Едва ли често се срещали в продажба изделия, украсени с редкия камък бенитоит. Такива произведения на ювелирното изкуство е по-лесно да бъдат намерени в интернет, отколкото на тезгясите на магазините. Бенитоит – рядък минерал, силикат на бария и титана; със своя цвят напомня на сапфир. Окраската на бенитоита варира от светло-гълъбов до тъмно-син. По-рядко се срещат синьо – червени или безцветни кристали. Понякога, в един и същ кристал, могат да бъдат забелязани няколко оттенъка, в зависимост от ъгъла от който си гледат.

За пръв път, този минерал е бил открит през 1906 г. от изследователя Джеймс Качем, в горните реки Сан Бенито (щата Калифорния, САЩ) – от тук е и наименованието на камъка. Първоначално са мислели, че намерените кристали са разновидност на сапфира, но година по-късно минералологът Джордж Лоудербак ги е изследвал детайлно с помощта на рентгенови лъчи. В резултат на това, той е доказал, че кристалната решетка на бенитоита е уникална. Този факт е позволил бенитоита да бъде считан за самостоятелен минерал. Любопитно е, че съществуването на минерал с такова кристално строение е било предсказано още през 1830 г. от Йохан Фредерик Хесел.

Сега, бенитоита се смята за официален камък на щата Калифорния, тъй като камъни с ювелирно качество се срещат само на територията на този щат. Бенитоити се добиват и в щата Тексас и в Белгия, но те са с далеч по-лошо качество.

Намираните кристали на бенитоита са малки по размери. Тяхната маса, като правило, не превишава един карат. За сега, абсолютен рекорд принадлежи на бенитоит с маса 7,8 карата. Уникалността на бенитоита определя неговата висока цена – от порядъка на хиляди долара за карат. Нещо повече, благодарение на ограничените ресурси, тази цена постоянно расте.

Заедно с влакнистия просветкващ гипс (селенит), беломорита се счита за разновидност на лунния камък, въпреки че е по-правилно този минерал да се разглежда като непрозрачна разновидност на олигоклаза, окрасен в преливащи се бисерно-гълъбови тонове. Названието на камъка е дал руския академик А. Е. Ферсман, по името на мястото му на намиране в Северна Карелия. В своята книга «Спомени за камъка» той е писал, че цвета на този лунно-загадъчен, блестящ минерал напомня оттенъците на Бяло море в лятна нощ. На този етап, беломорита все още не е добре известен на световния пазар за скъпоценни, полускъпоценни и лечебни камъни. Въпреки това, литотерапевтите вече са го включили в своя арсенал от средства за въздействие върху човешкия организъм. При това, изделията от беломорит са относително евтини и са способни да доставят удоволствие на хората, които не вървят в крак със стандартните представи за скъпоценните камъни.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Беломоритът оказва успокояващо действие на нервната система и помага да се борим с безсъницата. Някои литотерапевти считат, че беломоритите обладават възприимчива енергия и могат да бъдат полезни при лечение на безплодие и възпаление на ставите.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Счита се, че беломорита помага да се установи връзка с миналото. Това е талисман на учените, изследващи минали събития: историци, археолози и антрополози. Поморите са считали, че висулки с беломорит са пазители, пазещи човека от тъмните сили. Счита се, че положен под възглавницата беломорит е способен да предизвика предсказващи сънища. Беломоритът помага на съзерцанието и размислите. Има мнение, че този камък може да поглъща негативната енергия, но не е способен да я преработи. Затова, висулката с беломорит, която сте носили в период на депресия, трябва да се промие под течаща вода.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

СЪРДЕЧНА, оказваща влияние на сърдечно-съдовата система, гръдния кош, гръбначния стълб и ръцете; тази чакра предизвиква любов към хората, способства откритостта, чувствителността; укрепва волята за преобразуване на света.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Беломоритът е подходящ за хора, родени под знаците Рак и Риби.

Барит – сулфат на бария. Този минерал е разпространен доста широко и е главен източник на барий за химическата промишленост. Названието на минерала е произлязло от древногръцката дума barys – „тежък”. Чувствителното тегло на барита се обяснява с голямата плътност на този минерал. Най-често баритите са снежно-бели, воднисто-прозрачни или безцветни. Примеси придават на камъните червеникави, синкави, кафяви и други оттенъци. В природата се срещат удължени и уплътнени кристали на барита и негови друзи. Характерните кристалически радиални срастъци са известни като „баритови рози. В промишлеността, сулфата на бария се използва в качество на пълнител при правенето на хартия, тъкани и даже на козметика. Главни месторождения на барита на нашата планета има на територията на САЩ (Невада, Джорджия, Мисури), Ирландия, Индия, Мароко, Перу, Мексико и Алжир.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Широко е известна способността на барита да поглъща рентгеновите лъчи. Поради тази причина, барита служи за евтин защитен материал при строителството на ядрени реактори и за погребването на ядрени отпадъци. Не случайно, литотерапевтите считат барита за камък, способен да предпазва организма на човека от негативни въздействия. Въпреки, че някои соли на бария се употребяват за борба с вредителите в селското стопанство, сулфата на бария се счита за относително безвредно за човека. В медицинската практика широко се използва така наречената бариева каша, която се ползва за медицинска рентгенова диагностика.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

На територията на Северна Америка, късчета барит отдавна са се използвали от индианците при техните религиозни обряди. Считало се е, че такива камъни помагат да се общува с душите на предците. Особено, в този план, са се почитали и ценили барити с жълтеникаво-златисти преливания. Съвременните познавачи на мистичните свойства на камъните предполагат, че барита изостря интуицията, укрепва взаимоотношенията, смегчава душевната болка и внася в живота на човек радостна светлина.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Обладава възприимчивата енергия Ин. Точното влияние върху чакрите все още не е установено.

Върху знаците на зодиака, точното влияние на барита не е установено.

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Болонски камък – название на барита, намекващо на едно от неговите месторождения

Тежък шпат – синоним на барита

Балин

Минералът, известен като балин, има достатъчно сложен състав. Той съдържа каолин, кварц, киновар и следи от алунит. Цветът на минерала варира от скромно сив и жълтоват до ярко-червени и почти черен. При това, жилките от киновар, окрасени в ярко-червен цвят, образуват на повърхността на полирания балин красив рисунък, приличащ на петна и пръски кръв. Не случайно, едно от англоезичните наименования на балина е chicken blood stone, което в свободен превод е „камъкът на пилешката кръв”. По-понятно и широко разпространено е схващането, че името произхожда от автономния окръг Балин в Монголия, където се добива този минерал.

Разновидности на балина, докарани от Китай понякога се наричат чангуа (Tsang-Hwa), по името на съответната провинция, където този минерал е бил добиван от времената на династията Мин (1368 – 1644). В онези времена, фигурки от балин са имали право да притежават само чиновници от висш ранг и те са им били подарявани от самия китайски император. Не е удивително, че в Древен Китай, балина е бил своеобразен пазител. Той е защитавал своя собственик от зли сили, а също така му е донасял късмет и благоденствие. През 1985 г., китайските власти официално са преустановили добиването на балин в провинция Чан-Гуа, защото местонаходището се е изчерпало.

Балинът е мек и идеално подхожда за резбоването на различни фигурки. В древността, резбарите на Изтока са правели от балин печати. Популярно било ваянето от балин на фигурки на Буда и на будиски монаси. Често, композиции от балин са служели за илюстриране на известни източни митове или исторически сюжети.

Започвайки от 1972 г., е станал популярен в Япония, тъй като правителството на Китай, в чест годишнината от установяването на дипломатически отношения с тази страна, в качеството на подарък е поднесло на премиер министъра Танако Какеи два печата от балин. От този момент, японците са склонни да разглеждат този рядък минерал като истинско съкровище на Земята. За съжаление, в днешно време съществуват много фалшификати, имитиращи натуралния балин.

Влизащият в състава на балина киновар е сулфидна сяра и поради тази причина самият камък има слабо отровни свойства. Собствениците на изделия от балин, трябва да помнят това. Трябва да отчетем и това, че камъка си променя цвета в резултат на дълго въздествие на слънчеви лъчи, затова фигурките от балин е препоръчително да се съхраняват в калъфи.

Аурипигмент

Основната разлика на аурипигмента от другите минерали е неговата ярка окраска. На повърхността си минерала има жълто-лимонен цвят, който е силен и се приближава до блясъка на елмаза. Повърхността на минерала понякога придобива тъмно жълт цвят, който може да има и зеленикав или оранжев оттенък.

Още едно характерно свойство на аурипигмента е неговата лесна разтопяемост. Тънките пластинки на минерала дори на пламъка на свещ бързо губят формата си и започват да изгарят. При това образуват гъст дим с бял цвят, който се състои от оксиди на арсен и сяра и силно мирише на чесън.

От древни времена събирането и обработката на този минерал не се е доверявала на всеки. Работата с него изисква опит, тъй като дори от невнимателно докосване на кристалите могат да се появят вдлъбнатини, да се надраскат, а това довежда до повреждане на образеца. Понякога кристалите се покриват с цепнатини от силна светлина или излишна топлина. Затова аурипигмента много рядко се среща в минералологични колекции.

