На историците и етнографите са известни множество, така наречени соларни и лунарни митове, разказващи за възникването на Слънцето и неговата небесна спътница Луната. Подобни митологични проницания не са пречели на наблюдателите от древността постепенно да натрупват и да използват точни знания за движението на небесните тела. Сега ние знаем, че нашата Слънчева система включва компактни планети от земна група (Меркурий, Венера, Земя, Марс) и планети – гиганти, състоящи се основно от газове (Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон). Традиционно с планетите и спътниците са свързани тези или онези митове, но и определени скъпоценни камъни.

СЛЪНЦЕ: В астрологията Слънцето се явява като въплъщение на волята, жизнената енергия и силата. Съобразно своето положение в Слънчевата система, то се счита за символ на равновесието и висшия идеал. То дарява енергия на духа. Самото то е сила на творчеството, независимост и уникалност. В гръцката митология богът на Слънцето е бил Хелиос. За камъни на Слънцето се считат: авантюрин, хелиодор, сердолик, топаз, циркон, кехлибар.

МЕРКУРИЙ: В астрологията Меркурий се счита за планета на разума и интелекта. Тя се явява посредник между Слънцето и останалите планети, символ на подвижността, любознателността, красноречието, умението и ловкостта. Подвластните й са дарени с консерватизъм, педантичност, работоспособност, аналитичен и критичен ум. Меркурий може да бъде видян на небето сутринта и вечерта, като звезда от първа величина. В древността хората са смятали, че това са две звезди. В Египет са ги нарекли Сет и Хор, индийците – Буда и Гор, в Гърция са ги свързвали с Аполон и Хермес. За камъни на Меркурий се считат: апатит, хелиотроп, изумруд, диоптаз, змеевик, цитрин, кехлибар .

ВЕНЕРА: В астрологията Венера се счита за символ на любовта, чувствеността, желанието, еротизма и романтизма. Тя се асоцира с мечтателност, мекота и емоционалност. Тя дава на родените под нейно влияние равновесие, мярка, хармония, справедливост, елегантност и красота. В гръцката митология на Венера съответствала Афродита, в Египет, Изида, в Асирия и Вавилон - Ищар. За камъни на Венера се считат: алмандин, тюркоаз, изумруд, жадеит, гранат, лазурит, малахит.

ЛУНА: В астрологията Луната олицетворява подсъзнанието, съня, скритите чувства, интуиция, чувствителност, изключителна памет, чувство за хумор и склонност към фантазии. Едновременно с това Луната е символ на меланхолията, смяната на настроенията, капризност, разсеяност, раздразнителност, потайност, егоцентризъм и нерешителност. Луната е повелителка на природните сили и сантименталния начин на живот. В гръцката митология богиня на Луната била Селена. За камъни на Луната се считат: аквамарин, амазонит, беломорит, берил, гранат, жадеит, кахолонг, перла, опал, лунен камък, хризокол.

МАРС: В астрологията Марс символизира свръхчувствителност, борба, активност, сила, мощ и воля. Това е планета въплъщение на физическата енергия, храбростта, решителността, борбеността, силата, волята, успеха. Древните гърци свързвали ярко - оранжевата звезда с бога на войната Арес (Марс в Римската митология). Не случайно в Русия, чак до ХVІІІ в., Марс е наричан Арис или Ареем.

За камъни на Марс се считат: хематит и кремък.

ЮПИТЕР: В астрологията Юпитер е символ на самоутвърждаването и чувството за собствено достойнство. Свързват Юпитер със знанията, богатството, издигането и солидността. Тази планета е благосклонна към пътешествениците лекарите и учените. Тази планета бавно и величествено се движи по нощното небе. Благодарение на тази и способност древните гърци са я посветили на върховния бог Зевс, който в римската митология съответства на Юпитер. За камъни на Юпитер се считат: азурит, тюркоаз, хелиотроп, гранат, сапфир, хризокола и яспис .

САТУРН: Благодарение на неясната светлина, която излъчва и бавното движение по небето, в началото астролозите са го смятали за хладна и мрачна планета, способна да предаде тези качества и на хората родени под нейния знак. В днешно време Сатурн се възприема, като планета на съдбата, правосъдието, зрелостта и мъдростта. Напомняйки на Кронос, Сатурн е символ на всичко, проверяващо се от времето. Качествата на Сатурн са стабилност, трайност, принципност. В древноримската митология Сатурн е съответствал на древногръцкия бог Крону (Хронос), който е поглъщал своите деца. За камъни на Сатурн се считат: ахат, гагат, халцедон и шпинел .

УРАН: В астрологията Уран символизира мъдростта, сакралното знание, телепатичните способности, интуицията и ясновидството. Уран дава импулси на търсещите, откривателите, на хората с големи духовни ценно ... Читать дальше »

В гемологичната литература може да се намери информация за съответствието на скъпоценните камъни на определен месец на годината. Съществуват няколко подобни класификации и нито една от тях не може да бъде наречена безупречна. По-долу даваме пример за най-разпространената класификация.

Януари: александрит, алмандин, аметист, гранат, розов кварц, сапфир, спесартин, хризоберил, чароит.

Февруари: аметист, розов кварц, турмалин, чароит.

Март: аквамарин, хелиотроп, яспис.

Април: елмаз, планински кристал, сапфир, циркон.

Май: ахат, жадеит, изумруд, нефрит, седеф, халцедон, хризопраз.

Юни: ахат, бисер, изумруд, лунен камък, хризопраз.

Юли: рубин, карнеол, оникс.

Август: беломорит, лунен камък, перидот, сардоникс, карнеол, хризолит.

Септември: лазурит, сапфир, хризолит.

Октомври: аквамарин, берил, котешко око, опал, рубелит, турмалин.

Ноември: сапфир, тигрово око, топаз, цитрин, цоизит.

Декември: тюркоаз, лазурит, рубин, хризокол, циркон.

Луна – най-яркият обект на нощното небе. При новолуние, нейната светимост превишава 2,5 хиляди пъти яркостта на Венера. В резултат на въртенето около Земята по елиптична орбита, Луната изгрява и залязва в различно време на денонощието и в различни точки на хоризонта. Движението на Луната около Земята е много сложно и да се разчете е една от най-трудните задачи в небесната механика. Визуално ние наблюдаваме как фазите на Луната последователно се сменят. Отрязъкът от време между две еднакви фази се наричат синодически лунни месеци (гръцки synodos – съединение). Неговата продължителност е почти равна на календарен месец и е равна на 29,5 денонощия.

Както е известно, действието на Луната върху Земята предизвиква приливи и отливи. Тъй като живота на нашата планета се е зародил в морето, този цикъл е един от най-древните и важни за живия свят. Оказва влияние и върху човека. Затова не е удивително, че астролози и гемолози са се опитали да свържат някои скъпоценни камъни с конкретни дни на синодическия лунен месец. По-долу привеждаме такова съответствие.

 

1. Брилянт, планински кристал, димчат планински кристал	16. Бисер, изумруд, турмалин, шпинел
2. Ахат, жадеит, халцедон	17. Хематит, циркон
3. Авантюрин, карнеол, рубин, сердолик	18. Бял ахат, опал
4. Ахат, амазонит, нефрит, сардоникс	19. Зелен гранат, лабрадор, оливин, хризолит
5. Тюркоаз, халцедон, кехлибар	20. Планински кристал, червен яспис
6. Хиацинт, цитрон	21. Авантюрин, пирит, циркон
7. Бял корал, хелиотроп, сапфир	22. Гълъбов ахат, червен кехлибар, син сапфир
8. Оливин, ставротит, уваровит, хризолит	23. Димчат планински кристал, черен нефрит
9. Александрит, змеевик, морион, димчат кварц, черен бисер	24. Морион, обсидиан, черен яспис
10. Тюркоаз, сардоникс	25. Тигрово око, соколово око, котешко око, изумруден кварц
11. Хематит, селенит, опал	26. Нефрит
12. Корал, лазурит, седеф	27. Аметист, лазурит, червен корал, малахит, розов кварц, чароит
13. Червен опал, рубин	28. Андалузит, арагонит, хризопраз
14. Хиацинт, сапфир, лазурит	Змеевик, седеф, черен бисер
15. Гагат, изумруд	30. Бял корал, мрамор, черен гранат

 

Най-важни активни центрове, разположени по протежение на гръбначния стълб са седемте така наречени чакри. Те се състоят от нервни възли, кръвоносни и лимфни съдове. Чакрите са своеобразни акумулатори и генератори на биоенергия ци. На всяка чакра съответстват определени вибрации, например по цвят (дължина на вълната) или звуци на особена мантра (звукови колебания). Долните чакри (от първа до трета) резонират с ниските честоти на Земята, а горните (от четвърта да седма), откликват на високочестотните колебания на Космоса.

