ЛЕЧЕБНИ МИНЕРАЛИ И ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Още в дълбока древност хората са забелязали, че Луната в своето движение по нощното небе минава през определени съзвездия, при което във всеки период на годината, дадена фаза на Луната се наблюдава на едно и също място на небето. Известно е, че луната свети с отразена слънчева светлина. Затова, по положението на небето на пълната луна не е трудно да се определи пътя, по който минава през съзвездията и нашето главно светило – Слънцето. Още през ІІ в. преди н.е., неговия път е бил добре известен на гръцкия учен Гипарх.

Линията на движение на Слънцето по небосклона е наречена еклиптика (от гръцки ekleipsis – затъмнение) и е била разделена на 12 равни части според броя на месеците в годината. На всеки сектор, заемащ място в плоскостта на еклиптиката, равен на 30 градуса е бил присвоен символ на близкото до него съзвездие. Всички такива съзвездия, с изключение на едно (Везни) се изобразяват с фигури на хора, животни или митични същества, затова ивицата от небето, в пределите на която се намират дадените съзвездия е наречена Зодиак (от гръцки zodiakos kyklos – животински кръг). На него, изходната точка показва положението на слънцето в момента на пролетното равнодействие.

Когато човек, имайки предвид зодиакалния си знак казва „Аз съм Скорпион”, той иска да каже, че в хороскопа, съставен в момента на неговото раждане, слънцето се е намирало в сектора Скорпион.

Зодиакалните съзвездия са били изготвени от нашите предци въз основа на множеството звезди на нощното небе. Затова, с всеки зодиакален знак са свързани митове, легенди и предания. Не е удивително, че астролозите отдавна са отнесли много скъпоценни камъни към съответстващ зодиакален знак. Съществуват няколко подобни класификации. По-долу е приведена една от най-разпространените.

Водолей  
(21.01-20.02) 
азурит, аквамарин, аметист, аметрин, ангелит, гранат, кварц, морион, нептунит, обсидиан, седеф, розов кварц, халиотис, хризопраз, циркон
Риби  
(21.02-20.03) 
аквамарин, арагонит, беломорит, вавелит, гагат, хиалит, демантоид, изумруд, корал, лунен камък, нептунит, опал, ортоклаз, перидот, седеф, тсаворит, халиотис, хризолит 
Овен 
(21.03-20.04) 
елмаз, бовенит, планински кристал, кианит, молдавит, тектит, циркон
Телец  
(21.04-20.05)
авантюрин, ахат, александрит, амазонит, тюркоаз, бовенит, кахолонг, кианит, малахит, рутилов кварц, хризокол
Близнаци 
(21.05-21.06) 
ахат, аметист, аметрин, берил, бовенит, хелиодор, котешко око, морганит, обсидиан, родонит, родохрозит, рутилов кварц, карнеол, тигрово око, целестит, цитрин, чароит, епидот
Рак  
(22.06-22.07)
авантюрин, аквамарин, беломорит, хематит, изумруд, демантоид, диоптаз, бисер, лунен камък, молдавит, ортоклаз, тектит, тсаворит, хризоберил
Лъв  
(23.07-23.08) 
верделит, хелидор, планински кристал, дравит, обсидиан, пироп, родолит, рубин, турмалин, уваровит, шпинел, кехлибар
Дева  
(24.08-23.09) 
авантюрин, хелиотроп, планински кристал, жадеит, змеевик, котешко око, нефрит, оникс, карнеол, сардоникс, тигрово око, яспис, евдиалит
Везни  
(24.09-23.10) 
азурит, аквамарин, аметист, ангелит, бовенит, кианит, коникалцит, лепидолит, малахит, мусковит, нефрит, родонит, родохрозит, рубелит 
Скорпион 
(24.10-22.11) 
актинолит, александрит, апатит, берил, гагат, хематит, гранат, змеевик, кунцит, морганит, топаз, унакит
Стрелец
(23.11-21.12) 
александрит, тюркоаз, брилянти на Геркмайер, верделит, везувиан, хелитроп, дравит, лазурит, лазулит, обсидиан, пироп, родолит, сапфир, турмалин, уваровит, халцедон, хризокол, целестит
Козирог  
(22.12-20.01) 
алмандин, везувиан, верделит, гагат, дравит, димчат кварц, обсидиан, сълзите на апахите, турмалин

Най-важни активни центрове, разположени по протежение на гръбначния стълб са седемте така наречени чакри. Те се състоят от нервни възли, кръвоносни и лимфни съдове. Чакрите са своеобразни акумулатори и генератори на биоенергия Ци. На всяка чакра съответстват определени вибрации, например по цвят (дължина на вълната) или звуци на особена мантра (звукови колебания). Долните чакри (от първа до трета) резонират с ниските честоти на Земята, а горните (от четвърта да седма), откликват на високочестотните колебания на Космоса.

По такъв начин, човешкия организъм се разглежда като отворена система, влизаща в общата енергетична система Земя – Космос. Индийските целители са умеели да въздействат на чакрите с помощта на скъпоценни камъни, които също притежават определени частотни характеристики. Върху болните органи, точки или съответстващи чакри са поставяли или „ински” камъни, „изсмукващи” болката и отслабващи излишната енергетика, или „янски” камъни, които са способни да „подхранят” енергията, да възбудят и стимулират. В това отношение методиката на древните източни целители коренно се различава от практиката на западните астролози, подбиращи камъни за хората в съответствие с данните от техните хороскопи. Често хората и не подозират, че техните болежки са свързани с неправилно избрани украшения.

По-долу се привежда списък на чакрите с указание за скъпоценните камъни и минерали, способни да оказват върху тях стимулиращо влияние.