Разбира се, при внимателно съхранение може да украсява колекции със златно подобните си кристали. Образците са способни да се адаптират към непривичната им среда в колекциите, но за да не се повредят кристалите му е препоръчително колкото може по-рядко да бъдат излагани на светлина. Ако образците се съхраняват дълго, то те могат внимателно да се измият с мека четка и вода със стайна температура.

Красиви кристали от рудника Менкюле (Якутия) могат да се видят сега само на изложби или в музеи. В Централен Кавказ се намира месторождение на аурипигмент наречен „Елбруски”. Тук се добиват баритни срастъци с медно-жълт цвят с малки враствания на „розички” на златистия аурипигмент. Аурипигментът се среща често в глинести породи, рудни жилки заедно с реалгар, антимонит, самороден арсеник, калцит, барит, шипс, кварц, пирит.

За пръв път, името „аурипигмент” се споменава в съчиненията на древно гръцкия натуралист Теофраст през 315 г. преди н.е., въпреки че този минерал е бил известен значително по-рано. В превод от латински „аурипигмент” означава „златна боя”. За този минерал разказва в своите произведения и Плиний. Синоними – бленда арсениева жълта, опермент, орпимент, раушхелб, персишхелб.

Удивително живописно изглеждат срастъци на аурипигмента с калцит. Такива образци се срещат в ниско температурни хидро термални жили.

Минералът има ниска твърдост – едва 1,5 – 2, затова е лесно да се стрие на прах. Аурипигментът има съвършенна слюдоподобна повърхност. Може лесно да бъде разделен на тънки листчета.

Аурипигментът се добива от древни времена. Голяма известност са получили месторожденията в Македония. Най-добрите образци на минерала (с височина до 20 см.) са добивани в местонаходището Менкюле в южната част на Верхоянския хребет, но поради трудната достъпност и сложните условия за работа, добиването му е било прекратено. В днешно време, залежите от аурипигмент в това място не се разработват.

Още от древни времена минералът е служел като суровина за изработката на златна боя. Кристалите на аурипигмента, древните египтяни са стривали на прах, с който са гримирали очите и са рисували по телата магични украси.

Кристалите на аурипигмента се раждат от горещите подземни разтвори, които се образуват при изригването на вулканите.

Аурипигментът още от древни времена е бил използван за направата на бои и като козметично средство. В Китай, прах от този минерал е бил използван за украсяване на коприната и за имитиране на злато. Стритият минерал се е използвал още като лекарствено средство и за обезкосмяване. В средните векове, алхимиците са се опитвали да добият злато от този минерал. Считало се е, че злато ще се получи ако аурипигментът се съедини с живак. Металът е трябвало да придаде на златото тегло и метален блясък, а аурипигмента – цвят.

Названието на минерала произхожда от гръцките думи argillos – глина и  lithos – камък. Такова словосъчетание от корените достатъчно точно предава същността на аргилита. Той представлява разновидност на утаечна планинска порода – реразтворима във вода камъкоподобна сланцевата глина. Доста често, образци на аргелит имат синкаво-сив или даже черен, аспидов цвят. Впрочем, срещат се светли и даже почти бели аргилити. В бита си, американците и англичаните наричат аргилита mudstone – в буквален превод „кален камък” (англ. mud – кал, ил, тиня).

Едва ли би си струвало този камък да бъде споменат в книга за скъпоценните и полускъпоценните камъни, ако не бяха оригиналните изделия от този минерал, които могат да струват на международния пазар за минерали по няколко стотин долара. Работата е там, че резбата върху аргилит е част от националното искуство на канадските индианци от племето Хайда. Като материал за работа, индианските майстори традиционно използват почти черни аргилити от местността Слейтчак Крик, разположена на острова на Кралица Шарлота (Канада, Британска Колумбия). Във много аспекти, това местонаходище е уникално.

Индианците Хайда, правят от аргилит дребни нещица: медальони, чинии, лули, изображения на тотемни животни. Нерядко полирани кутийки от аргилит се инкрустират със седеф. Индианците Хайда обичат да прилагат в своето искуство на резбата сюжети, свързани с китовете косатки. Индианските майстори поддържат традициите на своето искуство и високото ниво на стилизация на резбата от аргилит вече почти два века, което прави техните изделия уникални. Приемственост при тази резба съществува също и в културата на индианците живеещи в района на Ванкувър.

Не е лесно да бъдат намерени украшения с аргилит. Затова е нужно или да се посети Канада и да се запознаеш с творчеството на индианците Хайда лично, или да се потърсят такива неща във виртуалните аукциони в интернет.

Арагонит

Арагонитът е карбонат на калция, твърда разновидност на калцита. Кристалите на калцита имат хексагонална форма, а у арагонита кристалите са ромбични. Цветът на арагонита варира от бял до светло-зелен и виолетов. В състава на арагонита могат да влизат съединения на оловото, стронция и цинка. Терминът „арагонит” е влязал в употреба през ХІХ в., благодарение на саксонския геолог А. Г. Вернер, който го е въвел. Той го е образувал от наименованието на местност в Испания – Арагония, където за пръв път е било намерено месторождение на арагонит. Арагонитът може да се срещне във вид на полупрозрачни кристали. Арагонитите не рядко има сферичен строеж. В геологията кълбовисните или елипсовидните образования, обладаващи концентично – слоест или радиално – лъчест строеж се наричат оолити (гръцки oon – яйце,  lithos – камък). Затова, сферичните арагонити се наричат „оолитови камъни” или просто „оолити”.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Арагонитът е важен източник на соли на калция, които добре се усвояват от човешкия и животинския организъм. Богатата на арагонит лечебна кал на Мъртво море, помагат да се борим с псориазиса и други кожни заболявания. Лечебното свойство на водите в Карлови Вари е обусловено от това, че те протичат през пластове арагонит. Същите целебни свойства притежава и водата, която се филтрира чрез богата на арагонит дебелина с коралови трохички. Не случайно, сред жителите на кораловите острови има много дълголетници. Лечебните свойства на арагонита са обусловени от това, че неговата пористос стократно превишава тази на калцита.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Арагонитът се счита за камък на домашния уют и семейното благополучие. Той помага да се получи душевно спокойствие и да се уравновеси психиката. Говори се, че арагонита може да бъде полезен при медитация.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Арагонитът се препоръчва на хора, родени под знака Риби.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Обладава възприимчивата енергия Ин. Точно влияние върху чакрите не е установено.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Грахов камък – название на арагонита, подчертаващо възможната форма на минерала

Железни цветя – арагонити, имащи причудлива форма на «клонки» или «стъбла»

Хайверен камък – синоним на арагонита

Конхит – синоним на арагонита, подчертаващ неговата роля при образуването на раковините на мекотелите

Майка на бисера – образно название на арагонита

От химична гледна точка, апофилита е силикат на натрия и калция със сложен състав. Геолозите смятат, че термина „апофилит” се отнася към цяла група сходни менерали, включващи в себе си флуорапофилит, хидроксиапофилит и натроапофилит. Названието на камъка произхожда от древно гръцката дума аро – „след” и phyllon – „лист” и намеква за свойството на апофилита да се разслоява при нагряване, когато минерала губи вода. Апофилитът обикновено е оцветен в спокойни пастелни тонове. Той бива розовеещ, белеещ, гълъбово-зеленикав или зеленикав. Най-красивите зелени апофилити се срещат близо до Бомбай )Индия). Колекционерите на минерали ценят полу-прозрачните камъни и имено такива апофилити се използват за суровинни камъни.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Познавачите на мистичните свойства на камъните утвърждават, че апофилитите са способни да оказват положително влияние върху аурата на човека, напълвайки я с енергия. Тези камъни оказват положително въздействие на хипофизата и мозъка, а също помагат да се справяме с пристъпите на астма.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Апофилитите увеличават осведомеността за земните дела и способстват за вземането на важни решения. Апофилитът е камък, който ще ни помогне да направим важна стъпка в живота и да обясним на партньорите си новите си идеи. Той способства ясността на съзнанието, приоткрива завесата на подсъзнателното и се явява надежден проводник по време на астралните пътешествия.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ТЕМЕННА, захранваща жлезите на главния мозък; способства развитието на духовността, религиозността и връзката с висшите сили.

СЪРДЕЧНА, оказваща влияние на сърдечно-съдовата система, гръдния кош, гръбначния стълб и ръцете; тази чакра предизвиква любок към хората, способства откритостта, чувствителността; укрепва волята за преобразуване на света.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Няма точни данни.

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Албин – синоним на апофилита

Ихтиофталмит – синоним на апофилита

Камено рибено око – разпространено популярно название на апофилита

Рибено око – синоним на апофилита, превод на термина „ихтиофталмит”

Теселит – синоним на апофилита

Терминът апатит е бил въведен в употреба през 1788 г. от А. Вернер. Апатита – фосфат на калция – обикновено се среща във вид на плътни зърнисти маси. По-рядко се срещат врастнали в самороди отделни негови призмоподобни кристали. При това, непрозрачните кристали могат да достигнат огромни размери. Например, в Канада са били намерени призми на апатит с тегло над 200 кг. и дължина около 2 м. Много по-рядко се срещат малки прозрачни кристали, които представляват ценност като изходен продукт за ювелирните дейности. В обработен вид, неспециалист лесно може да ги обърка с по-твърдите берили, диопсиди или турмалина. Може би и от тук е възникнало името на минерала (гръцки apathao – лъжа). Според друга версия, камъкът е получил името на „лъжеца”, поради това, че неговото разнообразие от форми и окраски е доста голямо.