По такъв начин, човешкия организъм се разглежда като отворена система, влизаща в общата енергетична система Земя – Космос. Индийските целители са умеели да въздействат на чакрите с помощта на скъпоценни камъни, които също притежават определени частотни характеристики. Върху болните органи, точки или съответстващи чакри са поставяли или „ински” камъни, „изсмукващи” болката и отслабващи излишната енергетика, или „янски” камъни, които са способни да „подхранят” енергията, да възбудят и стимулират. В това отношение методиката на древните източни целители коренно се различава от практиката на западните астролози, подбиращи камъни за хората в съответствие с данните от техните хороскопи. Често хората и не подозират, че техните болежки са свързани с неправилно избрани украшения.

По-долу се привежда списък на чакрите с указание за скъпоценните камъни, способни да оказват върху тях едно или друго влияние.

 

СХЕМА НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ЧАКРИТЕ

 

ХАСРАРА (в областта на темето)

ахат, елмаз, анхиндрит, планински кристал, бисер, кахолонг, калцит, кварц, топаз, флуорит, циркон, чароит

АДЖНА (на нивото на средата на челото)

ахат, азурит, аметист, кварц, малахит, сапфир, флуорит

ВИШУДХА (в района на гърлото)

ахат, азурит, аквамарин, амазонит, апатит, тюркоаз, котешко око, халцедон, чароит

АНАХАТА (в района на сърцето)

авантюрин, ахат, актинолит, александрит, беломорит, берил, хелиотроп, изумруд, диопсид, диоптаз, жадеит, змеевик, калцит, лунен камък, малахит, нефрит, родонит, родохрозит, рубелит, рубин, серафинит, хризоберил, хризопраз, чароит

МАНИПУРА (в района на слънчевия сплит)

ахат, апатит, берил, жадеит, змеевик, кремък, малахит, нефрит, оникс, тигрово око, хризолит, цитрин

СВАДХИСТХАНА (свещенна, под пъпа)

ахат, алмандин, хематит, хелиотроп, рубин, шпинел

МУЛАДХАРА (най-долната, в района на кръста)

ахат, актинолит, гагат, хематит, гранат, обсидиан, раухтопаз

В европейската култура отдавна е изработено определено съответствие между разпространените женски имена и скъпоценните камъни. Както и да се отнасяте към такава връзка, тя помага да се направи избор на едно или друго украшение. При подготовката на превода на книгата за рускоезични читатели, е бил направен уклон към именната, популярни на територията на Русия.

Александра – гранат, малахит, хризолит
Алиса – александрит, лазурит, топаз
Алевтина – змеевик, нефрит
Алла – ахат, оливин
Анастасия – флуорит, хризопраз, циркон
Анжела – лазурит, опал, цитрин
Анна – кехлибар
Антонина – ахат, димчат кварц
Белла – кахолонг, котешко око, топаз
Бронислава – опал
Валентина – амазонит, оливин, карнеол
Варвара – гагат
Василина – родонит
Василиса – тюркоаз, оникс
Вера – аквамарин, рубин
Вероника – розов кварц, сапфир
Виктория – варисцит
Вита – родонит, тигрово око
Дарина – хризоберил
Дарья – елмаз, обсидан
Евгения – авантюрин, рубелит
Евдокия – лунен камък, селенит
Екатерина – берил, тигрово око
Елена – оникс
Елизавета – оливин
Жанна – планински кристал, карнеол
Зинаида – изумруд
Зоя – жадеид, котешко око
Инна – елмаз, бисер, изумруд, седеф
Ирина – беломорит, бисер, корал, седеф, халцедон
Карина – яспис
Клавдия – бисер, оникс, седеф
Клара – хризопраз
Лариса – тюркоаз
Лидия – гагат, малахит
Лина – нефрит
Любов – диоптаз, розов кварц, халцедон
Людмила – александрит, гранат
Маргарита – рубин, тигрово око
Марина – аметист, тюркоаз, хризопраз, яспис
Мария – гранат, сапфир, карнеол
Надежда – ахат, корал
Наталия – берил, обсидан
Нина – кехлибар
Нонна – содалит
Оксана – авантюрин, цитрин
Олга – опал
Раиса – хематит
Светлана – корал, малахит, родонит
София – турмалин, шпинел, евклаз
Таисия – нефрит, топаз
Тамара – лазурит, флуорит
Татяна – гагат, обсидан, яспис
Юлия – жадеит, изумруд, рубелит
Яна – лабрадор, цитрин
Ярославна – азурит, кварц

В популярната литература за описване на областта от медицината, която оперира с минерали в тяхната кристалическа форма, се използва термина „литотерапия” (гръцки lithos – камък). Обективно казано, той не е съвсем коректен. По-правилно е да се говори за минералотерапия, тъй като, за разлика от битовата дума „камък”, термина „минерал” има напълно ясно научно определение: това е вещество, образувало се в резултат на естествени процеси, обладаващо определен строеж (кристална решетка), физични и химични свойства. На свой ред, минералотерапията е част от медицинската минералология, която изучава лечебните свойства на минералите и възможността за тяхното използване за лекарствени препарати.

В някои случаи може уверено да се говори за напълно материална основа на лечебните свойства на минералите. Например, някои карнеоли имат слаба радиоактивност, а стимулиращата роля от ефекта на малки дози радиация е добре известна в биологията и медицината. Все пак, в повечето случаи се налага да говорим само за минералотерапия. В тозе случай, положителния резултат от лечението се достига благодарение на вярата в лечебната сила на камъка или кристала, който се използва като плацебо (от лат. placebo – харесвам). Така в медицината се нарича компонента на лечението, който умишлено се използва за психофизиологично въздействие върху болния, симптома или болестта.

Не трябва да не се оценяват такива ефекти в медицината. Те са много големи. Достатъчно е да се каже, че международния библиографичен справочник „Current Contens” ежеседмично привежда десетки научни публикации, съдържащи ключевата дума „плацебо”. В тази връзка, можем да си спомним откровението на американския целител от ХІХ в. Куимби, който е утвърждавал, че „успехът на лечението не зависи от никакво лекарство, а само от вярата на болния в лекаря и в лечебното средство”. Той е поддържан от известния руски лекар В. Бехтерев, който е писал: „Самовнушението, за разлика отубеждението, влиза в полето на съзнанието не през парадния вход, а през задната врата, подминавайки стража-критик. Затова всяко самовнушение – и отрицателното, и положителното – е всесилно”.

Много литотерапевти утвърждават, че кристалите генерират особено поле и „вебрации”, които са в състояние, за сметка на ефекта на резонанса да влияе върху работата на клетките и органите на човешкия организъм. За съжаление, съвременната физика и медицина са натрупали още недостатъчно данни, позволяващи уверено да се говори за самото съществуване на подобни явления.

На пръв поглед, рецептата е много проста: постарайте се да изясните с помощта на тази книга или от всякакви други информационни източници, какви минерали са най-подходящи за оказване на помощ в борбата с един или друг недъг. След това се снабдете със съответния кристал, образец на минерала, украшение, пирамидка или кълбо за масаж и започвайте да ги използвате! Въпреки определената ограниченост в натрупаните знания за конкретните въздействия на тези или онези минерали за определени заболявания, в някои случаи вие ще имате известна свобода за избор. Действително, кое е по-добре: красив медальон с лечебен минерал, пръстен с шлифован и гравиран камък, гердан или проста пирамидка? Съвета в подобни случаи е универсален. И самият минерал, и изделието от него трябва да ви харесва. Вие трябва да изпитвате положителни емоции когато го гледате или го държите в ръце. Подобно чувство на емпатия е надежден гарант за успешно лечение. И обратно, в ситуации, когато специално избрания за вас минерал ви оставя равнодушни, не докосва тънките струни на вашата душа, може би не си струва да го използвате. В този случай, дори идеално и правилно проведените процедури едва ли ще се окажат ефективни.

Най-просто е да се използват лечебни минерали, ако от тях е направено едно или друго украшение, амулет или талисман. Достатъчно е той да се носи редовно и от време навреме да го измивате под течаща вода, за да снемете натрупаните негативни „информационни наслоявания”. Второто обстоятелство, което не трябва да се забравя е така наречения ефект на привикване, в резултат на който усещанията, които вие получавате от лечебното украшение, могат да угасват и сякаш да се изтриват с времето. На физиолозите е добре известен механизма, благодарение на който нашата нервна система престава да реагира на постоянните слаби дразнители. Така, вие с времето преставате да чувате тиктакането на часовника в стаята, тихия глас на радиото или забравяте за неотдавна сложената пломба на зъба ви. Съвършенно аналогично, вие можете да престанете да забелязвате пръстена на палеца или гердана на врата, ако ги носите постоянно.

За да не губи лечебния камък своите целителни свойства с времето, литотерапевтите съветват редовно да си „общувате” с него. За целта е достатъчно поне един път в денонощието мислено да се обърнете към своя лечебен талисман. Постарайте се да усетите в отговор позитивното психологично въздействие и да го закрепите в паметта си. Тогава, следващия път ще хванете целителната вълна, идваща от вашия амулет, много по-лесно.