         САХАСРАРА (теменна)

ахат, елмаз, анхиндрит, апофилит, бразилианит, планински кристал, данбурит, бисер, иолит, кахолонг, калцит, кварц, кианит, кридит, молдавит, морион, окенит, скаполит, стиблит, тектит, топаз, улексит, фенакит, флуорит, хризокол, церусит, циркон, чароит

          АДЖНА (челна)

ахат, азурит, аметист, бенитоит, вулфенит, иолит, кварц, лепидолит, малахит, сапфир, карнеол, смитсонит, танзанит, флуорит

          ВИШУДХА (гърлена)

ахат, азурит, аквааурит, аквамарин, алебастър, амазонит, ангелит, апатит, тюркоаз, брилянти на Геркмайер, варисцит, верделит, гесонит, дравит, бисер, кианит, ковелит, коникалцит, корал, корнерупин, котешко око, кридит, петерсит, смитсонит, содалит, ставролит, стиблит, халцедон, чароит, кехлибар

         АНАХАТА (сърдечна)

авантюрин, ахат, актинолит, александрит, алмандин, амазонит, андалузит, апофилит, беломорит, берил, бовенит, бразилианит, брилянти на Геркмайер, ванадинит, варисцит, везувиан, верделит, вивианит, хелиодор, хелиотроп, говлит, данбурит, диопсид, диоптаз, изумруд, жадеит, змеевик, калцит, корнерупин, лепидолит, лунен камък, кианит, кунцит, куприт, малахит, морганит, нефрит, пироп, пренит, родонит, родохрозит, розов кварц, родолит, рубелит, рубин, сагилит, серафинит, стиблит, тсаворит, унакит, хризоберил, хризопраз, чароит, цоизит, евдиалит

          МАНИПУРА (слънчевия сплит)

ахат, апатит, бенитоит, берил, вавелит, вулфенит, гагат, хелиодор, гетит, жадеит, змеевик, калцит, кремък, куприт, лабрадор, малахит, морганит, нефрит, оникс, перидот, пренит, родонит, рутилов кварц, сардоникс, скаполит, ставролит, тигрово око, хризолит, церусит, цитрин, епидот

          СВАДХИСТХАНА (пъпна)

ахат, алмандин, аметрин, анхидрит, хематит, хелиотроп, крокоит, рубин, шпинел, цитрин

          МУЛАДХАРА (кръстова)

ахат, актинолит, гагат, хематит, говлит, гранат, димчат кварц, кианит, куприт, молдавит, нептунит, обсидиан,  вкаменена дървесина, рубелит, сълзите на апахите, стеатит, тектит, церусит

Ясписът принадлежи към бройката на най-разпространените самоцвети, известни още на първобитния човек. В древността под яспис са разбирали прозрачни халцедони с обикновен зелен цвят. Сега, под понятието „яспис” се разбира цял клас от минерали, основата на които представлява кремниева порода с различни включения, в това число и на халцедона, а също и оксиди на желязото и алуминия. Количеството на тези примеси може да достигне до 20%, което и обуславя значителното многообразие на окраските при различните ясписи. Не случайно, наименованието на камъка възхожда към древногръцката дума iaspis – „пъстър”. В културата на Древна Русия тази дума се е трансформирала в „аспис”. За характерните ивици и разклонения на ясписа, в Русия е бил наричан още „тигров камък” и са говорили, че в този камък се е „смесила кръв”.

Различават ахатов яспис, иначе наричан „ясписов ахат”, въпреки че, за разлика от аката, в ясписа няма концентрични кръгове и очертанията на кенарите е по-малко отчетливо. Ясписи с черен цвят от Северна Каролина (САЩ) се наричат базанити. Яспис с тъмен цвят с червеникави включения е наричан „кървав”. Друго наименование е хелиотроп или „месен ахат”.

Яспис с характерен рисунък се нарича „пейзажен”. Яспис с примеси на берлински лазур е известен като немски или швейцарски ляпис. Тя често служи за имитация на лазурита. Празема е също разновидност на зеления яспис. В зависимост от характера на разцветките се отделят брокатени или пъстроцветни ясписи.

Окраската на ясписа – непрозрачна разновидност на кварца – е много разнообразна. Тя може да бъде червена, синя, виолетова, бяла и даже черна. Срещат се едноцветни ясписи, но често това са пъстри камъни с разноцветни ивици и петна. Искусните резбари често са използвали това качество при изработването на многоцветни геми.

Ясписите се различават не само по цвета (червена, сива, виолетова) и по характера на окраската си (пъстра, лентова, ивична, точковидна), но и по мястото на добиването им. За да се изрази индивидуалността на окраската на конкретния образец на ясписа, понякога прибягват към образни сравнения. Така в литературата се срещат споменавания за червено-восъчен, тухлен, кристален ясписи. С други думи, малко са минералите, които са така различно окрасени, както ясписите.

Любопитно е да се отбележи също, че понякога ясписи на ричат планински породи, които нямат отношение към истинските ясписи. Например, в Алтай така наричат кремъчните и кварцовите порфири, песачинки и метаморфни шланци.

Месторождения на ясписи има в много страни по света. Те съществуват в САЩ, Франция, Германия, Индия, Япония, Средна Азия и Русия.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Още египтяните и древните шумери са правели от яспис печати и амулети. Ясписа не еднократно се споменава в Библията. През ХVІІІ в. с откриването на богати месторождения на яспис в Урал, Алтай и в Забайкалието, историците го свързват с разцвета на каменоделската дейност в Русия.Гравюрни фабрики в Петергоф и Екатеринбург са правели в това време от яспис стотици разнообразни изделия.  Вази, свещници, столешници, писмени прибори, камини, различни поставки и даже колони за храмовете. В Санкт Петербург се съхранява уникална ваза от яспис, чийто диаметър достига 5 м., а масата и 11 тона. Историците на града разказват, че това изделие е било поставено в експозиционната зала още преди поставянето на вратите, защото просто нямало да влезе през тях. Множетво изделия от яспис са изпълнени в Русия през ХVІІІ – ХІХ в. могат да се видят в много музеи и замъци в Европа.

С яспис са работили и западните ювелири. Например, известна работа на Бенветуто Челини – кутийка от зелен яспис с червени прожилки. В средните векове от яспис не рядко са правели църковна утвар.