Цветът на прозрачните апатити варира от жърт и зелен, до син и виолетов. Безцветни кристали откриват в Италия и Германия; апатити с ефект „котешко око” – на територията на Шри Ланка и Бирма. Зелените апатити са наричани от специалистите „аспержен камък” – те се откриват в Алдан. На територията на Русия, гълъбови кристали на апатита се добиват в Прибайкалието, а жълти – на Колския полуостров. Богати местонаходища на апатит съществуват в Хибините. Сини апатити добиват в Бирма, Бразилия, Шри Ланка, Финландия; синьо-зелени в Норвегия; зелени – на територията на Индия, Канада, Мозамбик, Бирма и Мадагаскар. Жълти апатити често постъпват от Мексико и Канада, виолетови – от Германия и Чехия.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Към камъните, подходящи за ювелирна обработка се отнасят прозрачните апатити, имащи красива окраска, често жълта или гълъбова. По правило на такива кристали се придава фасетна гравюра. От по-непрозрачните апатити, обикновено правят кабошони.

Теглото на ювелирните апатити, обикновено не превишава 5 карата. По-рядко се срещат камъни с тегло 15 – 20 карата.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Счита се, че жълтите апатити са способни да оказват благотворно влияние върху цялото тяло. Особено въздейства на слънчевия сплит (чакрата на Манипура). Заедно с аквамарина, гълъбовия апатит може да влияе върху чакрата Вишудха. От тук и благотворното въздействие на този минерал върху гърлото, гласовите връзки и щитовидната жлеза. Заедно с планинския кристал, гълъбовите кристали на апатита могат да се използват за хармонизация на физическото състояние.

Има мнение, че сините апатити са способни да охладят бушуващите емоции и да събудят у притежателя си умиротворение и леко сънливо състояние. Не случайно апатита се нарича „камък на умиротворението”.

Антимонитът е главен руден минерал на сурмата (антимона), отнасящ се към класа на сулфидите. Неговите срастнали се дължинно призматични, често извити кристали с повтаряща се дълбока щриховка по дължината на гравюрата, правят впечатление на завършени скулптурни композиции, напомнящи на кристални цветя.

          До ХІХ век, особена ценност са представлявали ажурните сраствания от иглоподобни кристали с дължина до 60 см., във вид на дълги самурайски мечове. Такива кристали са се добивали на остров Сикору в Япония. Считало се е, че минерали с подобна форма носят щастие и затова са били задължително украшение в интериора на всеки дом в Япония.

          В края на ХІХ век тези рудници са били изоставени, а образци на тези минерали с необичайна форма са се сахранили само в големите музеи.

          Сурмата (антимона), която се съдържа в антимоните, подобно на сярата разтваря почти всички метали. Символ на сурмата при алхимиците е бил вълк. В разтопено състояние, сурмата наподобява лед, а при втърдяването си тя увеличава обема си.

          Георг Агрикола, през ХVІ век е писал: „Ако по пътя на разтапянето, определена порция сурма се добави към олово, се получава типографска сплав, от която се изготвя шрифт, използван от тези, които печатат книги.”. В днешно време, харт (сплав от олово и сурма) са незаменими в типографското дело. Бабита (сплав от сурма и олово), се използва направата на шпори. В тази сплав, сурмата отговаря за нейната твърдост и износоустойчивост. В днешно време, сурмата се използва в производството на полупроводници. Свръх чистата сурма се добавя като легираща примес към германия.

          Названието „антимонит”, произхожда от гръцкото „антос аммонос” – „цветче”, тъй като срастналите се кристали на минерала, често напомнят по своята форма на цветя. Латинската дума „антимониум” се превежда като „сурма”. Тази дума, от своя страна, има своя тюркски произход и означава „сюрме” – да се изрисуват веждите с черна боя. Гърците наричат този минерал „стиби”, което се свързва с древно гръцките думи „стил” и „стим”.

          Средновековните горяни са наричали кристала „блясъкът на острието”, заради неговата своеобразна форма и яркият му блясък.

          Най-красивите образци на антимонита са ажурни сраствания на кристали, приличащи на игли. Именно така изглежда минерала, намерен в Китай.

          Антимонитът е оловно-сив или сребристо-бял със синкав оттенък. Той е чуплив (2 по скалата на Моос) и лесно се стрива на прах. Не се окислява от въздуха. При обикновенна температура изгаря, образувайки оксид във вид на бял дим. Минерала има метален блясък.

          В света има много месторождения на антимонит. Залежи има в Югославия, Чехия, Словакия, Боливия, ЮАР, Мексико, Тайланд, САЩ, Малайзия, Турция, Италия. Минералът се среща и в Таджикистан, Киргизия, Украйна, Прикарпатието, Узбекистан. Големи месторождения на този минерал има в Китай.

          Сурмата е известна около пет хилядолетия. Още в 3000 година преди нашата ера е била използвана като козметична боя. Голямата трошливост на минерала е позволявала да се стрие на прах.

          Цветът и блясъкът на кристалите на антимонита напомнят полирана и неръждястваща стомана, обвита от сивкава мъгла. Именно такъв кристал е намерен в Румъния и е изобразен на снимката.

          Кристали с класическа иглоподобна или дължинно призматична форма се намират в месторожденията в Киргизия. В тази местност, сурмата, като боя за вежди е намирала своето приложение още в древни времена.

          Антимонитът никога не се е считал за магически минерал и въпреки това, са го наричали „камък на живота”. Според известната легенда, монахът Леонардус забелязал, че добавката на антимонит ускорява угояването на свинете. Изхождайки от това, той заповядал да се добавя този прах и в храната на монашеското братство. Резултатът бил плачевен: практически всички, които са яли тази храна, са умрели в страшни мъки. Тогава Леонардус е нарекал камъка „антимонит”, което в превод от латински означава „противомонашески”.

Ангелитът е гълъбовата разновидност на безводния сулфат на калция – анхидрит. Както е известно, анхидритите биват бели, гълъбовати, сивкави и даже червеникави. В последните десетилетия е станало популярно да се причисляват в тази редица полепрозрачните лилави и гълъбовати камъни, на които са дали твърде образнонато наименование „ангелити”. Богати залежи на ангелити са намерени на територията на Перу. Тези камъни се срещат още в Германия, Швейцария и на територията на САЩ. Ангелитът е достатъчно мек минерал, на чиято повърхност лесно може да се направи драскотина. При дълъг контакт с вода, ангелита, както и анхидрита преминава в гипс. Затова медальони и висулки с ангелит не трябва да бъдат у нас нито под душа, нито в басейна.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Ангелитите помагат да се справим с болести на гърлото. Не  случайно се счита, че тези камъни оказват стимулиращо влияние на гълената чакра Вишудха. Ангелитите също благотворно влияят на тимуса. Тези камъни активизират работата на имунната система, като с това оказват благотворно влияние на общото състояние на здравето.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Вярващите хора смятат, че при създаването на тези камъни – ангелити, е взимал участие самият бог Елохим. Не е удивително, че на ангелитите се придава способност да осъществяват връзка с висшите небесни сили. Познавачите на мистичните свойства на камъните препоръчват, ако двама души искат да осъществят между себе си телепатична връзка, да носят в себе си по късче ангелит. Този минерал е способен да угаси гневен изблик и да избави от необосновани упреци, каквито хората често предавяват към самите себе си. Ангелитът е камък на вътрешното спокойствие и душевното равновесие.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Обладава възприимчивата енергия Ин. Влияе върху гърловата чакра, контролираща дихателните органи и слуховия апарат, действа върху кожата. Активността на тази чакра способства самоутвърждението в обществения и професионалния живот, носи чувство на удовлетворение.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Камъкът оказва благотворно влияние върху хората, родени под знаците Водолей и Везни.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Камък на ангелите – синоним на ангелита.

В Андалузия (Испания) били намерени красиви камъни, които променяли своя цвят, в зависимост от ъгъла, под който слънчевите лъчи падали върху тях. Те придобивали ту оранжево-кафяви, то жълтеникаво-зеленикави оттенки. Такова явление в минералологията се нарича плеохроизъм. Новият минерал от доставката на Ж. Деламетри през 1798 г. е получил названието андалузит. При неговата обработка, ювелирите се стараят да го гравират така, че плеохроизма му да се проявява с максимална интензивност. По този му признак, андалузита лесно се отличава от другите скъпоценни камъни от рода на хризоберила, турмалина или мъглестия кварц. Андалузитите имат сиви, жълти, кафяви, златисти, оранжево-кафяви и розови оттенки. Има червени и тъмно-зелени камъни. Безцветният андалузит се среща рядко.

От химическа гледна точка, андалузита е силикат на алуминия. По-късно, местонаходища на андалузит са били намерени не само в Испания, но и на територията на Шри Ланка, Бразилия, Канада и САЩ.

