Аметринът е необикновен полихромен минерал. Той съчетава в себе си признаците на аметиста и цитрина. Добре известно е, че винно-жълтия цитрин и виолетово-лилавия аметист се явяват разновидност на двуокси кремния (кварца), които се отличават с наличието на различни микропримеси. Рядко в природата възникват многозонални кристали, някак си съчетаващи в себе си два минерала. Такъв е новият красив полу скъпоценен камък аметрин. С оттенъците на своята окраска, той напомня и аметиста, и цитрина. Кристалите на аметрина биват украсени във виолетови, люлякови или жълто-прасковени цветове. Друго название на камъка, подчертаващо неговата двойна природа е аметист-цитрин или двуцветен аметист.
Аметрин добиват в Боливия, в щата Анахи. Тази страна се смята за главен световен доставчик на аметрин на световния пазар. От тук е и още едно наименование на аметрина – боливианит. За пръв път за месторождението на този минерал е известно още в ХVІІ в., когато испанският конкистадор дон Фелипе де Уриола и Гоитиа се е оженил за местната принцеса от индийското племе Аурейрос и е получил като чеиз споменатата по-горе шахта. Легендата разказва, че умиращата принцеса е подарила на своя мъж великолепен двуцветен аметрин. Този камък е символизирал споделената любов между нейния народ и чуждоземния и мъж. Малко по-късно, боливийските аметрини са попаднали като подаръци в двора на испанската кралица.
В наши дни, аметрините отново предизвикват интерес у любителите на редките минерали. Аметрините се гравират искусно, подчертавайки уникалността на окраската на тези камъни. Аметрините се поддават на резбоване и поради тази причина в продажба се срещат аметрини с причудливи форми. Избирайки аметрини, трябва да се помни, че аметистово-цитроновата двуцветна окраска може да се имитира с облъчване и нагряване на аметиста. Цветът на такива изкуствени аметрини е достатъчно ярък и да се отличат от натуралните камъни може само с помощта на непроста гемологична експертиза. Цената на синтетичните аметрини е почти един път по-ниска от тази на боливийските камъни.