В наши дни най-често инкрустации от яспис се използват за изготвяне на пръстени, медальони и висулки. От яспис се правят гердани и гривни.

МАГИЧНИ ... Читать дальше »

Названието на минерала произлиза от древногръцката дума epidotus – „увеличение”, „нарастване”, което намеква на особеностите в строежа и ръста на неговите кристали, при които едната страна в сечението се оказва по-голяма от другата. От химическа гледна точка, епидота е сложен по състав силикат на алуминия, желязото и калция. Неговите прозрачни или полу-прозрачни кристали съдържат многобройни примеси. Епидота има фъстъчено-зелен цвят, заради който го наричат още пистацит (от англ. pistachio – „шам фъстък”). Както и всички камъни със зелен цвят, епидотите могат да бъдат полезни при лечение на очни и нервни болести. Наличието или отсъствието на кафяви оттенъци у епидотите зависи от концентрацията на железни съединения в тях. Срещат се черно-зелени камъни. Вишнево-червени епидоти, чийто цвят е обусловен от съединения на мангана се наричат пиемонити.

Епидотите са не скъпи полу-скъпоценни камъни, които рядко се използват за ювелирни цели. Годни за гравиране камъни се добиват в Мексико, Мозамбик, Норвегия, САЩ и Австрия. В Русия красиви, прозрачни епидоти се намират в Урал в околностите на Екатеринбург. Уралският епидот с бутилково-зелена окраска е получил специалното название пушкинит. Монголският пушкинит в сребърен обков се смята за не лош пазител от вредни въздействия.

Евдиалит – изключително красив и рядък минерал, ползващ се с заслужено уважение сред познавачите на скъпоценните камъни. От химическа гледна точка, евдиалита представлява сложен силикат на циркония, натрия и калция с включения  на редкоземни елементи.

Названието на минерала е произлязло от древно гръцките думи eu – «хубав», «истински», «оригинален» и lithos – „камък”. Автор на този термин е Ф. Стромейер, въпреки че за пръв път, минерала е бил намерен и описан от професора на Бристолския университет, почетния член на Санкт Петербургската Академия на Науките и лауреат на Нобелова премия В. Рамзай.

Евдиалитите обикновено са оцветени в ярки червени, малинови, вишневи или виолетови тонове. Обикновено евдиалита образува зърнести маси (така наречения „басмен”) сред нефелин и апатит, но се срещат и отделни кристали на този минерал.

Евдиалити добиват на територията на Гренландия и Канада. Значителни запаси на този минерал са намерени за сега само в Русия на Колския полуостров. Местните жители – саами – наричат евдиалитите „лопарска” или „саамска кръв”. Произхода на това народно име е свързано с древната легенда, която е изложил руския академик А. Е. Ферсман в своята знаменита книга „Възпоминания за камъка”. В саамския фолклор съществува предание за битката на саамите с шведските войни, които са били предвождани от героя Куйва. В резултат на тази схватка, той е бил победен и се превърнал в скала, но около нея, далече по тундрата е била разпръсната кръвта на саамските войни, загинали в тази битка. Капките от тази кръв са се превърнали в красиви камъни, които със своя цвят напомнят на следващите поколения за борбата на саамите в борбата за своята независимост.

Едиалитите обикновено се използват като инкрустанти в ювелирните изделия. Най-често от тях се правят пръстени, обици и медальони. Познавачите на мистичните свойства на камъните утвърждават, че инкрустирани в сребро евдиалити, могат да служат като амулети-пазители, способни да съхранят своите притежатели от всякакви негативни влияния.

Шунгитът, който в древността, заради неговия черен цвят са наричали „аспиден камък”, се добива в Олонецкия край (Карелия), където се намира единственото в света месторождение на този уникален минерал. Шунгитът е получил своето наименование по името на селото Шунга. Той представлява промеждутъчна форма между аморфен въглерод и графит. Подземните води, протичащи през шунговите утайки, отдавна са се славили със своите целителни свойства. По заповед на руския император Петър І, до най-големия извор е бил открит курорт „Марциални води”, наречен на името на бога на войната Марс. Тук са се лекували ранени и болни войници. Шунгитът чудесно пречиства водата. Още в наставленията на Петър Велики е казано, всеки воин да държи в раницата си „аспиден камък” и да го пуска в котле с вода, „та да запази крепостта на своя стомах”. Руските историци пишат, че във времената на Полтавската битка, именно шунгита е спасил руските войски от епидемия от дизентерия. В днешно време се изработват различни предмети на основа на шунгита: битови и промишлени пречистващи филтри, лечебни пасти и възглавници за масаж, шунгитови пирамиди. Шунгитът помага при лечение на различни болести на кожата и ставите. От него се изработват гердани, медальони и висулки.

 Кърваво-червеният шпинел, чийто цвет се обуславя от соли на хрома, много напомня на рубина. От химическа гледна точка шпинела представлява сложен окис на магния и алуминия. При това магния може да се заменя от цинк, желязо или манган, а алуминия – от желязо, манган или хром. В резултат на това цвета на шпинела става син, виолетов, зелен, кафяв или даже черен.

Да отделят шпинела в отделен клас минерали са започнали едва през ХІХ в. В Русия и на Изток скъпоценните камъни с червен цвят се наричали лали. В тази категория често попадал и шпинела, докато не са започнали да го отделят в отделна категория скъпоценни камъни. Някои от знаменитите рубини, при проверка са се оказали шпинели. Например, короната на руската империатрица Екатерина ІІ, изработена от ювелира Иеремия Позе, се обвенчава с шпинел с маса почти 400 карата. Два знаменити шпинела украсяват британската корона. Тези камъни са известни като „Рубин на Черния принц” и „Рубин на Тимур”.

Големи шпинели се съхраняват в колекциите на Смитсонианския институт във Вашингтон (САЩ), в музея на Естествената история (Ню Йорк), в Британския музей за естествена итория (Лондон) и в Лувъра.