Непрозрачната разновидност на андалузита се нарича хиастолит. (гръцки hyasmos – прекръстване) или „кръстовиден”. След шлифовка на плоската повърхност на камъка е отчетливо виден своеобразен цветен кръст. Не е удивително, че в старината хиастолити са се ползвали с голяма популярност у монасите, които са правели от него четки и амулети. От този камък, рицарите на Малтийския орден са си поръчвали пръстени. От тук е и възникнало още едно название на камъка – „Малтийски кръст”.

В превод от гръцката дума hydor – „вода, an – приставка за отрицание. Следователно, названието на камъка подчертава, че този минерал е лишен от вода. В действителност, анхидрита е безводен сулфат на калция. Ако добавим в него вода, той увеличава обема си примерно на 30% и се превръща в гипс. Отложения от анхидрит се образуват в утаечните удебелявания в резултат на обезводняване на гипсовите отложения.

Анхидритът е разпространен дребен камък, заемащ по твърдост промеждутъчно положение между ясписа, нефрита и ахата от една страна и мекия селенит и калцит от друга. Анхидритът може да бъде бял, синкав, сивкав, по-рядко червеникав. Синкавият анхидрит се полира добре и отдавна в Ломбардия (Италия) се е използвал вместо мрамор.

До ХVІІ в. дребен цветен камък не са добивали в Русия, а са го докарвали от Византия, Средна Азия и различни страни на Западна Европа. Първата гравюрна фабрика е била основана през 1725 г. с указ на Петър І в Петергоф, където от всички краища на Русия са докарвали разнообразни дребни камъни. От този момент, от анхидрит нерядко изготвят най-различни изделия.

Амолитът е бил признат за минерал съвсем скоро – едва в 1981 г. Това не е удивително, тъй като той е вкаменел седеф на изкопаеми раковини на древните главоноги дребосъци – амонити. Те са се появили в моретата на нашата планета преди около 300 милиона години. Раковината на амонитите е била завита на плоска спирала. Вътре, като в подводница са се разполагали секции – камери, пълни с газ. В резултат, раковината на амонитите е можела да плува. Своето название, тези дребни древни животинки са получили от името на древно египетския бог Амон, който е бил изобразяван с глава на овен, украсена със спираловидни рога.

В древните морета на Земята са плували хиляди видове амонити. Разцвета на тази група главоноги животинки е бил в края на Мезозоя. Размерите на някои от раковините на амонитите, не са били по-големи от грахово зърно. Раковините на други пък със своите размери напомняли на колелото на камион.

Амолитите (гръцки lithos – „камък”), се считат за най-редките минерали. Раковини на амонити се срещат на много места по Земята, в това число и по бреговете на Волга. Въпреки това, минерала амолит се добива само в едно място – в Канада (провинция Алберта). Канадските индийци са наричали амолитите „бизонови камъни”, защото някои късчета на този минерал, промивани от ручеи и реки са напомняли по форма на тези животни.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Качеството и съответно стойността на амолитите зависи от богатството на окраската им. Тя може да бъде жълта, оранжева, зелена, синя. Любопитно е, че тази окраска е обусловена не от пигменти, а само от пречупената светлина в слоевете на вкаменения седеф. Същата природа на окраската имат и ярките крила на тропическите пеперуди.

Най-пъстроокрасените екземпляри амолити биват наричани „седемцветни камъни на процъфтяването” (seven color prosperity stone). Те се ценят много от запознатите с Фън Шуй, които считат амолитите за проводници на енергията „ци”. Цената на украшение с амолит може да се колебае в пределите на 40 – 600 долара. Амолита е мек минерал и поради тази причина, при изготвянето на украшения, негови късчета се укрепяват, фиксирайки ги на различни подложки.

МАГИЧЕСКИ СВОЙСТВА

Хората вярват, че амолит в дома, способства процъфтяването и щастието. Ако такъв камък се постави в офиса, то той ще донесе късмет в делата.

Аметринът е необикновен полихромен минерал. Той съчетава в себе си признаците на аметиста и цитрина. Добре известно е, че винно-жълтия цитрин и виолетово-лилавия аметист се явяват разновидност на двуокси кремния (кварца), които се отличават с наличието на различни микропримеси. Рядко в природата възникват многозонални кристали, някак си съчетаващи в себе си два минерала. Такъв е новият красив полу скъпоценен камък аметрин. С оттенъците на своята окраска, той напомня и аметиста, и цитрина. Кристалите на аметрина биват украсени във виолетови, люлякови или жълто-прасковени цветове. Друго название на камъка, подчертаващо неговата двойна природа е аметист-цитрин или двуцветен аметист.

Аметрин добиват в Боливия, в щата Анахи. Тази страна се смята за главен световен доставчик на аметрин на световния пазар. От тук е и още едно наименование на аметрина – боливианит. За пръв път за месторождението на този минерал е известно още в ХVІІ в., когато испанският конкистадор дон Фелипе де Уриола и Гоитиа се е оженил за местната принцеса от индийското племе Аурейрос и е получил като чеиз споменатата по-горе шахта. Легендата разказва, че умиращата принцеса е подарила на своя мъж великолепен двуцветен аметрин. Този камък е символизирал  споделената любов между нейния народ и чуждоземния и мъж. Малко по-късно, боливийските аметрини са попаднали като подаръци в двора на испанската кралица.

В наши дни, аметрините отново предизвикват интерес у любителите на редките минерали. Аметрините се гравират искусно, подчертавайки уникалността на окраската на тези камъни. Аметрините се поддават на резбоване и поради тази причина в продажба се срещат аметрини с причудливи форми. Избирайки аметрини, трябва да се помни, че аметистово-цитроновата двуцветна окраска може да се имитира с облъчване и нагряване на аметиста. Цветът на такива изкуствени аметрини е достатъчно ярък и да се отличат от натуралните камъни може само с помощта на непроста гемологична експертиза. Цената на синтетичните аметрини е почти един път по-ниска от тази на боливийските камъни.

Аметистът е разновидност на кварца. Негов характерен признак е виолетова окраска, която може да варира от тъмно-пурпурна до розова. Руският писател А. И. Купин е отбелязвал, че цветовете на аметиста приличат на теменужки, разцъфващи в горите в подножието ва Либийските планини. В природата, аметисти се срещат обикновено във вид на кристали и друзи.

Отдавна са се славили аметистите от Бразилия, Уругвай, Шри Ланка. Известни са месторождения на аметист в САЩ и Мадагаскар. Цейлонските аметисти имат нежно-виолетов оттенък, бразилските – кървав и пурпурен. Аметистите от Колския полуостров имат обикновено синьо – люлякови оттенки. Аметистите с червеникав цвят през ХVІ в. в Русия са били наричани „вареники”.

При нагряване до +200 градуса по Целзий, аметиста губи виолетовата си окраска, която се възстановява при охлаждане. Природните аметисти (за разлика от изкуствените), във вода се обезцветяват по краищата.

Названието на минерала е свързано с древногръцкия мит за нимфата Аметис, спасила се от посегателството на бога на виноделието Дионис. Нейната покровителка Артемида е превърнала нимфата в скъпоценен камък, който е започнал да се смята за амулет срещу опияняване (гръцки ametistoz – „не пиян”). Не е изключено впрочем, че аметиста е бил наречен точно така, заради лилаво-виолетовия си цвят, силно напомнящ за разредено с вода червено вино, от което не можеш да се напиеш. Възможно и поради тази причина аметиста се счита за символ на преданността и за камък, укрепващ волята. Иначе, аметиста е бил наричан „камък на Бакхус”.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

В Древен Китай, от аметист са изсичали флакони и малки кутийки. В Древна Гърция и Рим, от аметист са правели геми и печати. По-късно, аметиста е станал символ на богословските идеи и икони. В Християнската вяра, аметиста е бил камъка на апостол Матфей. В Русия са го наричали „архиерейски камък”. С аметисти са украсявали икони, олтари, кръстове и панагии. Короната на Ирина Годунова е била украсена с огромни аметисти с наситен виолетов цвят.

 Дължината на кристалите на аметиста, обикновено варират от 5 м. до 10 см. Понякога се срещат доволно големи екземпляри. Препоръчва се да се инкрустират само в сребро. Аметистите се използват при направата на пръстени, обици и гривни. Четчиците на дребните аметистови кристали се използват като сувенирен камък. В Древен Китай, аметистите са били използвани за направата на кутийки и флакони. Много са красиви изпилените жеоди с аметистови кристали в тях.

Относително ниските цени на аметиста могат да се обяснят с наличието на синтетични аметисти на пазара, които практически не могат да бъдат отличени от естествените. Аметист, във формата на сърце, вставен в сребро, се счита за най-добрият подарък на невестата към своя жених. Такъв талисман донася на новобрачните благословение, щастие и спокойствие за дълги години.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Аметист – камък на чистотата и непорочността. В средните векове той е бил камък на любовта. В Древен Египет, аметиста е бил символ на щастието и здравето; в Европа на искреността и чистосърдечността; в Индия на миролюбието. В древно руските ръкописи е казано, че „аметист... прогонва лошите мисли, добър разум прави и в много дела помощ дава”, „ако някой изпие настойка от този камък, това ще даде неплодни деца, а отровата ще угаси и войните от враговете ще опази и ще доведе до победа, пък и при лова на диви зверове и птици помага”.