Кълбата за масаж са много прости предмети, които могат да се използват в литотерапията. Любопитно е да се отбележи, че в стари времена в Китай се е зародила практиката са масажиране на тялото с помощта на лечебни кристали банши. Същността в този случай е акупунктурно въздействие с кристали върху биологично активните части на тялото. Такива терапевтични методи са се съхранили и до наши дни, но с този метод се занимават специалисти в областта на акупунктурата или професионални литотерапевти. Кълбата за масаж оказват по-меко въздействие на повърхността на тялото на човека и в дадената област практически не съществуват специфични противопоказания.

Топки с неголям размер, като правило се използват за масаж на активните точки на дланите. Конкретни начини за подобна работа са добре известни. Те обикновено се описват в малки инструкции, които се прилагат към двойки кълба, които ще намерите във всеки магазин специализиран за продажба на целебни минерали. Достатъчно е да кажем, че просто търкаляне в дланта на двойка кълба в течение на 10-15 минути на ден, вече е способно да окаже забележим позитивен ефект върху общото състояние и здравето на човека.

По-големи топки се използват за масаж на тялото. В някои страни на юго-източна Азия, заедно с такива кълба можете да намерите своеобразни ”завивки”, напомнящи на класическа баластра. Обикновено такива камъни е препоръчително да се нагреят преди употреба, като се подържат в топла вода или на слънце. След свършване на масажа и кълбата, и „баластрата” е препоръчително да се изплакнат с хладна вода. Най-простият вариант за масаж е търкаляне на камъните по тялото по посока на часовниковата стрелка над областта, в района на страдащия орган.

За необикновените свойства на пространствените структури, имащи пирамидална форма е посветена много обширна литература. Вниманието, което привличат към себе си най-различните пирамиди е довело да появата в продажба на така наречените лечебни пирамиди, направени от различни минерали. Обикновено те се правят от суровинни камъни, притежаващи подходяща твърдост. Като пример ще посочим пирамидки от авантюрин, ахат, амазонит, планински кристал, кахолонг, нефрит, родонит, серафинит. Счита се за важно при изработването на пирамидата, минерала да съхрани своята изходна кристална структура. В този план, по-особени са пирамидките от кехлибар, които се правят с метода на пресоване на кехлибарени трохи.

В литотерапията пирамидки се използват по два различни начина. Първо, те са полезни по време на медитация. В този случай, пирамидката се държи в положени една върху друга длани на нивото на чакрата, на която искаме да се окаже въздействие. Очите са затворени, дишането е пълно, равномерно. Мислено се концентрирайте върху пирамидката. Пробвайте да си представите, че тя е своеобразен информационно-енергетичен център или канал, който ви свързва с Вселената и с помощта на който вашето тяло се напълва с живителната енергия Ци. Продължителността на сеанса е от 10 минути до половин час. Такива медитации се препоръчва да се провеждат 2 – 3 пъти в седмицата на чист въздух или в стая, където нищо не отвлича вниманието ви.

Второ, целебните пирамидки могат да се слагат на различни части на тялото, когато сме в легнало положение. Ръцете са свободно спуснати до тялото, мускулите са максимално отпуснати. В този случай, може да си представим, как с помощта на пирамидката се извличат и се изпращат нагоре всички негативни информационни наслоения, тялото става леко, а разума – свободен от вълнения и страхове.

В специализираните магазини за лечебни минерали и различни изделия на тяхна основа, навярно сте виждали така наречените минерални цилиндри – хармонизатори. Счита се, че те оказват стимулиращо енергетично въздействие на отделни органи и на целия организъм на човека в цяло. Следва да се отличават такива минерални цилиндри от така наречените цилиндри на фараона. Действието на последните е основано на галвано- и магнито- ефекти, докато цилиндрите хармонизатори оказват на организма само информационно, психотерапевтично въздействие. Обикновено се говори за двойка цилиндри, един от които е направен от „ински” минерал, а другия от „янски”. Като пример ще посочим двойката „шунгит-нефрит”; разпространени са и други подобни съчетания на минерали. Височината на цилиндрите се колебае от 10 до 15 см, при диаметър около 3-4 см.

По време на сеанс, човек е седнал, гърбът е изправен, очите са затворени. Янският цилиндър се държи в дясната ръка, инският – в лявата. Цилиндрите са вертикални, ръцете с тях свободно лежат на колената. Процедурата може да се провежда и в легнало положение. В този случай, ръцете с цилиндрите, чиито върхове сочат нагоре, леко са притиснати към бедрата. Препоръчва се да се концентрираме върху своите вътрешни усещания и мислено да изпратим положителни импулси в района на болния орган. Добър признак за правилно изпълнена процедура е чувство на топлина, протичаща от дланта по цялото тяло, лека пулсация на кръвта в ръцете.

Лечебният курс продължава обикновено не по-малко от две седмици. Сеансите се провеждат два пъти на ден – сутрин и вечер. Продължителността на първите сеанси е около 5 минути, в края на цикъла – около 15 минути. Преди сеанса е много важно да се настроим на изцеление. По време на сеанса може мислено да се повтарят ключови фрази и думи от рода на: на мен ми е добре, недъга отстъпва, идват ми сили, исцеление, сила и здраве.

Особено можем да рекламираме работа с цилинри – хармонизатори на хора, които се възстановяват след болест или постоянно са подложени на стресови натоварвания.

С отделни лечебни кристали работят по принцип точно така, както и с цилиндри – хармонизатори. Разликата е само в това, че кристала са намира в едната ръка, обикновено в дясната (за левичарите – в лявата). Може също да се използват два по-малки еднакви кристала на един минерал. В този случай, работят и двете ръце.

Лечебна минерална вода можем да си приготвим по два начина. В първия случай, минералните частици приемат ролята на своеобразни филтри, през които се пропуска вода. Редицата на такива минерали е малка. Това са различни варианти на кварца и цеолита, а също и вече станалия класически в тази област – шунгит. Във втория случай, лечебния минерал или украшение с него се потапя в чаша вода за няколко часа (максимум денонощие). След това, тази вода се пие на малки глътки на гладно сутрин или преди хранене. При това е много важно да сме сигурни, че минерала, който се използва по този начин, не се разтваря във вода. Иначе, последствията от такова „лечение” могат да бъдат не особено позитивни.

Помнете: говорейки за литотерапия, на първо място се разбира информационно, а не химическо въздействие върху организма. Откритията от последните десетилетия показват, че водата може да има доста сложна структура, образувана от тримерните мрежички на нейното диполе и в резултат на това да съхранява следи от своеобразни „информационни отпечатъци” на контактуващи с нейните молекули, вещества и обекти. Отчитайки това, може да се твърди, че водата е отличен посредник – проводник за пренос на целителна информация от минералите в организма на човек.

 И в първия, и във втория случай, използвайте вода със стайна температура, за предпочитане – изворна. Ако не сте сигурни в качеството на питейната вода в крановете, използвайте трапезна вода в бутилки.

Както и в случая на други методи за литотерапия, по време на приема на целителна вода е много важно да сме положително настроени, което не е трудно да се постигне с помощта на автотренинг. Представяйте си, че с всяка глътка от тази вода, вашето тяло се напълва с положителна целебна енергия, която постепенно запълва целия му обем. Тази живителна влага, изтласква всички негативни информационни въздействия, на които сте били подложени и които неизбежно са оставили своите следи във вашето тяло и съзнание.

Някои минерали, в частност карнеола, имат слаба радиоактивност, превишаваща фоновото ниво. Именно с тази особеност на подобни минерали е свързан и техния терапевтичен ефект.

Мисълта за това, че радиационното излъчване може да има стимулиращи или целителни ефекти, на пръв поглед ни се струва странно. Радиацията винаги се асоциира с опасност, повреждания и заболявания. Тя действително предизвиква множество негативни ефекти, но така става само, когато говорим за високи дози радиация, които наистина носят само вреда.

Не трябва да се забравя, че радиацията е вездесъща и съпровожда човек от самото начало на развитието на цивилизацията. Може да се каже, че човек постоянно живее в безбрежно море от радиация, нивото на която не е високо.

В нашите бели дробове, ежедневно се разпадат примерно 30 хиляди попаднали заедно с въздуха радиоактивни атоми на радона, полония, бисмута и оловото. С всеки прием на храна, в червата на човек редовно попадат примерно 7 хиляди атома на природния уран. Не е удивително, че най-различните организми са изработили защитни механизми от такова въздействие. Нещо повече, както е станало ясно през ХХ в., малки дози радиация не само стимулират синтеза на ДНК в клетките, но и увеличават скоростта на обмяната на веществата.

Обсъждайки действието на малките дози радиация върху организма, може да се говори за техния положителен общобиологичен ефект, проявяващ се на най-различни нива – от отделните ферментни системи и клетки до организми на растенията и животните. В частност, облъчването на животни с малки дози радиация, стимулира у тях различни специфични и неспецифични фактори на имунитета.