Названието на камъка произлиза от латинската дума spinella – „шип”, което указва на формата (октаздрически и додеказдрически) на кристалите на шпинела. Понякога кристалите на шпинела са свързани в друзи. Възможно е също така термина „шпинел” да произлиза от гръцката дума spinos – „искра”. Действително, гравираните шпинели са способни да светят в сумрака.

Минералът може да има различна окраска. Тъмно-зеленият и черен непрозрачен шпинел се нарича цейлонит; кафявия – пикотит; жълтия – рубицел. Прозрачните камъни се наричат благородна шпинел; най-ценни от тях са тези, оцветени в червени цветове. Най-големият розов кристал шпинел, с маса повече от 5 кг. е бил намерен в Памир, през 1986 г.

Главни месторождения на шпинели има в Бирма и Шри Ланка. Украшения с благороден шпинел се препоръчва да се носят в златен обков, пръстени и халки на показалеца или на безимения пръст на лявата ръка.

Зодиакален знак на шпинела е зодия Лъв, а планета – Сатурн.

МАГИЧЕСКИЕ СВОЙСТВА

На Изток скъпоценните камъни с червен цвят имат устойчива репутация на мощни стимулатори на сексуална енергия, любов и страст. Именно така са се се отнасяли и към камъните, които сега наричаме шпинел. Считало се е, че те обладават способността да събужда непреодолима страст. Тези камъни подхранват хората с жизнени сили, концентрират в тях въжделение, давайки им щастливата възможност да усетят себе си за миг млади. На хората с изключителна импулсивност шпинел е противопоказен – под негово влияние те могат бързо да изгорят.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Счита се, че шпинела обладава проективната енергия Ян и е способна да оказва влияние на чакрата Свадхистхана. Камъкът добре въздейства на физическото и емоционалното състояние на организма. Според мнението на литотерапевтите, той укрепва имунитета, усилва кръвообращението, способства регенерацията на тъканите, лекува инфекционни, кожни и стомашни заболявания, а също така повишава потенцията.

За пръв път, минералът е бил намерен през 1905 г. в австрийските Алпи. Планинският хребет, където е намерена находката е известен като Зау-Алпи. Затова и новата порода е получила названието си заалпит (саалфит). От химична гледна точка, това е силикат със сложен състав, включващ алуминий и калций. Иони на тривалентното желязо, понякога заместващи ионите на алуминия, предават на минерала фъстъчно-зеления цвят.

Своето по-разпространено наименование – цоизит – минералът е получил в чест на барон Цойз. Минерал със сходен състав е бил намерен и на територията на САЩ (Южна Дакота, Масачузес, Уайоминг). Известно време цоизита е бил използван като относително евтин дребен камък и не е привличал особено вниманието на ювелирите към себе си. През 1954 г., красиви цоизитови породи с включения на рогова бленда и червен корунд са били намерени в Танзания. През 1967 г. в порода с цаизит са били намерени отделни прозрачни зелени, сини, светло-кафяви и безцветни кристали, които е можело да се използват в ювелирното дело. Синя окраска са им предавали съединения на ванадия, а зелено-гълъбова – на ванадия и хрома. Цоизит с такава окраска е наричан танзаит; вече говорихме за този последен минерал в тази книга.

Въпреки това, названието „цоизит” се е съхранило и минерал с това име се използва в ювелирното дело и сега. Нещо повече, в местността Тул в Норвегия е била намерена разновидност на цоизита с розов цвят, чиято окраска е обусловена от иони на мангана. Такъв минерал е бил наречен тулит. Той е намерен също и на територията на САЩ, ЮАР и Западна Австралия. Външно цоизит-тулита прилича малко на родонит. Обикновено от този минерал се правят инкрустации и кабушони.

В качеството си на декоративен камък се използва и разновидността на циозита – тулит, чиято окраска е свързана с присъствието на тривалентен манган. Тулита понякога се използва и в ювелирното дело – правят се кабошони за поставяне в пръстени, брошки и т.н. Не са изучени нито магичните, нито лечебните свойства на циозита. Но, заради своята красота и рядкост този минерал се цени достатъчно високо и заема забележително място в редицата от скъпоценни и полу скъпоценни камъни.

Терминът „цитрин” е бил въведен в минералологичната литература през 1747 г. от Валериус. Названието на камъка произхожда от латинската дума citreus – „лимонов”, показващ на жълтия оттенък на тази разновидност на кварца, който му придават примеси на тривалентното желязо. Любопитно е да се отбележи, че димчатия кварц може да придобива жълт цвят с червеникав оттенък при нагряване до +300 – 400 градуса по Целзий. Не рядко на пазара се срещат именно такива, термично обработени камъни. Природните цитрини, обикновено са по-малко ярки – те са бледно-жълти. Тяхната окраска напомня цвета на топаза. Не случайно, златисто-жълтите цитрини понякога са наричани „златисти топази”, а кафеникаво-жълтите – „испански топази”. Въобще, оттенъците на цитрина варират от светло-жълт до кехлибарен.

          Месторождения на цитрини са открити на територията на Бразилия, Испания, Франция, Русия (Урал), Казахстан, САЩ (Колорадо) и на Мадагаскар.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

          В природата, кристали на цитрин се срещат рядко. Затова, още в средните векове са имитирали цитрин искусно, нагрявайки кристали на аметист. От истинските цитрини, тези кристали се отличават с малко по-голямата си здравина и по-малко яркия си блясък. Световен рекорд на истински цитрин принадлежи на кристал с маса 2258 карата.

          Цитрините се отнасят към скъпоценните камъни от ІV ред. В ювелирното дело, обикновено се използват прозрачни, интензивно оцветени камъни без дефекти. От тях правят брошки, обици, медальони, инкрустират ги в пръстени. В стари времена от цитрин са правели пръстени-печати, но в наши дни тези украшения се срещат рядко.