В Индия, аметиста се е считал за един от силните магически камъни. Кристал от аметист, поставен между веждите, успокоява съзнанието, способствайки достигането на вътрешен покой. Смята се, че аметиста инициира за отварянето на „третото око”, т.е., помага да се потомим в подсъзнателната област на виденията. В този момент се извършва преход от материалното ниво, към висшите сили на Вселената. Със своят цел ... Читать дальше »

Преданията разказват, че някои от скифските жени са натърквали едната си гърда с прах от зелен камък, който задържал нейния растеж. Не са ли произлязли именно от тук легендите за едногърдите амазонки? Не случайно, украшения от амазонит са намерени при разкопки на скифските могили, именно в тези места, където по описанията на Херодот и Плиний са живели амазонки. Древногръцките митове утвърждават, че пояса на предводителката на амазонките Иполита е бил направен именно от зелени камъни. По всяка вероятност това са били точно амазонити. Във всеки случай, по свидетелства на древните историци, „камъка на амазонките” е бил добиван в Рифейските планини. Така са наричали Урал навремето, където наистина има находища на амазонит. Във всеки случай, легендите за едногръдите амазонки е възможно наистина да са имали реална основа. Според съвременните медицински данни, прах от амазонит е способен да задържи растежа на клетките.

С названието на този удивителен минерал е станало объркване. Историците утвърждават, че отначало „амазонски камъни” 1783 г. , от Р. Б. Роме де Лил са били наречени няколко зелени галки, донесени от басейна на река Амазонка. По-късно, през 1847 г., А. Брейтгаут е предложил за амазонския камък по-кратко име – „амазонит”. Той е известен и като „колорадски” и като „амазонски” жад, въпреки че амазонит (според днешното разбиране за този минерал), не се среща в басейна на Амазонка.

Месторождения на камъка съществуват и на Колския полуостров, в Средна Азия, Украйна, Бразилия, Египет, Индия, Канадя, Монголия, Норвегия, САЩ и на територията на Южна Африка.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Зелените или гълъбово-зелените шпати с белезникав копринен оттенък, които сега се наричат амазонити, са били известни на хората още от древността. На територията на Етиопия и Египет, амозонитови копи са съществували още няколко хилядолетия преди нашата ера. Сред съкровищата в гробницата на Тутанкамон е имало гривни, амулети, обици и пръстени от амазонит в сребърни обкови. В Русия, „амазонския камък” е бил открит през 1784 г. в Южен Урал. В края на ХVІІІ в. от уралски амазонит тамошните каменодели са изработвали великолепни декоративни вази. Четири от тях, са изготвени в Екатеринбургската гравюрна фабрика се съхраняват в Ермитажа.

Амазонит – забележителен, не скъп, колекционерски камък, лесно поддаващ се на обработка. Още от древността в Египет, Централна Америка и в Китай, от него са правели различни украшения: гривни, обици, пръстени, амулети. Тънките пробляскващи пластинки на амазонита често се използват за направата на витражи и декоративни светилници.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Амазонит – камък на смелостта и предаността. Ярко-зеленият цвят на амазонита, създава добро настроение, отнема чувството за тревожност и неувереност. Счита се, че украшения от амазонит помагат да се укрепят семейните отношения и да се построи здраво семейство. Те привличат материално благополучие и са способни да вдъхновяват възрастни хора на младежки пориви. Мистиците поставяли късчета амазонит под „магичния олтар” за придаването му на особени свойства. Не случайно се смята, че амазонита усилва склонността към видения.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Знаещите литотерапията утвърждават, че масаж, с помощта на сфери от амазонит, е способен да снеме нервната умора и да укрепи сърдечния мускул. В Арабия са смятали, че украшения с амазонит предпазват притежателя си от слънчев удар и главоболие. Съществува мнението, че гривни от амазонит са способни да подмладяват кожата и подобряват нейния цвят.

Амазонитът синхронизира дейността на всички енергийни центрове, влияейки особено върху сърдечната и гърлената чакра. Амазонитът помага при артрит, ревматизъм и остеохондроза на шийния отдел на гръбначния стълб. За борба с тези недъзи е полезно да се носят гривни или да се масажират участъците от тялото с късчета амазонит.

АСТРОЛОГИЯ

Амулети от амазонит не се препоръчва да се носят от хората, родени под знака на Скорпион.

Алмандинът е червен или червено – виолетов сорт на граната. Това е най-твърдата и една от най-разпространените разновидности на граната. С по-голяма твърдост от алмадина са само подобните на тях по окаска рубини. Рядко се срещат почти черни алмадини.

Названието на минерала е изменено от думата „алабанда” – така в Мала Азия се наричал града, където отдавна са се гравирали тези камъни. Според друга версия, мястото Алабанда е било само пресечен пункт на търговските пътища. Във всеки случай е разбираемо защо алмандините са наричани в древността „алабандинови рубини”. Плиний Старши е наричал в своите съчинения алмандина като „ алабандска вениса”. В Рус, алмандините, заедно с гранатите, са наричани „бечета” и „вениса”. Европейските ювелири не рядко са наричали гранатите и алмандините „карбункули”. В немският език те са били известни като „карфукелщейн”. Според мястото си на добиване и обработка, алмандините не толкова отдавна са били известни като „цейлонски”, „американски” или „сибирски” гранати.

Цвета на алмандините може да бъде вишнев, малинов, виолетов и даже кафяво – червен. Интензивността на отенъка зависи от количеството на железните съединения. За ювелирни камъни се считат само прозрачните алмандини. Местонаходища на алмандини съществуват в Индия, Монголия, Мадагаскар, Финландия и Карелия.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

На световния пазар алмандина се цени повече от пиропа. Но, трябва да се помни, че да се отличи алмандина от другите червени гранати може сама ако се прилагат специални методи на диагностика. Алмандини с ювелирно качество се добиват в находищата във Финландия, Австралия, Шри Ланка и Мадагаскар. Размерите на кристалите на алмандина варират от няколко милиметра до почти 4 см. Обикновено в ювелирните украшения се слагат камъни с дължина не по-малко от 5 мм. В съвременна Русия, в качеството си на изходен продукт, се използват алмандини с равномерна окраска с червен, оранжев и вишнев оттенък. При това, кристали с размери не по-малки от 5х5х5 мм се приемат за кристали от първи сорт, а 4х4х4 мм. – за втори.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Заедно с пиропа, алмандина е „камък на огъня”. Много народи са почитали алмандина и са му приписвали магични свойства – способност да прогони печал и да донесе радост, да лекува сърцето и мозъка, да събужда страст и в същото време да укротява гнева. Индийските йоги са считали алмандина за камък, притежаващ силна енергетика. Той влияе благотворно върху емоциите на човека. Не случайно, в Европа алмандините са се смятали за камъни на баловете и маскарадите.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Литотерапевтите утвърждават, че алмандина обладава проективната енергия Ян. Счита се, че алмандина от Макзабан притежава ярко изразени лечебни свойства. Още кръстоносците са носили пръстени с алмандини, за да се защитят от болести и рани. Не случайно на този камък отдавна са приписвани способности да избавя притежателя си от болка. В Русия са смятали, че камъни от подобен род помагат на бременните жени при раждане. В лечебник от ХVІ в. е написано, че алмандина е камък, който „развеселява сърцето, прогонва недобрите мисли, а разума и честта умножава”.

В индийската „Аюрведа” се казва, че този камък е благотворен при нарушения „ватта” и „капха” (т.е., нарушения на обмяната на веществата). Той помага за зарастване на рани, дава енергия на сърцето и белите дробове, поддържа имунитета. Йогите отбелязват, че меките вибрации на алмандина са насочени към менталното и физическото тяло. Камъкът влияе благотворно на емоционалното състояние, стабилизира сърдечната дейност, помага при възпалителни процеси. Той способства регенерацията на органите и тъканите, стимулира кръвообръщението и повишава потенцията.

Литотерапевтите вярват, че алмандинът подпомага зарастването на рани. Тези камъни също така влияят положително върху метаболизма и повишават потенцията.

АСТРОЛОГИЯ

Счита се, че най-подходящи са украшенията с алмандин за хората от зодия Козирог. Не се препоръчва да се носят от Риби и Близнаци.  