Как могат да се обяснят всички тези поразителни факти? Известно е, че радиацията поврежда молекулите и довежда до образуване на свободни радикали – своеобразни осколки на по-големите молекули. Заедно с това, наличието на такива радикали се явява задължително условие за протичане на много ферментни реакции. Колкото те са повече, толкова по-добре и по-бързо протича реакцията. В резултат на това, малки дози радиация, сякаш подготвят суровината, необходима за осъществяването им.

Да се обясни стимулиращото действие на малки дози радиация върху имунитета също е възможно. Нашата имунна система умее да различава своите от чуждите белтъчини. В основата на разпознаването на собствените клетки лежи способността на лимфоцитите да ги разпознават по определени белтъчинни отметки. Тези белтъчинни отметки играят роля на своеобразни пароли или отличителни знаци, по които организма може да отличи своите от всички други чужди клетки.

Известно е, че и ултравиолетовата светлина, и радиацията са способни да нарушат формата и строежа на белтъчините. Това означава, че в резултат на облъчване се повреждат част от клетъчните белтъчини и в това число навярно и някои белтъчни отметки. От гледна точка на имунната система, това е равнозначно на бързото появяване в организма на множество чужди белтъчини, клетки и микроорганизми. В такава ситуация, имунната система рязко засилва собствената си активност. Всички останали ефекти, включително и увеличението на продължителността на живота, само в следствие на тази интензивна работа.

Именно по такъв начин, минералите със слаба радиоактивност са способни да оказват стимулиращо, целително въздействие върху човешкия организъм. Първото, което трябва да помним в тази връзка е – не всички образци на дадения минерал притежават еднаква радиоактивност. В частност, сред самите корнеоли има много „мълчащи” камъни. Следователно, ако вие разчитате именно на целебния ефект на малките дози радиация, проверете своите украшения при специалист, способен точно да измери нейното ниво. Второ – не ги носете постоянно. През годината правете 3-4 прекъсвания с продължителност от около един месец.

 

ЛЕЧЕБНИ МИНЕРАЛИ И ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Още в дълбока древност хората са забелязали, че Луната в своето движение по нощното небе минава през определени съзвездия, при което във всеки период на годината, дадена фаза на Луната се наблюдава на едно и също място на небето. Известно е, че луната свети с отразена слънчева светлина. Затова, по положението на небето на пълната луна не е трудно да се определи пътя, по който минава през съзвездията и нашето главно светило – Слънцето. Още през ІІ в. преди н.е., неговия път е бил добре известен на гръцкия учен Гипарх.

Линията на движение на Слънцето по небосклона е наречена еклиптика (от гръцки ekleipsis – затъмнение) и е била разделена на 12 равни части според броя на месеците в годината. На всеки сектор, заемащ място в плоскостта на еклиптиката, равен на 30 градуса е бил присвоен символ на близкото до него съзвездие. Всички такива съзвездия, с изключение на едно (Везни) се изобразяват с фигури на хора, животни или митични същества, затова ивицата от небето, в пределите на която се намират дадените съзвездия е наречена Зодиак (от гръцки zodiakos kyklos – животински кръг). На него, изходната точка показва положението на слънцето в момента на пролетното равнодействие.

Когато човек, имайки предвид зодиакалния си знак казва „Аз съм Скорпион”, той иска да каже, че в хороскопа, съставен в момента на неговото раждане, слънцето се е намирало в сектора Скорпион.

Зодиакалните съзвездия са били изготвени от нашите предци въз основа на множеството звезди на нощното небе. Затова, с всеки зодиакален знак са свързани митове, легенди и предания. Не е удивително, че астролозите отдавна са отнесли много скъпоценни камъни към съответстващ зодиакален знак. Съществуват няколко подобни класификации. По-долу е приведена една от най-разпространените.

Водолей  
(21.01-20.02) 
азурит, аквамарин, аметист, аметрин, ангелит, гранат, кварц, морион, нептунит, обсидиан, седеф, розов кварц, халиотис, хризопраз, циркон
Риби  
(21.02-20.03) 
аквамарин, арагонит, беломорит, вавелит, гагат, хиалит, демантоид, изумруд, корал, лунен камък, нептунит, опал, ортоклаз, перидот, седеф, тсаворит, халиотис, хризолит 
Овен 
(21.03-20.04) 
елмаз, бовенит, планински кристал, кианит, молдавит, тектит, циркон
Телец  
(21.04-20.05)
авантюрин, ахат, александрит, амазонит, тюркоаз, бовенит, кахолонг, кианит, малахит, рутилов кварц, хризокол
Близнаци 
(21.05-21.06) 
ахат, аметист, аметрин, берил, бовенит, хелиодор, котешко око, морганит, обсидиан, родонит, родохрозит, рутилов кварц, карнеол, тигрово око, целестит, цитрин, чароит, епидот
Рак  
(22.06-22.07)
авантюрин, аквамарин, беломорит, хематит, изумруд, демантоид, диоптаз, бисер, лунен камък, молдавит, ортоклаз, тектит, тсаворит, хризоберил
Лъв  
(23.07-23.08) 
верделит, хелидор, планински кристал, дравит, обсидиан, пироп, родолит, рубин, турмалин, уваровит, шпинел, кехлибар
Дева  
(24.08-23.09) 
авантюрин, хелиотроп, планински кристал, жадеит, змеевик, котешко око, нефрит, оникс, карнеол, сардоникс, тигрово око, яспис, евдиалит
Везни  
(24.09-23.10) 
азурит, аквамарин, аметист, ангелит, бовенит, кианит, коникалцит, лепидолит, малахит, мусковит, нефрит, родонит, родохрозит, рубелит 
Скорпион 
(24.10-22.11) 
актинолит, александрит, апатит, берил, гагат, хематит, гранат, змеевик, кунцит, морганит, топаз, унакит
Стрелец
(23.11-21.12) 
александрит, тюркоаз, брилянти на Геркмайер, верделит, везувиан, хелитроп, дравит, лазурит, лазулит, обсидиан, пироп, родолит, сапфир, турмалин, уваровит, халцедон, хризокол, целестит
Козирог  
(22.12-20.01) 
алмандин, везувиан, верделит, гагат, дравит, димчат кварц, обсидиан, сълзите на апахите, турмалин

Най-важни активни центрове, разположени по протежение на гръбначния стълб са седемте така наречени чакри. Те се състоят от нервни възли, кръвоносни и лимфни съдове. Чакрите са своеобразни акумулатори и генератори на биоенергия Ци. На всяка чакра съответстват определени вибрации, например по цвят (дължина на вълната) или звуци на особена мантра (звукови колебания). Долните чакри (от първа до трета) резонират с ниските честоти на Земята, а горните (от четвърта да седма), откликват на високочестотните колебания на Космоса.

По такъв начин, човешкия организъм се разглежда като отворена система, влизаща в общата енергетична система Земя – Космос. Индийските целители са умеели да въздействат на чакрите с помощта на скъпоценни камъни, които също притежават определени частотни характеристики. Върху болните органи, точки или съответстващи чакри са поставяли или „ински” камъни, „изсмукващи” болката и отслабващи излишната енергетика, или „янски” камъни, които са способни да „подхранят” енергията, да възбудят и стимулират. В това отношение методиката на древните източни целители коренно се различава от практиката на западните астролози, подбиращи камъни за хората в съответствие с данните от техните хороскопи. Често хората и не подозират, че техните болежки са свързани с неправилно избрани украшения.

По-долу се привежда списък на чакрите с указание за скъпоценните камъни и минерали, способни да оказват върху тях стимулиращо влияние.