          В сравнение с много други скъпоценни камъни, цитрините са относително евтини. Украшения с тях са достъпни за почти всички желаещи. Заедно с това, правилно гравираните цитрини играят с преливащи оттенъци на жълтия цвят на светлината.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

          Жълтите цитрини отдавна се използват като магични и целебни талисмани. Те са се считали за камъни на мъдростта и спокойствието, способни да спасят човек от депресии. В Древен Рим оратори и сенатори специално са носели кристали цитрин, тъй като се е смятало, че тези камъни развиват красноречието и укрепват паметта. Считало се е също, че цитрините способстват човешкото взаиморазбиране и помагат да се установят психологически контакти между хората.

          В антични времена хората са вярвали, че цитрина защитава както от ухапвания на отровни змии, така и от зли клопки. Украшения с цитрин се препоръчва да се носят от гравьори, ювелири, часовникари – хора изпълняващи тънка работа с ръце. На брокерите, агентите и търговските пътници, той помага да извлекат полза от получената информация и контакти. На измамниците, нечестните играчи и на аферистите, той служи така, както и на честните хора.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

          Цитринът се е почитал много в Древна Индия като камък, обладаващ проективната енергия Ян. В целителната практика на йогите, той се е считал за един от главните камъни на пъпната чакра Манипура, която стимулира слънчевия сплит и работата на стомашно-чревния тракт. Цитрина е полезен при гастрит, пиелонефрит, цистит. Цитрина активизира работата на главния мозък и акумулира в организма жизнена енергия. Освен това, със своите вибрации цитрина създава около тялото защитна аура, която е способна да предпази човека от външни неблагоприятни въздействия.

АСТРОЛОГИЯ

          За астрологичен знак на цитрина се счита зодия Близнаци. Не се препоръчва да носят цитрини хора от зодия Телец, тъй като могат да склонят своя притежател към измяна и лъжливост. Планета на цитрина е Меркурий.

От химическа гледна точка, циркона е силикат на циркония. Названието на скъпоценния камък произлиза от персийската дума zargun. В превод от персийски zar означава „злато”, а gun – „цвят”. Следователно, циркон на този език означава „златоцветен”. Покрай най-красивите златисто-жълти и червени циркони се срещат и кафяви, жълто-зелени и небесно-гълъбови камъни. Техният цвят се определя от примесите на желязо, мед, цинк, калций, титан и някои други рядко срещани елементи. Срещат се и безцветни и даже черни цирконии.

Златисто-червените камъни се наричат хиацинти. Съгласно древно-гръцкия мит, Хиацинт е бил убит с диск, който е хвърлил на състезание бога на светлината Аполон. Падналите на земята капки кръв на юношата се се превърнали в цветя хиацинти. Като се вкаменили, те се превърнали в скъпоценни камъни. В старинните руски ръкописи, скъпоценния камък циркон – хиацинт се е споменавал като иакинф, иацинт или якинт. Сламено-жълтите и димчати цейлонски цирконии, европейските ювелири са именували „цейлонски жаргони” или просто „жаргони”.

В ювелирното дело често се използват кафяви циркони, които след нагряване придобиват великолепен гълъбов цвят. Те се наричат старлити. Месторождения на цирконий са известни на територията на Бразилия, Цейлон, Бирма. Местонаходища има и в Австралия, Мадагаскар и в южна Норвегия. В Русия, цирконий се добива в западно Приморие и в Урал.

          МАГИЧНИ СВОЙСТВА

В средните векове, червените цирконии са били амулети на търговците, артистите и пътешествениците. Счита се, че циркония подобряват умствените способности и възбуждат стремежа да се занимаваме с наука. Индийците са посвещавали този камък на митичния дракон, предизвикващ слънчево и лунно затъмнение. Астролозите препоръчват, украшения с циркон да се носят от родените под знаците Овен и Водолей. Смята се, че такива украшения са противопокани на Риби и Рак. За небесен символ на циркона се счита Слънцето.

          ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Циркона отдавна се е смятал за силен магичен и лечебен камък, обладаващ проективната енергия Ян. Той вселява в човека увереност в своите сили, оптимизъм и бодрост на духа. В индийската практическа йога на циркона, както и на елмаза принадлежи най-висше място в енергетиката на най-висшата чакра Сахасрара. Минералолозите предполагат, че силното енергетическо въздействие на циркона, може да се обясни с дипирамидалната форма на неговите кристали (ефект на двойната пирамида). Счита се, че жълто-червените цирконии, положително влияят на хипофизата, стимулира работата на черния дроб (затова цирконите подобряват апетита). Те помагат при запек, понижена стомашна секреция и атония на червата. Цирконите – хиацинти са универсални целители, способни да пречистят целия организъм. Те способстват достигане на емоционално равновесие и лекуват безсъние. В стари времена са вярвали, че червения циркон може да предотврати бременост. За целта, нагрят камък е поставян в основата на корема за 2-3 часа ежедневно в течение на 8-10 дни.

Заради характерния си блясък, цвят и пробляскваща изтеглена ивица на светлина, полираните улексити не рядко се наричат „котешко око”. Счита се, че такива камъни са способни да привлекат към своя притежател вниманието на другите хора, създавайки около тях ореол на внимание.

Съвременните познавачи на мистичните свойства на камъните вярват, че украшения с „котешко око” – улексит, може да помогне да се оказва влияние върху другите хора. Такъв камък е в състояние „да запомня” индивидуалните качества на своя притежател, въпреки че такъв „информационен импринтинг” става не веднага, а само след изтичане на много време. При всички подобни интригуващи свойства на улексита, той се отнася към камъните, към които следва да се отнасяме внимателно, тъй като международния пазар е пълен с „улексити”, които при проверка се оказват обикновено стъкло с различни включения.

Гемолозите и минералолозите различават няколко типа гранати. Червено-виолетовите алмандини съдържат съединения на желязото. Покрай желязото, гранатите андрадити в своя състав имат иони на калция. Огнено-червените пиропи (от гръцки pyros – огън), включват примеси на магния и алуминия. Гранатите спесартини съдържат иони на мангана. Въпреки разпространеното мнение, съществуват и зелени гранати. Сред тях се различават светло-зелени гросуляри, чийто цвят се определя от съединения на алуминия и калция. Друг зелен гранат е тревистия уваровит.