Акваауритът е роден от съвременните високи технологии. Той представлява кварц, на повърхността на който е нанесен тъничък слой злато. Такава процедура се осъществява в течение на 12 часа при повишена температура в специална вакуумна камера при налягане две атмосфери. В резултат на това, молекулярните двойки на златото, намеращи се на повърхността на кварца, придават на минерала удивителен гълъбоват оттенък. Обработения по такъв начин кварц започва да напомня на най-добрите образци на аквамарина. Любопитно е, че цвета на повърхността на аквааурита малко се променя в зависимост от ъгъла на падане върху него на слънчевите лъчи. На пазара за камъни, аквааурита  се е появил сравнително скоро и въпреки това той става истински „хит” сред магичните и лечебни минерали.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Акваауритът сравнително скоро е започнал да се прилага в литотерапията. Въпреки това, този изкуствено получен минерал си е спечелил славата на целител. Счита се, че той помага по-бързо да се справим със заболявания на гърлото, бори се с последствията на стреса, активира работата на тимуса. Съзерцаването на аквааурит помага да се отпуснем, снема емоционалното напрежение. Гаси поривите на гнева. Счита се, че аквааурита усилва действието на на много други лечебни минерали: аметист, молдавит, серафинита, танзанита, хризопраза, чароита и цитрина.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Счита се, че аквааурита е „погълнал” в себе си магическите свойства на златото. Този минерал помага на хората да разширят границите на съзнанието и да увеличат своята осведоменост за земните дела. Медиумите ценят аквааурита като минерал, който е полезно да бъде използван при медитация. Той разширява каналите на самосъзнанието. Вярват, че аквааурита увеличава способността да се предават енергията на мислите, този камък способства успеха в делата и защитава своя притежател от негативни информационни въздействия. Не случайно аквааурита е наричан „очистител на аурата”.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Обладава възприимчивата енергия Ин. Влияе на гърловата чакра, контролираща органите на дишането и слуховия апарат, а също и на кожната повърхност. Активността на тази чакра способства самоутвърждаването в обществения и професионалния живот, носи чувство на удовлетворение.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

На този етап няма изучени съответствия.

Александрита е разновидност на хризоберила, способен да променя цвета си в зависимост от осветлението. Александритите имат зелена окраска на дневна светлина и стават виолетово-червени при искуствено осветление. За пръв път тази особеност на камъка е забелязана от финският минералолог Н. Норденшелд. В април 1834 г. на 85 версти от Екатеринбург, в коритото на река Токова, той намерил нов минерал. Неговият зеленикав цвят на пламъка на свеща ставал кърваво червен. Отбелязвайки тази особеност на александрита, Н. С. Лесков писал, че в този камък зеленото утро се сменя с кървава вечер. Камъкът е бил наречен александрит по-късно, през 1842 г. в чест на пълнолетието на престолонаследника Александър, който през 1855 г. става руски император Александър ІІ. След неговото убийство през 1881 г., украшения с александрити станали особено популярни сред руските монархисти.

Своята меняща се окраска, александритите дължат на примеси от тривалентен хром. Смяната на окраската на минералите при смяна на осветлението, ювелирите наричат „реверс” (лат. versum – „обръщане”). Александритът притежава тази особеност в пълна мяра.

Понякога александритите са наричани „уралски хризоберили”. До началото на ХХ в. в Урал са били добити около 80 кг. от този скъпоценен камък. Дълго време, александрита е считан за чисто руски минерал. Едва по-късно негови месторождения са открити и се добиват в Бразилия, Замибия, Зимбабве, Индия, Мадагаскар, САЩ, Танзания и Шри Ланка.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

В ХХ век при разкопки в Запорожието на ханска гробница, датирана към ХІІ в., на безимения пръст на половецкия вожд е бил намерен масивен златен пръстен с голям александрит. Вероятно това е едно от най-древните и надеждно датирани ювелирни изделия с александрит.

Най-голямата друза от кристали александрит с маса около 5 кг (25х15 см.) се намира в московския минералогичен музей „Ферсман”, а най-големият гравиран александрит с маса от 66 карата се съхранява в САЩ, в знаменития Смитсонов институт (Вашингтон).

В наши дни александритите се ценят доста високо, отстъпвайки само на диаманта, рубина, изумруда и сапфира. Даже малка висулка със скромен натурален камък, може да бъде оценена на стотици долари.

Трябва да се отчете обаче, че при покупката на украшения с александрит, трябва да сме внимателни, тъй като неговите свойства да променя цвета си се имитират от синтетичния корунд, които пък от своя страна нямат никакви магични свойства (според преданията). „Александритов” ефект на искуствените камъни придават примеси на ванадия. В първата половина на ХХ в. в Русия за продажба са постъпвали много евтини украшения с изкуствени александрити. По време на втората световна война, много жени, които са носели и такива камъни са изгубили мъжете си. Така се е родила съвременната легенда за александрита „вдовишки камък”. Казват, че да се неутрализира такова съдбовно влияние може, ако камъка се носи заедно в двойка с друг минерал.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Съгласно поверието, появата на жълт отенък в окраската на камъка, предупреждава неговия притежател за опасност или болест. Именно поради тази причина александрита понякога е наричан „руски вещарски камък”. Счита се, че украшение с александрити способства за духовното обновление на собственика си, уравновесявайки неговия разум и емоции. Заради своята меняща се окраска, александрита в Европа се е считал за символ на влюбчивостта и ревността. В Шри Ланка и на територията на Индия, александрита е камък на късмета, процъфтяването и дълголетието. Медиумите използват александрита за усилване на способността интуитивно да виждат в бъдещето.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Александритът обладава проективната енергия Ян и е способен да оказва влияние върху чакрата Анахата. Камъкът влияе положително върху нервната система на човека. Смята се, че  двойствеността на цвета на александрита е магически свързана с двата типа кръв – венозна и артелиална. Затова се вярва, че александрита подобрява кръвообразуването, пречиства кръвта и укрепва съдовете. Литотерапевтите считат също така, че александрита може да помогне при лечението на далака и подстомашната жлеза. Индусите вярват, че александритите предпазват от алкохолизъм, краста и дори от проказа.

АСТРОЛОГИЯ

Украшения с александрити се препоръчва да се носят от хора, родени под знака на Скорпиона.

Алебастърът е най-твърдата разновидност на гипса. В редицата на скъпоценните минерали алебастъра заема едно от последните места. Той се отнася към полускъпоценните камъни от най-ниския, третия ред. Заедно с такива минерали като агалматолит, селенит и гагат, алебастъра се отнася към така наречените „меки камъни”, от които лесно се изрязват различни фигурки и статуетки. Те лесно се полират с шкурка. Окончателния блясък обикновено се нанася от восък. Любопитно е, че в Древна Гърция алебастър са наричали неголям флакон с крушевидна форма, в който са съхранявали парфюми и пудри.

Изделията от алебастър са крехки и лесно се чупят при падане. В древността на руски са наричали фигурките от алебастър „крехки”, „чупливи”. По всяка вероятност именно крехкостта на алебастъра е породила поверието, че ако ти се присъни изделие от този минерал, ще те споходи печалба в хазартна игра.

Заедно с това, времето щади изделията от алебастър. В знаменития Британски музей се съхранява фигура на жена от алебастър от гробницата на Изида. Тази фигурка се датира от VІ в. преди н.е. Много вещи от алебастър са намерени от археолозите в гробницата на фараон Тутанкамон. Сред тях има светилници, вази, фигурки на сакрални животни. Алебастърът е бил популярен в ХІХ век като материал за ваене. На съвременните международни антикварни аукциони регулярно се излагат скулптури от алебастър, направени преди повече от стотици години назад. Алебастърът се използва и днес в ювелирното дело, макар и рядко. По-често се използва за направата на гривни.

Обикновено алебастъра е бял на цвят, но се срещат и негови цветни разновидности. Нещо повече, този минерал се боядисва лесно. Особено се цени алебастър с прасковен цвят. Изрязаните от него фигурки могат да бъдат полупрозрачни и някак си да сияят с особена вътрешна светлина.

В природата съществуват кристали на алебастъра. Месторождения на този минерал се срещат в Германия (Тюрингия), Англия (Дербшир), по бреговете на Персийския залив, в Италия и Франция. На територията на САЩ той се добива в Колорадо.

Актинолит – синтетичен камък, състоящ се от множества игловидни кристали и техните лъчести агрегати. Не случайно в названието на камъка са използвани гръцките думи aktinos – «лъч» и lithos – „камък”. Влакнистите включения на актинолита (така наречените „косъмчета”) създават ефекта на „котешко око” в кварца и придават на много прозрачни кристали особена прелест. Зелекавия цвят на актинолита е предизвикан от наличието в този минерал на железни съединения. Плътните тънко-зърнести маси на изумрудно-зеления актинолит понякога биват наричани „смарагдит” или „изумруден шпат”.

На територията на Източна Африка понякога намират прозрачни кристали актинолит с кафяв и зелен цвят, които могат да бъдат подлагани на гравиране.

Терминът „аквамарин”, за пръв път е бил въведен в използване в началото на ХVІІ в. от Боеций де Боот. Аквамарините са разновидност на прозрачния берил, притежаващ цвят на морска вода (лат. aqua – вода и marinius – морски). Не случайно аквамарините се наричат благородни берили. Окраската на аквамарина, варираща от зеленикава до тъмно синя, зависи от съдържанието в минерала на йони на желязото. Цветът на аквамарина може да бъде по-ярък при вечерно или изкуствено осветление. Добиваните в Урал и Задбайкалието аквамарини имат характерни сини тонове. През 1917 г. в Бразилия, в рудника Максикс са намерени аквамарини с необикновен дълбок сапфирово син цвят. Те получили названието максикс – аквамарини. Понякога в аквамарините се срещат бели включения, така наречените „хризантеми” или „снежни знаци”. Срещат се камъни с жълтеникав център и гълъбово синкави краища.