         САХАСРАРА (теменна)

ахат, елмаз, анхиндрит, апофилит, бразилианит, планински кристал, данбурит, бисер, иолит, кахолонг, калцит, кварц, кианит, кридит, молдавит, морион, окенит, скаполит, стиблит, тектит, топаз, улексит, фенакит, флуорит, хризокол, церусит, циркон, чароит

          АДЖНА (челна)

ахат, азурит, аметист, бенитоит, вулфенит, иолит, кварц, лепидолит, малахит, сапфир, карнеол, смитсонит, танзанит, флуорит

          ВИШУДХА (гърлена)

ахат, азурит, аквааурит, аквамарин, алебастър, амазонит, ангелит, апатит, тюркоаз, брилянти на Геркмайер, варисцит, верделит, гесонит, дравит, бисер, кианит, ковелит, коникалцит, корал, корнерупин, котешко око, кридит, петерсит, смитсонит, содалит, ставролит, стиблит, халцедон, чароит, кехлибар

         АНАХАТА (сърдечна)

авантюрин, ахат, актинолит, александрит, алмандин, амазонит, андалузит, апофилит, беломорит, берил, бовенит, бразилианит, брилянти на Геркмайер, ванадинит, варисцит, везувиан, верделит, вивианит, хелиодор, хелиотроп, говлит, данбурит, диопсид, диоптаз, изумруд, жадеит, змеевик, калцит, корнерупин, лепидолит, лунен камък, кианит, кунцит, куприт, малахит, морганит, нефрит, пироп, пренит, родонит, родохрозит, розов кварц, родолит, рубелит, рубин, сагилит, серафинит, стиблит, тсаворит, унакит, хризоберил, хризопраз, чароит, цоизит, евдиалит

          МАНИПУРА (слънчевия сплит)

ахат, апатит, бенитоит, берил, вавелит, вулфенит, гагат, хелиодор, гетит, жадеит, змеевик, калцит, кремък, куприт, лабрадор, малахит, морганит, нефрит, оникс, перидот, пренит, родонит, рутилов кварц, сардоникс, скаполит, ставролит, тигрово око, хризолит, церусит, цитрин, епидот

          СВАДХИСТХАНА (пъпна)

ахат, алмандин, аметрин, анхидрит, хематит, хелиотроп, крокоит, рубин, шпинел, цитрин

          МУЛАДХАРА (кръстова)

ахат, актинолит, гагат, хематит, говлит, гранат, димчат кварц, кианит, куприт, молдавит, нептунит, обсидиан,  вкаменена дървесина, рубелит, сълзите на апахите, стеатит, тектит, церусит

Ясписът принадлежи към бройката на най-разпространените самоцвети, известни още на първобитния човек. В древността под яспис са разбирали прозрачни халцедони с обикновен зелен цвят. Сега, под понятието „яспис” се разбира цял клас от минерали, основата на които представлява кремниева порода с различни включения, в това число и на халцедона, а също и оксиди на желязото и алуминия. Количеството на тези примеси може да достигне до 20%, което и обуславя значителното многообразие на окраските при различните ясписи. Не случайно, наименованието на камъка възхожда към древногръцката дума iaspis – „пъстър”. В културата на Древна Русия тази дума се е трансформирала в „аспис”. За характерните ивици и разклонения на ясписа, в Русия е бил наричан още „тигров камък” и са говорили, че в този камък се е „смесила кръв”.

Различават ахатов яспис, иначе наричан „ясписов ахат”, въпреки че, за разлика от аката, в ясписа няма концентрични кръгове и очертанията на кенарите е по-малко отчетливо. Ясписи с черен цвят от Северна Каролина (САЩ) се наричат базанити. Яспис с тъмен цвят с червеникави включения е наричан „кървав”. Друго наименование е хелиотроп или „месен ахат”.

Яспис с характерен рисунък се нарича „пейзажен”. Яспис с примеси на берлински лазур е известен като немски или швейцарски ляпис. Тя често служи за имитация на лазурита. Празема е също разновидност на зеления яспис. В зависимост от характера на разцветките се отделят брокатени или пъстроцветни ясписи.

Окраската на ясписа – непрозрачна разновидност на кварца – е много разнообразна. Тя може да бъде червена, синя, виолетова, бяла и даже черна. Срещат се едноцветни ясписи, но често това са пъстри камъни с разноцветни ивици и петна. Искусните резбари често са използвали това качество при изработването на многоцветни геми.

Ясписите се различават не само по цвета (червена, сива, виолетова) и по характера на окраската си (пъстра, лентова, ивична, точковидна), но и по мястото на добиването им. За да се изрази индивидуалността на окраската на конкретния образец на ясписа, понякога прибягват към образни сравнения. Така в литературата се срещат споменавания за червено-восъчен, тухлен, кристален ясписи. С други думи, малко са минералите, които са така различно окрасени, както ясписите.

Любопитно е да се отбележи също, че понякога ясписи на ричат планински породи, които нямат отношение към истинските ясписи. Например, в Алтай така наричат кремъчните и кварцовите порфири, песачинки и метаморфни шланци.

Месторождения на ясписи има в много страни по света. Те съществуват в САЩ, Франция, Германия, Индия, Япония, Средна Азия и Русия.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Още египтяните и древните шумери са правели от яспис печати и амулети. Ясписа не еднократно се споменава в Библията. През ХVІІІ в. с откриването на богати месторождения на яспис в Урал, Алтай и в Забайкалието, историците го свързват с разцвета на каменоделската дейност в Русия.Гравюрни фабрики в Петергоф и Екатеринбург са правели в това време от яспис стотици разнообразни изделия.  Вази, свещници, столешници, писмени прибори, камини, различни поставки и даже колони за храмовете. В Санкт Петербург се съхранява уникална ваза от яспис, чийто диаметър достига 5 м., а масата и 11 тона. Историците на града разказват, че това изделие е било поставено в експозиционната зала още преди поставянето на вратите, защото просто нямало да влезе през тях. Множетво изделия от яспис са изпълнени в Русия през ХVІІІ – ХІХ в. могат да се видят в много музеи и замъци в Европа.

С яспис са работили и западните ювелири. Например, известна работа на Бенветуто Челини – кутийка от зелен яспис с червени прожилки. В средните векове от яспис не рядко са правели църковна утвар.

В наши дни най-често инкрустации от яспис се използват за изготвяне на пръстени, медальони и висулки. От яспис се правят гердани и гривни.

МАГИЧНИ ... Читать дальше »

Названието на минерала произлиза от древногръцката дума epidotus – „увеличение”, „нарастване”, което намеква на особеностите в строежа и ръста на неговите кристали, при които едната страна в сечението се оказва по-голяма от другата. От химическа гледна точка, епидота е сложен по състав силикат на алуминия, желязото и калция. Неговите прозрачни или полу-прозрачни кристали съдържат многобройни примеси. Епидота има фъстъчено-зелен цвят, заради който го наричат още пистацит (от англ. pistachio – „шам фъстък”). Както и всички камъни със зелен цвят, епидотите могат да бъдат полезни при лечение на очни и нервни болести. Наличието или отсъствието на кафяви оттенъци у епидотите зависи от концентрацията на железни съединения в тях. Срещат се черно-зелени камъни. Вишнево-червени епидоти, чийто цвят е обусловен от съединения на мангана се наричат пиемонити.

Епидотите са не скъпи полу-скъпоценни камъни, които рядко се използват за ювелирни цели. Годни за гравиране камъни се добиват в Мексико, Мозамбик, Норвегия, САЩ и Австрия. В Русия красиви, прозрачни епидоти се намират в Урал в околностите на Екатеринбург. Уралският епидот с бутилково-зелена окраска е получил специалното название пушкинит. Монголският пушкинит в сребърен обков се смята за не лош пазител от вредни въздействия.

 

Евдиалит – изключително красив и рядък минерал, ползващ се с заслужено уважение сред познавачите на скъпоценните камъни. От химическа гледна точка, евдиалита представлява сложен силикат на циркония, натрия и калция с включения  на редкоземни елементи.

Названието на минерала е произлязло от древно гръцките думи eu – «хубав», «истински», «оригинален» и lithos – „камък”. Автор на този термин е Ф. Стромейер, въпреки че за пръв път, минерала е бил намерен и описан от професора на Бристолския университет, почетния член на Санкт Петербургската Академия на Науките и лауреат на Нобелова премия В. Рамзай.

Евдиалитите обикновено са оцветени в ярки червени, малинови, вишневи или виолетови тонове. Обикновено евдиалита образува зърнести маси (така наречения „басмен”) сред нефелин и апатит, но се срещат и отделни кристали на този минерал.

Евдиалити добиват на територията на Гренландия и Канада. Значителни запаси на този минерал са намерени за сега само в Русия на Колския полуостров. Местните жители – саами – наричат евдиалитите „лопарска” или „саамска кръв”. Произхода на това народно име е свързано с древната легенда, която е изложил руския академик А. Е. Ферсман в своята знаменита книга „Възпоминания за камъка”. В саамския фолклор съществува предание за битката на саамите с шведските войни, които са били предвождани от героя Куйва. В резултат на тази схватка, той е бил победен и се превърнал в скала, но около нея, далече по тундрата е била разпръсната кръвта на саамските войни, загинали в тази битка. Капките от тази кръв са се превърнали в красиви камъни, които със своя цвят напомнят на следващите поколения за борбата на саамите в борбата за своята независимост.

Едиалитите обикновено се използват като инкрустанти в ювелирните изделия. Най-често от тях се правят пръстени, обици и медальони. Познавачите на мистичните свойства на камъните утвърждават, че инкрустирани в сребро евдиалити, могат да служат като амулети-пазители, способни да съхранят своите притежатели от всякакви негативни влияния.