Този минерал е бил открит в Урал, затова заедно с демантоида е бил наричан „уралски изумруд” в древността. Описанието на камъка за пръв път е било направено от академик Гесс през 1832 г. Своето име минерала е получил в чест на руския обществен деятел С. С. Уваров (1786 – 1855) През 1811 г. той е станал почетен член на Санкт Петербургската Академия на Науките, през 1818 г., - президент на Руската Академия на Науките, а през 1846 г. е получил графска титла. Неговото име е увековечено в историята не само като човек, бил дълги години министър на просветата на Русия, но и като минералолог. В руската история уваровита е известен като „императорски камък”, заради склонността на Екатерина І към този камък.

Светлият, изумрудено-зелен и тревисто-зелен цвят на уваровита е обусловен от влизащия в неговия състав съединения на хрома. Поради тази причина понякога ги наричат „хромисти гранати”. Гравираните уваровити напомнят на малки изумруди, но за недостатък на минерала може да се счита малкия размер на неговите кристали. Обикновено те са дребни, не превишават 1 мм в диагонал. Световен рекорд принадлежи на намерен във Финландия кристал на уваровит с дължина 1,5 см. Уваровитите се срещат обикновено във вид четчици или дребнозърнещи агрегати. В такъв вид те се използват обикновено в ювелирното дело.

Освен в Урал, месторождения на уваровит са открити на територията на Финландия, Норвегия, Канада, САЩ и ЮАР.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Счита се, че гранатите са способни да пораждат в хората страсти, в това число и любовни. Зелените гранати заемат особено масто в този план. Те са способни да възбуждат не просто силни желания, а безумни страсти. Най-вече тези им качества се проявяват сред мъжете. Заедно с това, уваровитите се смятат за камъни, развиващи интуицията и способността за предсказание.

АСТРОЛОГИЯ

Зелените гранати, включително и уваровита се препоръчва да се носят от хора, родени под знака Стрелец и Лъв. Смята се, че тези камъни носят на своите притежатели късмет в делата и ги предпазва от капаните на враговете.

Не се препоръчва да придобиват украшения с уваровит на хора, родени под знака Риби.

През 1703 г. холандските моряци за пръв път са докарали в Европа удължени кристали с лилаво-розов цвят. След жителите на Цейлон те са нарекли тези камъни „туремали”, което на сенегалски значи „минерал”, „скъпоценен камък”. Така е възникнало и съвременното название „турмалин”, с което наричат разновидност на силиката, включващо съединения на алуминия, бора, мангана и магния.

Турмалина се отличава с голямо цветово разнообразие, а камъните с различни оттенъци имат свои названия. Рубиново-червените камъни се наричат рубелити или малинови шерли; гъсто-малиновите и лилаво-червените камъни, намерени в Урал – сибирити. Верделит – зеленикав турмалин; индиголит – синия. Жълтеникаво-кафевите камъни с месторождение Драва в Австрия се наричали дравити. Редките безцветни кристали се наричат ахроити. Доста разпространената черна разновидност на турмалина е наричана шерл. Вероятно този последен термин е произлязал от старо немската дума schor – „брак”, „примеси”. Ярките бразилски кристали с гълъбов и зелен цвят според мястото на намирането им са наречени параиба. Съществуват турмалинови „котешки очи” и полихромни кристали, при които могат да се различат участъци с различни оттенъци. При това, светлите турмалини с черен връх се наричат „глава на мавъра”, а с червен – „турска глава”. Турмалини с червен център и зелена периферия се наричат „динени”.

Месторождения на турмалини съществуват  на територията на Бирма, Шри Ланка, Мадагаскар, Индия, Цейлон, Афганистан, Гренландия, Германия, Норвегия и САЩ. Най-големите кристали се добиват в Бразилия. През 1978 г. в тази страна е намерен турмалин с дължина 1 м. В Африка турмалини се намират в Зимбабве, Мозамбик, Танзания и Кения. В Русия, местонаходища на турмалини има в Забайкалието.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

По-голямата част от турмалините се оценят не много скъпо – от 20 до 50 долара за карат, но съществуват и по-скъпи камъни. Особено се ценят розовите, червените и зелените турмалини. Цената на турмалините параиба с добро качество достига до 4 – 6 хиляди долара за един карат, но понякога се вдига и до 20 хиляди.

От ХVІ в насам, турмалините в Русия често са използвани за украсяване на църковните регалии. В Оръжейната палата на Московския Кремъл се съхранява дарохранителница от ризницата на кремълския Благосвещенски събор. Тя е украсена с голям розов турмалин. Голям турмалин с маса повече от 100 гр. обвенчава и короната на руската империатрица Анна Йоановна. Този камък е бил снет от короната на предшественицата и на руския престол Екатерина І. Историците утвърждават, че този уникален камък е бил купен в Пекин от преводача на Посолския приказ молдованина Николай Спафарий, възглавил руското посолство в Китай през 1676 г.

Неспециалистът може да обърка турмалина с много други ювелирни камъни: аметист, изумруд, раухтопаз, рубин, хризоберил, хризолит, цитрин, цирконий. Трябва да се помни, че на пазара може да се сблъскаме и с имитации на турмалин, направени от стъкло.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Счита се, че турмалина действа благотворно на тялото и разума, отстранявайки страховете и тревогите. Турмалините помагат на медитирането, концентрира вниманието и придава ясност на ума. Медальон със син турмалин помага да се заспи спокойно. Камъкът създава чувство на покой и защитеност, помага ни да повярваме в собствените си сили. Особено се цени, в този план, зеления турмалин, способен да събуди творческите сили и да събуди жизнерадостно настроение.

Съгласно старите вярвания, турмалина е камък духовен, развиващ творческите способности. Червеният турмалин винаги се е считал за талисман на художниците, зеленият за защитник на творческите хора, а черният за камък на вещиците.