Под въздействието на слънчева светлина, цвета на камъка може да избледнее с времето. Известно е, че устойчива, дълбока окраска при берилите може да се получи при нагряването им до температура +400 – 500 градуса по Целзий, което е свързано с трудностите за диагностика на аквамарините с природен произход. Не е лесно да се отличат аквамарините от природните сини топази и от синтетичните кварцове.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Eдин от най-големите аквамарини е бил открит в Бразилия. Неговата маса се равнявала на 110 кг., а дължината му достигала до 48,5 см. Част от този кристал се намира в музея на Ню Йорк. Останалата част от него е била разбита и от нея са се получили гравирани камъни с прекрасно качество. През 1796 г. аквамарин с маса 82 кг. е бил открит В източното Задбайкалие. В Алтай са намерени аквамарини с дължина повече от 60 см. Един от най-големите гравирани аквамарини (920 карата), украсява короната на английската кралица. През 1891 г. великденско „яйце”, подарено на Александър ІІІ от Карл Фаберже е съдържало модела на крайсера „Азов”, на който престолонаследника Николай през 1890 – 1891 г. е плавал по протежение на източните граници на Империята. Моделът на крайсера изненада с илюминатори от диаманти е бил закрепен на пластина от аквамарин, която е имитирала морска вода.

Най-много се ценят камъни с максимално наситена окраска. Любопитно е да се отбележи, че цвета на аквамарина може малко да се променя, в зависимост от ъгъла от който се гледа и това обикновено се отчита при гравирането.

Цените на пръстени и други украшения с аквамарин, могат да се колебаят в зависимост от размера на камъка от няколко десетки до няколко стотин долара.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Аквамаринът е амулет на моряците и флотовладелците. Не случайно, древните римляни и гърци често са изобразявали върху аквамарини морските богове Нептун и Тритон. При това, аквамарина е и камък на дружбата, справедливостта и смелостта. Според древните предания, аквамарина си променя цвета, в зависимост от настроението на своя притежател и според времето.

В тибетската и монголската медицина, аквамарина се счита за добър биостимулатор и стабилизатор на душевното равновесие. Той помага да се снеме нервното напрежение и да се постигне душевно равновесие. Аквамаринът предпазва своя притежател от опасности и измама, укрепва духовността и придава разсъдливост. Камъкът охлажда бурните емоции на хората, гаси гнева и раздразнението. Аквамарините помагат да се снеме стреса и страха. На безчестните хора е противопоказно да носят аквамарин, защото техните уловки лесно могат да бъдат разобличени.

От древни времена на Изток се считало, че окраската на аквамарина се променя в зависимост от атмосферното състояние и от настроението на своя притежател. Чисто син камъкът е само в ясно време или когато в душата на собственика му царят мир и покой. По време на буря, аквамарина помътнява и зеленее, също както морето пред щорм. Той също така променя своята окраска тогава, когато собственика му е завладян от тъга и безпокойство.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Съвременните литотерапевти утвърждават, че гравираните аквамарини притежават целителната възприимчива енергия Ин. Индийските йогитрадиционно смятат, че този камък е един от най-важните стимулатори на гърлена ... Читать дальше »

Названието на камъка е съзвучно с думата „лазурит” и е възможно също да се отнася към персидското лазард – „син”. В средните векове, този минерал е наричан „планинска” или „медна” синева. По-късно в Европа азурит са наричали шесилита, според местонахождението му в местността Шеси, близо до Лион във Франция. Съвременното наименование „азурит” е закрепено едва през 1824 г. от френския минералолог Ф. Бедан.

Плътните срастнали се кристали на азурита се срещат в меднорудните райони на САЩ, в Русия в Алтай и Урал, в Казахстан, Германия, Африка (Заир) и Австралия. Рядко се намират отделни по-големи кристали на този минерал. От химическа гледна точка азурита е карбонат на медта. Синята му окраска е обусловена именно от  медните съединения. Не случайно наричат азурита и меден лазур. Подобни съединения има и в малахита. Именно затова, двата минерала често образуват сраствания – така наречения азурмалахит, от който правят ювелирни украшения.

В чист вид, азурита се среща по-рядко от малахита. В европейската живопис от ХV в. до средата на ХVІІ в. на основата на азурита са приготвяли популярната синя боя за фресковата живопис, която се е използвала по-широко от боята на основата на лазурита. Това е свързано с факта, че също като лазурита, азурита придава превъзходен син цвят, но при това не изисква големи загуби на сили и време за обогатяване на пигмента.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Азурит с най-добро качество се добива в знаменитото месторождение Теумеб в Намибия (Африка). По дължина, някои африкански кристали достигат до 25 см, при безупречно качество. Най-качествените руски азурити се добиват от находищата в Южен Урал. От азурит и азурмалахит правят висулки, гривни, копчета, обици. Цената на тези украшения може да бъде десетки долара.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Азурита притежава възприемчивата енергия Ин. В древен Египет азурита се е считал за съкровен камък, служещ за увеличаване силата на съзнанието. Египетските жреци са използвали азурит, за да го повишат до нивото но висшите сили. И в наши дни, много литотерапевти приписват на азурита любопитни свойства. Например, според известният специалист Катрин Рафаел, азурита носи лечебна енергия и е способен да оказва позитивно въздействие върху всички нива на нашето битие – от физическото до най-тънкото. Рафаел препоръчва използването му за отваряне на „третото око”. Изделия от азурит ще ни помогнат да се справим с гневните избухвания, да преодолеем емоционалната възбуда, страха и стреса.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Счита се, че ако положим азурит на дадено боно място, то той ще снеме „негативната” енергия. Той въздейства върху чакрита Вишудха и Аджна, помага да се лекува хипертония, съкращава времето на зарастване при счупване на костите. Украшения с азурит подпомагат борбата с меланхолията, халюцинациите, истериите, епилепсията и други нарушения на работата на нервната система, усилвайки протичането през нея на потоци енергия. Има показания, че азурита пречиства кръвта и жлъчката, помага при очни заболявания и при инфекциозни кожни заболявания.

Азурмалахитът може да се използва в литотерапията тогава, когато се изисква използването на двата камъка – малахит и азурит. Първият работи по-активно в „земния вектор”, облекчавайки страданието и давайки утешение. Вторият, азуритът, със своето зелено-синьо излъчване, отстранява енергетичните блокировки в китайските меридиани, нормализирайки енергийните потоци.

АСТРОЛОГИЯ

Заедно с малахита, азурита притежава най-изразено лечебно действие на болестите, които са присъщи за хората, родени под знака на Везните.

Ахатите са разнавидност на тънковлакнестите халцедони, за които е характерна слоеста окраска. Тези слоеве могат да бъдат концентрически или линейни. Те, като че ли повтарят очертанията на подземните пукнатини – жеоди, в които обикновено се и образуват самите ахати.

Според една от версиите, названието на тези удивителни „слоести” камъни произхожда от името на река Ахатес в Сицилия, където в древността са добивали ахати. Според друга версия, думата „ахат” произхожда от гръцки ahates – „щастлив”. Във всеки случай, думата „ахат” за обозначаване на минерала е било известно още на Теофраст (ІV в. преди н.е.). Следва да отбележим още, че в миналото арабите и персите са наричали всички слоести камъни с думата „джаз”.

Цветът на ахата варира от млечно бял, жълтеникав и зеленикав до почти черен. Ако белите слоеве се редуват с жълти, червени, кафяви, черни или други слоеве, то тази разновидност на ахата може да си има собствено име. Например, най-красиви са така наречените „глазкови” или „очни” ахати с концентрични слоеве разположени около една централна точка. Такива камъни понякога са наричани „окото на совата”. Любопитно е, че при някои ахати, зона с ширина от 1 см., може да съдържа до 7000 различни слоеве. Разбира се, такъв строеж на камъка, може да се види само с микроскоп.

Хората с развита фантазия могат да видят в ахатите целия свят. В страните от древния Изток особено са били ценени така наречените „мъхести” ахати с рисунъци приличащи на буйни горски гъсталаци. Ахатите с дървоподобни разклоения и включения се наричат „дендритни” камъни (гръцки Dendron – дърво). Камъни с облакоподобен (мъгляв) рисунък са получили названието „ледени” ахати. Понякога разклоненията на повърхността на този минерал имат остроъгълна форма. Те някак си напомнят на план на крепост на старинна карта. Поради тази причина те се наричат „крепостни”, „бастионни” или „фортификационни” ахати. В зависимост от вариантите на окраската се различават „облачни”, „дъгови” и „пламенни” ахати. Според старинното поверие, сив или червеникав ахат може да се намери в  гнездо на лястовички и е бил наричан „лястовичен”. Окраската на ахатите е толкова разнообразна, че още в ХVІІІ в. шведския химик И. Валериус е утвърждавал, че е невъзможно да могат описани всичките му окраски. Тя е индивидуална при всеки камък.

