Гросуляри се наричат гранати със светло-зелен, жълтеникав, медно-кафяв или кафеникав цвят. Наситеността на окраската се определя от концентрацията в тези минерали на иони на желязо. Ако те са съвсем малко (по-малко от 2%), гросулярите са почти безцветни. Такива камъни са наричани още лейкогранати (гръцки leikos – бял). Примеси на хрома придават на гросуляра ярко-зелена окраска. Камъните с кафяв цвят се наричат „хиацинт – гранати”. Понякога се срещат гросуляри с кехлибарено-жълт цвят – така наречените сукцинити.
Наименованието на камъка е възникнало от латинското име на цариградското грозде (ribes grossularia), тъй като кристалите със своите оттенъци напомнят на неговите плодове. В недалечно минало, гросуляра е бил наричан пакистански изумруд, гранатов, южноафрикански или трансваалски жад. Последните две имена произтичат от наименованията на местодобива им в южната част на Африка. В Русия местонаходища на гросуляри има в Сибир, река Вилюй. Добиват гросуляри в Австрийските и Швейцарските Алпи.
Както и много разновидности на гранатите, гросулярите обикновено не са големи по размери. Прозрачните камъни с ювелирно качество се наричат „благородни гросуляри”. Непрозрачните зелени камъни си имат собствено название. Тях ги наричат хидрогросуляри.