Шунгитът, който в древността, заради неговия черен цвят са наричали „аспиден камък”, се добива в Олонецкия край (Карелия), където се намира единственото в света месторождение на този уникален минерал. Шунгитът е получил своето наименование по името на селото Шунга. Той представлява промеждутъчна форма между аморфен въглерод и графит. Подземните води, протичащи през шунговите утайки, отдавна са се славили със своите целителни свойства. По заповед на руския император Петър І, до най-големия извор е бил открит курорт „Марциални води”, наречен на името на бога на войната Марс. Тук са се лекували ранени и болни войници. Шунгитът чудесно пречиства водата. Още в наставленията на Петър Велики е казано, всеки воин да държи в раницата си „аспиден камък” и да го пуска в котле с вода, „та да запази крепостта на своя стомах”. Руските историци пишат, че във времената на Полтавската битка, именно шунгита е спасил руските войски от епидемия от дизентерия. В днешно време се изработват различни предмети на основа на шунгита: битови и промишлени пречистващи филтри, лечебни пасти и възглавници за масаж, шунгитови пирамиди. Шунгитът помага при лечение на различни болести на кожата и ставите. От него се изработват гердани, медальони и висулки.

 Кърваво-червеният шпинел, чийто цвет се обуславя от соли на хрома, много напомня на рубина. От химическа гледна точка шпинела представлява сложен окис на магния и алуминия. При това магния може да се заменя от цинк, желязо или манган, а алуминия – от желязо, манган или хром. В резултат на това цвета на шпинела става син, виолетов, зелен, кафяв или даже черен.

Да отделят шпинела в отделен клас минерали са започнали едва през ХІХ в. В Русия и на Изток скъпоценните камъни с червен цвят се наричали лали. В тази категория често попадал и шпинела, докато не са започнали да го отделят в отделна категория скъпоценни камъни. Някои от знаменитите рубини, при проверка са се оказали шпинели. Например, короната на руската империатрица Екатерина ІІ, изработена от ювелира Иеремия Позе, се обвенчава с шпинел с маса почти 400 карата. Два знаменити шпинела украсяват британската корона. Тези камъни са известни като „Рубин на Черния принц” и „Рубин на Тимур”.

Големи шпинели се съхраняват в колекциите на Смитсонианския институт във Вашингтон (САЩ), в музея на Естествената история (Ню Йорк), в Британския музей за естествена итория (Лондон) и в Лувъра.

Названието на камъка произлиза от латинската дума spinella – „шип”, което указва на формата (октаздрически и додеказдрически) на кристалите на шпинела. Понякога кристалите на шпинела са свързани в друзи. Възможно е също така термина „шпинел” да произлиза от гръцката дума spinos – „искра”. Действително, гравираните шпинели са способни да светят в сумрака.

Минералът може да има различна окраска. Тъмно-зеленият и черен непрозрачен шпинел се нарича цейлонит; кафявия – пикотит; жълтия – рубицел. Прозрачните камъни се наричат благородна шпинел; най-ценни от тях са тези, оцветени в червени цветове. Най-големият розов кристал шпинел, с маса повече от 5 кг. е бил намерен в Памир, през 1986 г.

Главни месторождения на шпинели има в Бирма и Шри Ланка. Украшения с благороден шпинел се препоръчва да се носят в златен обков, пръстени и халки на показалеца или на безимения пръст на лявата ръка.

Зодиакален знак на шпинела е зодия Лъв, а планета – Сатурн.

МАГИЧЕСКИЕ СВОЙСТВА

На Изток скъпоценните камъни с червен цвят имат устойчива репутация на мощни стимулатори на сексуална енергия, любов и страст. Именно така са се се отнасяли и към камъните, които сега наричаме шпинел. Считало се е, че те обладават способността да събужда непреодолима страст. Тези камъни подхранват хората с жизнени сили, концентрират в тях въжделение, давайки им щастливата възможност да усетят себе си за миг млади. На хората с изключителна импулсивност шпинел е противопоказен – под негово влияние те могат бързо да изгорят.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Счита се, че шпинела обладава проективната енергия Ян и е способна да оказва влияние на чакрата Свадхистхана. Камъкът добре въздейства на физическото и емоционалното състояние на организма. Според мнението на литотерапевтите, той укрепва имунитета, усилва кръвообращението, способства регенерацията на тъканите, лекува инфекционни, кожни и стомашни заболявания, а също така повишава потенцията.

За пръв път, минералът е бил намерен през 1905 г. в австрийските Алпи. Планинският хребет, където е намерена находката е известен като Зау-Алпи. Затова и новата порода е получила названието си заалпит (саалфит). От химична гледна точка, това е силикат със сложен състав, включващ алуминий и калций. Иони на тривалентното желязо, понякога заместващи ионите на алуминия, предават на минерала фъстъчно-зеления цвят.

Своето по-разпространено наименование – цоизит – минералът е получил в чест на барон Цойз. Минерал със сходен състав е бил намерен и на територията на САЩ (Южна Дакота, Масачузес, Уайоминг). Известно време цоизита е бил използван като относително евтин дребен камък и не е привличал особено вниманието на ювелирите към себе си. През 1954 г., красиви цоизитови породи с включения на рогова бленда и червен корунд са били намерени в Танзания. През 1967 г. в порода с цаизит са били намерени отделни прозрачни зелени, сини, светло-кафяви и безцветни кристали, които е можело да се използват в ювелирното дело. Синя окраска са им предавали съединения на ванадия, а зелено-гълъбова – на ванадия и хрома. Цоизит с такава окраска е наричан танзаит; вече говорихме за този последен минерал в тази книга.

Въпреки това, названието „цоизит” се е съхранило и минерал с това име се използва в ювелирното дело и сега. Нещо повече, в местността Тул в Норвегия е била намерена разновидност на цоизита с розов цвят, чиято окраска е обусловена от иони на мангана. Такъв минерал е бил наречен тулит. Той е намерен също и на територията на САЩ, ЮАР и Западна Австралия. Външно цоизит-тулита прилича малко на родонит. Обикновено от този минерал се правят инкрустации и кабушони.

В качеството си на декоративен камък се използва и разновидността на циозита – тулит, чиято окраска е свързана с присъствието на тривалентен манган. Тулита понякога се използва и в ювелирното дело – правят се кабошони за поставяне в пръстени, брошки и т.н. Не са изучени нито магичните, нито лечебните свойства на циозита. Но, заради своята красота и рядкост този минерал се цени достатъчно високо и заема забележително място в редицата от скъпоценни и полу скъпоценни камъни.

Терминът „цитрин” е бил въведен в минералологичната литература през 1747 г. от Валериус. Названието на камъка произхожда от латинската дума citreus – „лимонов”, показващ на жълтия оттенък на тази разновидност на кварца, който му придават примеси на тривалентното желязо. Любопитно е да се отбележи, че димчатия кварц може да придобива жълт цвят с червеникав оттенък при нагряване до +300 – 400 градуса по Целзий. Не рядко на пазара се срещат именно такива, термично обработени камъни. Природните цитрини, обикновено са по-малко ярки – те са бледно-жълти. Тяхната окраска напомня цвета на топаза. Не случайно, златисто-жълтите цитрини понякога са наричани „златисти топази”, а кафеникаво-жълтите – „испански топази”. Въобще, оттенъците на цитрина варират от светло-жълт до кехлибарен.

          Месторождения на цитрини са открити на територията на Бразилия, Испания, Франция, Русия (Урал), Казахстан, САЩ (Колорадо) и на Мадагаскар.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

          В природата, кристали на цитрин се срещат рядко. Затова, още в средните векове са имитирали цитрин искусно, нагрявайки кристали на аметист. От истинските цитрини, тези кристали се отличават с малко по-голямата си здравина и по-малко яркия си блясък. Световен рекорд на истински цитрин принадлежи на кристал с маса 2258 карата.

          Цитрините се отнасят към скъпоценните камъни от ІV ред. В ювелирното дело, обикновено се използват прозрачни, интензивно оцветени камъни без дефекти. От тях правят брошки, обици, медальони, инкрустират ги в пръстени. В стари времена от цитрин са правели пръстени-печати, но в наши дни тези украшения се срещат рядко.

          В сравнение с много други скъпоценни камъни, цитрините са относително евтини. Украшения с тях са достъпни за почти всички желаещи. Заедно с това, правилно гравираните цитрини играят с преливащи оттенъци на жълтия цвят на светлината.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

          Жълтите цитрини отдавна се използват като магични и целебни талисмани. Те са се считали за камъни на мъдростта и спокойствието, способни да спасят човек от депресии. В Древен Рим оратори и сенатори специално са носели кристали цитрин, тъй като се е смятало, че тези камъни развиват красноречието и укрепват паметта. Считало се е също, че цитрините способстват човешкото взаиморазбиране и помагат да се установят психологически контакти между хората.

          В антични времена хората са вярвали, че цитрина защитава както от ухапвания на отровни змии, така и от зли клопки. Украшения с цитрин се препоръчва да се носят от гравьори, ювелири, часовникари – хора изпълняващи тънка работа с ръце. На брокерите, агентите и търговските пътници, той помага да извлекат полза от получената информация и контакти. На измамниците, нечестните играчи и на аферистите, той служи така, както и на честните хора.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

          Цитринът се е почитал много в Древна Индия като камък, обладаващ проективната енергия Ян. В целителната практика на йогите, той се е считал за един от главните камъни на пъпната чакра Манипура, която стимулира слънчевия сплит и работата на стомашно-чревния тракт. Цитрина е полезен при гастрит, пиелонефрит, цистит. Цитрина активизира работата на главния мозък и акумулира в организма жизнена енергия. Освен това, със своите вибрации цитрина създава около тялото защитна аура, която е способна да предпази човека от външни неблагоприятни въздействия.

