В превод от гръцката дума hydor – „вода, an – приставка за отрицание. Следователно, названието на камъка подчертава, че този минерал е лишен от вода. В действителност, анхидрита е безводен сулфат на калция. Ако добавим в него вода, той увеличава обема си примерно на 30% и се превръща в гипс. Отложения от анхидрит се образуват в утаечните удебелявания в резултат на обезводняване на гипсовите отложения.

Анхидритът е разпространен дребен камък, заемащ по твърдост промеждутъчно положение между ясписа, нефрита и ахата от една страна и мекия селенит и калцит от друга. Анхидритът може да бъде бял, синкав, сивкав, по-рядко червеникав. Синкавият анхидрит се полира добре и отдавна в Ломбардия (Италия) се е използвал вместо мрамор.

До ХVІІ в. дребен цветен камък не са добивали в Русия, а са го докарвали от Византия, Средна Азия и различни страни на Западна Европа. Първата гравюрна фабрика е била основана през 1725 г. с указ на Петър І в Петергоф, където от всички краища на Русия са докарвали разнообразни дребни камъни. От този момент, от анхидрит нерядко изготвят най-различни изделия.