Познавачите на камъните препоръчват да се носи инкрустиран в злато или сребро турмалин в медальон на синджир или в пръстен на показалеца на дясната ръка или на средния пръст на лявата ръка. Съветва се, турмалини да се носят от хора, родени под знака на Лъв, Козирог и Стрелец.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Счита се, че турмалина е силен лечител и очистител. В индийската литотерапия са се използвали различните цветови разновидности на турмалините. При това се е смятало, че червените и розовите турмалини обладават проективната енергия Ян, а зелените, гълъбовите и черните – възприимчивата енергия Ин. Зелените камъни помагат при заболявания на черния дроб, нервната система, кръвообръщението и кожата. Те поддържат кислородния обмен на кръвта и увеличават имунитета. От всички скъпоценни камъни със зелен цвят именно турмалина обладава най-силни подмладяващи свойства. Полезно е да се носи от всички (особено при силни нервни и физически натов ... Читать дальше »

Тсаворита е разновидност на граната гросуляр. За пръв ът този камък е бил намерен от британския геолог Кампбел Бриджис едва през 1967 г. Минералът е намерен на територията на националния пак Тсаво (Кения) в Африка, станал знаметит в целия свят след излизането на екран на филма на Стивън Хопкинс „Призрак и Тъмнина”, разказващ за два лъва – човекоядци. Не е трудно да се досетим, че тсаворита е получил своето название от името на парка (понякога казват, че идва и от гръцкото lithos – камък). Автор на името на минерала е Хенри Плат, президент на известната американска компания „Тифани”. Камъкът се оказал рядко срещан. Второ негово месторождение е открито едва през 1971 г.

В днешно време, тсаворити се срещат на територията на северо-запад от Момбаса (Кения), недалеч от границата с Танзания. Друг източник на тсаворити има в северо-западната част на Кения до границата с Уганда. През 1991 г. тсаворити са били намерени на африканския континент на юго-запад от Мадагаскар, а също така и в Танзания, около границата с Мозамбик.

От химична хледна точка, тсаворита представлява силикат на алуминия и калция. Със своя външен вид тсаворита напомня изумруд, въпреки че последния съдържа берилий, а не калций. Специалистите отличават тсаворитите от изумрудите по други характерни пречупвания на светлината и по по-малката твърдост. Въпреки това, твърдостта на тсаворита е достатъчно голяма, че този камък да служи за прекрасен материал за ювелирни работи.

Със своята окраска тсаворита напомня на горска зеленина, трева и зеленикава вода на тропическите морета. Срещат се тсаворити и със синкави отливи. Тсаворитите се отнасят към скъпоценните камъни, чието богатство на окраската по достоинство е по-добре да се оценят при дневна, а не при изкуствена светлина. Тази особеност в голяма степен се отнася към тъмните камъни. Това трябва да се отчете при избора на украшение с тсаворит.

Безупречни от ювелирна гледна точка камъни, обикновено се гравират, а тсаворити с включения обработват като кабошони. Стойността на последните при същото тегло може да бъде четири пъти по-ниска. Обикновено масата на тсаворитите не превишава 3 карата. Камъни с маса пет и повече карата се среща много рядко. Повече от 85% от камъните имат маса по-малка от 1 карат.

От химическа гледна точка, топазите са флуоросъдържащи силикати на алуминия. Своето название камъка е получил от старинното название на остров Топазос в Червено море (сегашен Сент Джоунс). Съгласно друга версия, съвременната дума „топаз”, произхожда от санскрит tapas – „огън”, „пламък”, „топлина”. Такава версия е възможна, въпреки че трябва да се помни, че в древността в Индия, не рядко са наричали топази всички скъпоценни камъни с жълт цвят. Топазите често са украсени в розови, жълти, вишнево-жълти и златисти тонове. Но се срещат и гълъбовати камъни. Съществуват безцветни топази и жълти камъни с характерен рисунък - тях ги наричат топазови „котешки очи”. Много красиво изглеждат така наречените полихромни камъни, при които едната част може да бъде гълъбова, а другата вишнева. Цвета на камъка се определя от примеси на титана, желязото и хрома. Плътността на топазите е доста висока, за което са били наречени от каменосекачите на Урал, „тежки”.

Топази се добиват в Бразилия, Шри Ланка, Бирма, Индия, Монголия. Съществуват топази, добити в Шотландия, Ирландия и Япония. На територията на Русия се срещат в Приморие, Урал, в източен и северо-източен Сибир.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Топазите са известни на хората отдавна. Уместно е да се напомни, че според Библията, топаз е бил един от камъните, закрепени в нагръдното украшение на първосвещеника Аарон.

За най-скъпи и качествени се приемат розово-жълтите бразилски камъни от провинция Минас Жерайжи в окръг Минас Новас. Не случайно те са наричани още империали. Цената на такива гравирани камъни достига до 100 – 300 долара за един карат. Но, това не е предел. Стойността на някои лилави и червени топази често надвишава 750 долара за карат. Заедно с това, безцветните или гълъбови камъни, също и тези с вишнев цвят могат да струват доста евтино. Такива са например украинските топази Волини. При цена 3 – 6 долара за карат, стойността на камъка с напълно приличен размер може да бъде 50 долара. Така че, топазът е камък с много широк ценови диапазон.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

В средните векове са считали топаза за най-добро средство срещу отравяния. Смятало се е, че ако в храната или питието има отрова, то топаза ще промени своя цвят. Не е странно, че с тези камъни често са украсявали скъпите големи чаши.

Смята се, че човек, носещ топаз е винаги оптимистично настроен, той е способен да се наслаждава на живота и да се радва на чувството за безметежен покой. Не случайно, топаза е наричан „камък на вътрешното просветление”. На жените той носи красота, на мъжете – мъдрост. Камъкът гони гнева и ненавистта. Да носят топаз се препоръчва на хора, които са нападнати от неопределени страхове, като той е способен да ги прогони. Топазите помагат на съсредоточването и привличат материален достатък.