АСТРОЛОГИЯ

          За астрологичен знак на цитрина се счита зодия Близнаци. Не се препоръчва да носят цитрини хора от зодия Телец, тъй като могат да склонят своя притежател към измяна и лъжливост. Планета на цитрина е Меркурий.

От химическа гледна точка, циркона е силикат на циркония. Названието на скъпоценния камък произлиза от персийската дума zargun. В превод от персийски zar означава „злато”, а gun – „цвят”. Следователно, циркон на този език означава „златоцветен”. Покрай най-красивите златисто-жълти и червени циркони се срещат и кафяви, жълто-зелени и небесно-гълъбови камъни. Техният цвят се определя от примесите на желязо, мед, цинк, калций, титан и някои други рядко срещани елементи. Срещат се и безцветни и даже черни цирконии.

Златисто-червените камъни се наричат хиацинти. Съгласно древно-гръцкия мит, Хиацинт е бил убит с диск, който е хвърлил на състезание бога на светлината Аполон. Падналите на земята капки кръв на юношата се се превърнали в цветя хиацинти. Като се вкаменили, те се превърнали в скъпоценни камъни. В старинните руски ръкописи, скъпоценния камък циркон – хиацинт се е споменавал като иакинф, иацинт или якинт. Сламено-жълтите и димчати цейлонски цирконии, европейските ювелири са именували „цейлонски жаргони” или просто „жаргони”.

В ювелирното дело често се използват кафяви циркони, които след нагряване придобиват великолепен гълъбов цвят. Те се наричат старлити. Месторождения на цирконий са известни на територията на Бразилия, Цейлон, Бирма. Местонаходища има и в Австралия, Мадагаскар и в южна Норвегия. В Русия, цирконий се добива в западно Приморие и в Урал.

          МАГИЧНИ СВОЙСТВА

В средните векове, червените цирконии са били амулети на търговците, артистите и пътешествениците. Счита се, че циркония подобряват умствените способности и възбуждат стремежа да се занимаваме с наука. Индийците са посвещавали този камък на митичния дракон, предизвикващ слънчево и лунно затъмнение. Астролозите препоръчват, украшения с циркон да се носят от родените под знаците Овен и Водолей. Смята се, че такива украшения са противопокани на Риби и Рак. За небесен символ на циркона се счита Слънцето.

          ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Циркона отдавна се е смятал за силен магичен и лечебен камък, обладаващ проективната енергия Ян. Той вселява в човека увереност в своите сили, оптимизъм и бодрост на духа. В индийската практическа йога на циркона, както и на елмаза принадлежи най-висше място в енергетиката на най-висшата чакра Сахасрара. Минералолозите предполагат, че силното енергетическо въздействие на циркона, може да се обясни с дипирамидалната форма на неговите кристали (ефект на двойната пирамида). Счита се, че жълто-червените цирконии, положително влияят на хипофизата, стимулира работата на черния дроб (затова цирконите подобряват апетита). Те помагат при запек, понижена стомашна секреция и атония на червата. Цирконите – хиацинти са универсални целители, способни да пречистят целия организъм. Те способстват достигане на емоционално равновесие и лекуват безсъние. В стари времена са вярвали, че червения циркон може да предотврати бременост. За целта, нагрят камък е поставян в основата на корема за 2-3 часа ежедневно в течение на 8-10 дни.

Заради характерния си блясък, цвят и пробляскваща изтеглена ивица на светлина, полираните улексити не рядко се наричат „котешко око”. Счита се, че такива камъни са способни да привлекат към своя притежател вниманието на другите хора, създавайки около тях ореол на внимание.

Съвременните познавачи на мистичните свойства на камъните вярват, че украшения с „котешко око” – улексит, може да помогне да се оказва влияние върху другите хора. Такъв камък е в състояние „да запомня” индивидуалните качества на своя притежател, въпреки че такъв „информационен импринтинг” става не веднага, а само след изтичане на много време. При всички подобни интригуващи свойства на улексита, той се отнася към камъните, към които следва да се отнасяме внимателно, тъй като международния пазар е пълен с „улексити”, които при проверка се оказват обикновено стъкло с различни включения.

Гемолозите и минералолозите различават няколко типа гранати. Червено-виолетовите алмандини съдържат съединения на желязото. Покрай желязото, гранатите андрадити в своя състав имат иони на калция. Огнено-червените пиропи (от гръцки pyros – огън), включват примеси на магния и алуминия. Гранатите спесартини съдържат иони на мангана. Въпреки разпространеното мнение, съществуват и зелени гранати. Сред тях се различават светло-зелени гросуляри, чийто цвят се определя от съединения на алуминия и калция. Друг зелен гранат е тревистия уваровит.

Този минерал е бил открит в Урал, затова заедно с демантоида е бил наричан „уралски изумруд” в древността. Описанието на камъка за пръв път е било направено от академик Гесс през 1832 г. Своето име минерала е получил в чест на руския обществен деятел С. С. Уваров (1786 – 1855) През 1811 г. той е станал почетен член на Санкт Петербургската Академия на Науките, през 1818 г., - президент на Руската Академия на Науките, а през 1846 г. е получил графска титла. Неговото име е увековечено в историята не само като човек, бил дълги години министър на просветата на Русия, но и като минералолог. В руската история уваровита е известен като „императорски камък”, заради склонността на Екатерина І към този камък.

Светлият, изумрудено-зелен и тревисто-зелен цвят на уваровита е обусловен от влизащия в неговия състав съединения на хрома. Поради тази причина понякога ги наричат „хромисти гранати”. Гравираните уваровити напомнят на малки изумруди, но за недостатък на минерала може да се счита малкия размер на неговите кристали. Обикновено те са дребни, не превишават 1 мм в диагонал. Световен рекорд принадлежи на намерен във Финландия кристал на уваровит с дължина 1,5 см. Уваровитите се срещат обикновено във вид четчици или дребнозърнещи агрегати. В такъв вид те се използват обикновено в ювелирното дело.

Освен в Урал, месторождения на уваровит са открити на територията на Финландия, Норвегия, Канада, САЩ и ЮАР.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Счита се, че гранатите са способни да пораждат в хората страсти, в това число и любовни. Зелените гранати заемат особено масто в този план. Те са способни да възбуждат не просто силни желания, а безумни страсти. Най-вече тези им качества се проявяват сред мъжете. Заедно с това, уваровитите се смятат за камъни, развиващи интуицията и способността за предсказание.

АСТРОЛОГИЯ

Зелените гранати, включително и уваровита се препоръчва да се носят от хора, родени под знака Стрелец и Лъв. Смята се, че тези камъни носят на своите притежатели късмет в делата и ги предпазва от капаните на враговете.

Не се препоръчва да придобиват украшения с уваровит на хора, родени под знака Риби.

През 1703 г. холандските моряци за пръв път са докарали в Европа удължени кристали с лилаво-розов цвят. След жителите на Цейлон те са нарекли тези камъни „туремали”, което на сенегалски значи „минерал”, „скъпоценен камък”. Така е възникнало и съвременното название „турмалин”, с което наричат разновидност на силиката, включващо съединения на алуминия, бора, мангана и магния.

Турмалина се отличава с голямо цветово разнообразие, а камъните с различни оттенъци имат свои названия. Рубиново-червените камъни се наричат рубелити или малинови шерли; гъсто-малиновите и лилаво-червените камъни, намерени в Урал – сибирити. Верделит – зеленикав турмалин; индиголит – синия. Жълтеникаво-кафевите камъни с месторождение Драва в Австрия се наричали дравити. Редките безцветни кристали се наричат ахроити. Доста разпространената черна разновидност на турмалина е наричана шерл. Вероятно този последен термин е произлязал от старо немската дума schor – „брак”, „примеси”. Ярките бразилски кристали с гълъбов и зелен цвят според мястото на намирането им са наречени параиба. Съществуват турмалинови „котешки очи” и полихромни кристали, при които могат да се различат участъци с различни оттенъци. При това, светлите турмалини с черен връх се наричат „глава на мавъра”, а с червен – „турска глава”. Турмалини с червен център и зелена периферия се наричат „динени”.

Месторождения на турмалини съществуват  на територията на Бирма, Шри Ланка, Мадагаскар, Индия, Цейлон, Афганистан, Гренландия, Германия, Норвегия и САЩ. Най-големите кристали се добиват в Бразилия. През 1978 г. в тази страна е намерен турмалин с дължина 1 м. В Африка турмалини се намират в Зимбабве, Мозамбик, Танзания и Кения. В Русия, местонаходища на турмалини има в Забайкалието.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

По-голямата част от турмалините се оценят не много скъпо – от 20 до 50 долара за карат, но съществуват и по-скъпи камъни. Особено се ценят розовите, червените и зелените турмалини. Цената на турмалините параиба с добро качество достига до 4 – 6 хиляди долара за един карат, но понякога се вдига и до 20 хиляди.