Месторождението на ахатите е свързано с вулканичния произход (лави и туфи) и се среща почти във всички страни на света. Най-красивите камъни се добиват на територията на Уругвай, Бразилия, Индия, Арабия и Сицилия. В Русия този минерал се добива от далечни времена в планината Урал.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

От древни времена ахатите са се използвали за направата на украшения, гривни, пръстени, обици, брошки и съдове. Често от ахати са правили инталии – камъни с и гравирани резки, които обикновено са се използвали за печати. Цилиндрични печати от ахат са съществували в Междуречието още преди 4000 г. преди н.е. Древногръцките майстори са изработвали от този минерал колиета с релефни (изпъкнали) изображения. Освен това, искусните майстори са използвали слоестия строеж на ахата за подчертаване детайлите на изделието. Лицата са били гравирани от бял слой на ахата, а черния и кафявия са оставяли за косата и дрехите.

Размерите на ахатите се колебаят от няколко сантиметра до няколко десетки сантиметри. Най-ценни са ахатите с еднороден състав. Старинното предание разказва, че низвергнутия в ада Сатана изпуснал ахат от короната си и той се превърнал в чаша. Йосиф Арифейски е събрал в нея капки от кръвта на Иисус Христос и с това е станал основател на ордена на светия Граал. Съгласно легендата, именно тази чаша от ахат с диаметър 75 см. се съхранява в една от съкро ... Читать дальше »

Адамитът е хидроксиларсенат на цинка. Своето название минерала е получил в чест на френския минералолог Гилберт Джоузеф Адам (1795 – 1881), събрал първите негови образци. Зеленикавите оттенъци на адамитите са обусловени от следи на съединение на мед; кобалта в състава на адамита, придава на минерала жълтеникав и пурпурен оттенък. Рядко се срещат белезникави адамити. При ултравиолетово облъчване, адамитите красиво флуороресцензират със зелена светлина. Кристали на адамити се срещат на територията на Англия, Франция, Италия, Гърция, Турция, Колумбия, в пустинята Атакама (Чили). Прозрачни адамити се срещат в Калифорния. Най-големите и богати по окраска адамити се добиват в рудниците в Мапими (Мексико).

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Зеленикавите адамити оказват благотворно влияние върху работата на белите дробове, сърцето и ендокринните жлези, в това число и тимуса. Адамити с гълъбови оттенъци влияят положително на гърлото, устната кухина, слуховия апарат и на ендокринните жлези.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Счита се, че адамита помага на човек да се концентрира върху поставените си цели и да намира нови направления за творческа активност. Късчета адамит, играещи роля на амулети, подпомагат бизнеса, успешното търсене на нова работа и на вътрешния ръст. Адамитът помага на хората да постигнат благосъстояние и успех в делата им.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Влияе въргу гърлената чакра, която въздейства върху дихателните органи, гърлото, органите на слуховия апарат и кожата. Тази чакра помага самостоятелно да удовлетворяваме своите потребности, способства самоутвърждаването в обществения и професионален живот. Обладава проективната енергия Ян.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е утвърдено.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Адамин – синонимно име на адамита;

Кобалтоадамит – разновидност на адамита, съдържаща кобалт;

Купроадамит – разновидност, съдържаща освен цинк и мед;

Оливенит – разновидност на адамита, в която цинка е заменен от мед.

Агалматолит – непрозрачен декоративен синтетичен камък, разновидност на минерала пирофилит. От него се изработват различни фигурки и украшения. Не случайно неговото название произлиза от гръцката дума agalma – „иизваяност”, „статуя” и lithos – „камък”. За пръв път телрминът агалмотолит е въведен в минералогичната номенклатура през 1797 г.

Агалматолитите биват бели, сиви, сиви със зеленикави и жълтеникави отенки. По-рядко се срещат камъни с червен и даже тъмно вишнев цвят. Благодарение на неговата гладка, „сапунена” повърхност го наричат „восъчен камък” или „маслен”.

Освен в юго-източна Азия, месторождения на агалматолит има в Южен Урал, Узбекистан, Украйна, Чехия, Румъния и САЩ. Обширни местонаходища на този минерал има на територията на Монголия.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

По времето на Киевска Рус от агалматолит са правели архетектурни детайли на православните храмове и даже икони. Затова са започнали да го наричат „фигурен” или „иконен” камък. В Китай, Корея, Монголия, Бурятия и Япония от агалматолит отдавна са правели печати, домашни предмети и дребни художествени изделия. Не случайно в древността е бил наричан „фудзянски жад”. Фигурки, изработени от агалматолит по време на жертвоприношения често са заменяли самите жертвени животни. В Русия до революцията са се продавали пагоди от този камък, който поради тази причина е бил наричан пагодит.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

В монголската народна медицина агалматолита е бил използван за лечение на ревматични заболявания. В частност, с фигурки и късчета от камъка са се опитвали да облекчат болката в ставите. Счита се, че този минерал обладава възприемчивата енергия Ин.

Авантюринът е разновидност на тънкозърнестия кварц (т.н., кварцит). Обикновено авантюринът е оцветен в жълт, зелен, син или вишнев цвят. Срещат се и почти черни камъни. Отличителни черти на авантюрина придават равномерно разпръснатите включения от люспици на слюда, гетит и хематит. Покрай тях се наблюдават и някои други примеси. Заедно с това, в породата на авантюрина влизат и пронизващи го пукнатинки, запълнени от хидроокиси на желязото. Тези негови особености му придават характерен искристо-златист отенък и известни тайнствени отблясъци.

  Благодарение на тази му особеност, авантюрина в древността е бил наричан „златоисрящ”, „златен камък”, „искрящ”. Съставителят на минералогичният речник, издаден в началото на ХІХ в., В. Севергин е написал: „Думата авантюрин, на руски език може да се преведе като „искрящ””. Можем да отбележим също, че според местонаходището на авантюрина в района на Таганайския хребет на Южен Урал, в миналото този минерал е бил наричан таганоит.

Стъкло с блясък, напомнящо на авантюрин са можели да правят още древните египтяни, но по-късно тайната за негото изготвяне е била загубена. Червено-кафяво стъкло, имитиращо окраската на авантюрина е било достигнато отново чак в ХVІ в от стъклопроизводителите в местността Мурано, близо до Венеция, когато неголямо количество медни частички попаднали в съд с разтопено стъкло. От тук през 1700 г. е възникнало и наименованието на камъка (на италиански език avventura –  "случай”). В Русия, технологията за изработване на авантюриново стъкло е разработена едва в ХІХ в.

В чужбина, авантюрин се добива в Австралия, Австрия, Бразилия, Испания, Китай, Норвегия, Чили и САЩ. Американският авантюрин е наречен „колорадски златен камък”. Отдавна авантюрин се добива и в Китай, където той е наречен „императорски камък”. Местонахождения на авантюрин съществуват във Финландия. В Урал и Алтай има находища на златисто-кафяв авантюрин. В района на Железногорск (Куркската магнитна аномалия), се среща авантюрин със зеленикави отенки.

Разновидност на авантюрина е минерала белоречит. Авантюрин, с изумрудно-зелени слюдички, в чест на немския химик и минерололог от Мюнхен И. Н. фон Фукс (1774 – 1856) е наречен фуксит. Зеленият авантюрин, добиващ се в щата Мадрас в Индия е бил известен като „индийски жад”. В индийският щат Джайпур се среща син авантюрин.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

В древен Китай, зеленият авантюрин се е считал за свещен камък.  От него е бил изработен държавния печат на китайския император. Авантюринът се полира добре. През ХІХ век в Русия от този камък са изработвали вази, свещници, дръжки на ножове и вилици. Огромна ваза от авантюрин се съхранява в Британския геологически музей.

По всяка вероятност, именно тази ваза е била подарена от император Николай І на Александър Хумболд за неговите научни изследвания на Урал. Друга голяма ваза от авантюрин се съхранява в Ермитажа. Нейният диаметър е почти 2,5 м. От 1810 г. авантюрин се е добивал в Южен Урал. Но, в края на ХІХ в. разработката на местонахождението е прекратена и се възобновила доста по-късно. В днешно време, най-добрите образци на авантюрина се ценят почти така, както и нефрита.

Във викторианска Англия са били популярни големи пръстени с обръщаща се централна част, където на задната страна е имало скрит портрет или кичур от коса. Обикновено те са били украсени с някакъв полускъпоценен или синтетичен камък – ахат, нефрит, авантюрин.

От авантюрин се правят гердани, гривни, брошки, копчета и колиета. От него и изработват различни фигурки. Цените на изделията от този камък са относително ниски. Например, стойността на синжир за гривна от късчета авантюрин, може да се колебае от 8 до 25 долара.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Авантюринът отдавна се счита за щастлив талисман, който се носи за съхраняване на радостно настроение. Този камък е способен да помогне на човек да придобие бодрост на духа и ясност на ума. Той увеличава оптимизма и увереността в собствените сили на своя притежател. Понякога, този радващ очите минерал е наричан „камък на любовта” защото се смята, че спомага за възникването на взаимна симпатия и изостря емоциите и чувствата. Индусите пък напротив, вярват, че авантюрина успокоява емоциите и развива у хората творческото начало. Този камък символизира творческите пориви и рицарството. Медитация с пирамида от авантюрин дава чувство за дълбочина, топлота и вечност.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Литотерапевтите утвърждават, че авантюрина притежава проективната енергия Ян. Той помага да се борим с алергичния дерматит и косопада. Изделия от авантюрин понижават кръвното налягане, лекува ... Читать дальше »