От ХVІ в насам, турмалините в Русия често са използвани за украсяване на църковните регалии. В Оръжейната палата на Московския Кремъл се съхранява дарохранителница от ризницата на кремълския Благосвещенски събор. Тя е украсена с голям розов турмалин. Голям турмалин с маса повече от 100 гр. обвенчава и короната на руската империатрица Анна Йоановна. Този камък е бил снет от короната на предшественицата и на руския престол Екатерина І. Историците утвърждават, че този уникален камък е бил купен в Пекин от преводача на Посолския приказ молдованина Николай Спафарий, възглавил руското посолство в Китай през 1676 г.

Неспециалистът може да обърка турмалина с много други ювелирни камъни: аметист, изумруд, раухтопаз, рубин, хризоберил, хризолит, цитрин, цирконий. Трябва да се помни, че на пазара може да се сблъскаме и с имитации на турмалин, направени от стъкло.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Счита се, че турмалина действа благотворно на тялото и разума, отстранявайки страховете и тревогите. Турмалините помагат на медитирането, концентрира вниманието и придава ясност на ума. Медальон със син турмалин помага да се заспи спокойно. Камъкът създава чувство на покой и защитеност, помага ни да повярваме в собствените си сили. Особено се цени, в този план, зеления турмалин, способен да събуди творческите сили и да събуди жизнерадостно настроение.

Съгласно старите вярвания, турмалина е камък духовен, развиващ творческите способности. Червеният турмалин винаги се е считал за талисман на художниците, зеленият за защитник на творческите хора, а черният за камък на вещиците.

Познавачите на камъните препоръчват да се носи инкрустиран в злато или сребро турмалин в медальон на синджир или в пръстен на показалеца на дясната ръка или на средния пръст на лявата ръка. Съветва се, турмалини да се носят от хора, родени под знака на Лъв, Козирог и Стрелец.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Счита се, че турмалина е силен лечител и очистител. В индийската литотерапия са се използвали различните цветови разновидности на турмалините. При това се е смятало, че червените и розовите турмалини обладават проективната енергия Ян, а зелените, гълъбовите и черните – възприимчивата енергия Ин. Зелените камъни помагат при заболявания на черния дроб, нервната система, кръвообръщението и кожата. Те поддържат кислородния обмен на кръвта и увеличават имунитета. От всички скъпоценни камъни със зелен цвят именно турмалина обладава най-силни подмладяващи свойства. Полезно е да се носи от всички (особено при силни нервни и физически натов ... Читать дальше »

Тсаворита е разновидност на граната гросуляр. За пръв ът този камък е бил намерен от британския геолог Кампбел Бриджис едва през 1967 г. Минералът е намерен на територията на националния пак Тсаво (Кения) в Африка, станал знаметит в целия свят след излизането на екран на филма на Стивън Хопкинс „Призрак и Тъмнина”, разказващ за два лъва – човекоядци. Не е трудно да се досетим, че тсаворита е получил своето название от името на парка (понякога казват, че идва и от гръцкото lithos – камък). Автор на името на минерала е Хенри Плат, президент на известната американска компания „Тифани”. Камъкът се оказал рядко срещан. Второ негово месторождение е открито едва през 1971 г.

В днешно време, тсаворити се срещат на територията на северо-запад от Момбаса (Кения), недалеч от границата с Танзания. Друг източник на тсаворити има в северо-западната част на Кения до границата с Уганда. През 1991 г. тсаворити са били намерени на африканския континент на юго-запад от Мадагаскар, а също така и в Танзания, около границата с Мозамбик.

От химична хледна точка, тсаворита представлява силикат на алуминия и калция. Със своя външен вид тсаворита напомня изумруд, въпреки че последния съдържа берилий, а не калций. Специалистите отличават тсаворитите от изумрудите по други характерни пречупвания на светлината и по по-малката твърдост. Въпреки това, твърдостта на тсаворита е достатъчно голяма, че този камък да служи за прекрасен материал за ювелирни работи.

Със своята окраска тсаворита напомня на горска зеленина, трева и зеленикава вода на тропическите морета. Срещат се тсаворити и със синкави отливи. Тсаворитите се отнасят към скъпоценните камъни, чието богатство на окраската по достоинство е по-добре да се оценят при дневна, а не при изкуствена светлина. Тази особеност в голяма степен се отнася към тъмните камъни. Това трябва да се отчете при избора на украшение с тсаворит.

Безупречни от ювелирна гледна точка камъни, обикновено се гравират, а тсаворити с включения обработват като кабошони. Стойността на последните при същото тегло може да бъде четири пъти по-ниска. Обикновено масата на тсаворитите не превишава 3 карата. Камъни с маса пет и повече карата се среща много рядко. Повече от 85% от камъните имат маса по-малка от 1 карат.

От химическа гледна точка, топазите са флуоросъдържащи силикати на алуминия. Своето название камъка е получил от старинното название на остров Топазос в Червено море (сегашен Сент Джоунс). Съгласно друга версия, съвременната дума „топаз”, произхожда от санскрит tapas – „огън”, „пламък”, „топлина”. Такава версия е възможна, въпреки че трябва да се помни, че в древността в Индия, не рядко са наричали топази всички скъпоценни камъни с жълт цвят. Топазите често са украсени в розови, жълти, вишнево-жълти и златисти тонове. Но се срещат и гълъбовати камъни. Съществуват безцветни топази и жълти камъни с характерен рисунък - тях ги наричат топазови „котешки очи”. Много красиво изглеждат така наречените полихромни камъни, при които едната част може да бъде гълъбова, а другата вишнева. Цвета на камъка се определя от примеси на титана, желязото и хрома. Плътността на топазите е доста висока, за което са били наречени от каменосекачите на Урал, „тежки”.

Топази се добиват в Бразилия, Шри Ланка, Бирма, Индия, Монголия. Съществуват топази, добити в Шотландия, Ирландия и Япония. На територията на Русия се срещат в Приморие, Урал, в източен и северо-източен Сибир.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Топазите са известни на хората отдавна. Уместно е да се напомни, че според Библията, топаз е бил един от камъните, закрепени в нагръдното украшение на първосвещеника Аарон.

За най-скъпи и качествени се приемат розово-жълтите бразилски камъни от провинция Минас Жерайжи в окръг Минас Новас. Не случайно те са наричани още империали. Цената на такива гравирани камъни достига до 100 – 300 долара за един карат. Но, това не е предел. Стойността на някои лилави и червени топази често надвишава 750 долара за карат. Заедно с това, безцветните или гълъбови камъни, също и тези с вишнев цвят могат да струват доста евтино. Такива са например украинските топази Волини. При цена 3 – 6 долара за карат, стойността на камъка с напълно приличен размер може да бъде 50 долара. Така че, топазът е камък с много широк ценови диапазон.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

В средните векове са считали топаза за най-добро средство срещу отравяния. Смятало се е, че ако в храната или питието има отрова, то топаза ще промени своя цвят. Не е странно, че с тези камъни често са украсявали скъпите големи чаши.

Смята се, че човек, носещ топаз е винаги оптимистично настроен, той е способен да се наслаждава на живота и да се радва на чувството за безметежен покой. Не случайно, топаза е наричан „камък на вътрешното просветление”. На жените той носи красота, на мъжете – мъдрост. Камъкът гони гнева и ненавистта. Да носят топаз се препоръчва на хора, които са нападнати от неопределени страхове, като той е способен да ги прогони. Топазите помагат на съсредоточването и привличат материален достатък.

В магията, топазите се считат за скъпоценни камъни, способни да защитят от уроки, омагьосване и други негативни въздействия. Топаза помага при борбата с депресията и страховете. Той развява съмненията и отстранява гнева. Индийските йоги са смятали топази за стимулатор на най-висшата чакра Сахасрара. В тяхната практика топаза се използва при медитация за достигане на всепроникващо видение, в резултат на което личността се съединявала с Висшия разум.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

В древна Индия топаза се е считал за един от 12 най-важни самоцвети, обладаващи лечебни свойства. Този камък многократно се споменава в „Аюрведа”. Съвременните литотерапевти смятат, че топазите обладават проективната енергия Ян. Те предпазват човек от простуда, ускоряват регенерацията на тъканите, лекуват храносмилателните органи, черния дроб, жлъчката, далака. Топазите помагат при безсъние и нервно изтощение, премахват стреса. Тези камъни укрепват имунната система и се употребяват за защита от психични заболявания. Гурманите трябва да помнят, че топазите обострят вкусовите усещания.

АСТРОЛОГИЯ

Украшения с топаз се препоръчват на хора, родени под знака Скорпион.

Планета на топаза е Слънцето.