В магията, топазите се считат за скъпоценни камъни, способни да защитят от уроки, омагьосване и други негативни въздействия. Топаза помага при борбата с депресията и страховете. Той развява съмненията и отстранява гнева. Индийските йоги са смятали топази за стимулатор на най-висшата чакра Сахасрара. В тяхната практика топаза се използва при медитация за достигане на всепроникващо видение, в резултат на което личността се съединявала с Висшия разум.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

В древна Индия топаза се е считал за един от 12 най-важни самоцвети, обладаващи лечебни свойства. Този камък многократно се споменава в „Аюрведа”. Съвременните литотерапевти смятат, че топазите обладават проективната енергия Ян. Те предпазват човек от простуда, ускоряват регенерацията на тъканите, лекуват храносмилателните органи, черния дроб, жлъчката, далака. Топазите помагат при безсъние и нервно изтощение, премахват стреса. Тези камъни укрепват имунната система и се употребяват за защита от психични заболявания. Гурманите трябва да помнят, че топазите обострят вкусовите усещания.

АСТРОЛОГИЯ

Украшения с топаз се препоръчват на хора, родени под знака Скорпион.

Планета на топаза е Слънцето.

Заедно с актинолита и амазонита, минерала томсонит принадлежи към широкия кръг на силикатите. Той се счита за ювелирен камък от ниския, трети ред. Заедно с това, томсонита е цеолит. Обикновено, цеолитите не се използват в ювелирната промишленост, но тяхната растяща роля в техниката и медицината ги правят наистина скъпоценни. Не случайно, цеолитите са получили образното име „философски камък на ХХІ век”. Цеолитите са цяло семейство от минерали (водосъдържащи алуминсиликати), включващи катиони на калция, натрия, калия и магния. Тяхният световен добив и потрибление само през 2000 г. са превишавали 20 милиона тона. Терминът „цеолит” се превежда от гръцки като „кипящ камък” и показва ниската температура на кипене на този минерал. Тъй като цеолитите са своеобразни „порести кристали”, те са способни да обменят ионите си с обкръжаващата среда. Върху този ефект са основани техните уникални сорбиращи свойства. В медицината и хранителната промишленост цеолитите се използват в качеството си на хранителни добавки, които са способни да извеждат от организма вредните метаболити, не засягайки при това белтъчините и другите макромолекули. Цеолитите и томсонита в това число се свързват и извеждат от организма вредните вещества, постъпили с храната и го снабдяват с микроелементи, необходими за неговата нормална физическа активност. В ювелирното дело томсонитите понякога се шлифоват, придавайки им форма на кабушони.

Титанитът е силикат на титана и калция, важен минерален източник за добиване на титан. Титанитът се използва също и за направата на титанови белила. В природата най-често се срещат дребни клиновидни или ромбовидни кристали на титанита. Големи кристали се срещат много рядко. Обикновено те могат да се срещнат в пегматитите и алпийските жили. Рекорд държи кристал с дължина почти 50 см. Колекционерски кристали на титанита се намират на територията на Пакистан, Китай, Швейцария, Италия и САЩ (щатите Мейн, Масачузец, Ню Йорк). В Русия, титанит е намерен на Колския полуостров, Урал и Якутия. Въпреки, че кристалите на титанита имат елмазен блясък, тяхното използване в ювелирното дело е ограничено. Работата е в това, че тези кристали не са достатъчно твърди и трудно се поддават на гравиране. Цветът на кристалите на титанита варира от зелен и жълт до кафяв и почти черен. Срещат се и безцветни кристали.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

За лечебните свойства на титанита не е известно много. В литературата, посветена на литотерапията, може да се намери утвърждение, че кристалите на титанита помагат при възпаления на устната кухина и венците. Приемайки на доверие такива твърдения, трябва да се помни, че става въпрос за информационно въздействие, а не за прием на титанита като медикаментозно средство.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Кристал на титанит се съветва да имат хора, които се занимават с интензивен умствен труд и по-точно на тези, които с дейността си са свързани с теории или с преработка на големи обеми информация. Титанитът помага на тези, които се готвят за сериозни дебати да се концентрират.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Точно влияние не е установено.

Обладава проективната енергия Ян.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Гриновит – синоним на титанита, намекващ на зеления цвят на кристалите

Лигурит – стар синоним на титанита

Сфен – синоним на титанита, намекващ на клиновидната форма на кристалите

Тектитите са разтопени и застинали стъкловидни образования, възникнали в резултат на удар на метеорити в твърдата повърхност на нашата планета. Най-често, тектитите не са осколки на самите метеорити, а късчета планински породи със земен произход, разтопили се в резултат на „метеоритния удар”. Тектитите основно се състоят от двуокиси на кремния (68-82%) и техния среден размер рядко бива повече от 5 см. По външен вид и свойства, те малко напомнят на обсидана, но се отличават от него по своя химичен състав. За възможното наличие на тектити показват „млади” кратери, възникнали в резултат на падането на метеорити. Названието им е производно от древногръцката дума tektos – „разтопен” и намеква на ролята на метеоритите за произхода на тектита. За автор на термина „тектит” се счита австрийския геолог Франц Едуард Зюс (1831-1914).

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

В Тайланд, тектитите често се използват от местните знахари с лечебни цели. Счита се, че тези „небесни” камъни помагат да се снемат последствията на емоционалните сривове. Те усилват енергетиката и обменните процеси в организма на човека.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Особена ценност а тектитите им придава техния „извънземен” произход. За необикновения генезис на тектитите са се досещали още австралийските аборигени, които са нарекли тези камъни небесни талисмани. Счита се, че тектитите помагат за осъществяване на връзка с миналото, полезни за мислени пътешествия във времето и за преминаването в астрала. Те способстват за натрупването и съхранението на енергията. Тектитите могат да съхранят човека от грешки в умствената и емоционалната сфера, помагат да се преодолеят кармичните проблеми.

МЕСТОРОЖДЕНИЯ

Най-известни са тектитите от Австралия, Тайланд, Виетнам, Филипините. Срещат се тектити на територията на САЩ чТексас). Световна известност имат молдавитите – тектити, намерени на територията на днешна Молдавия.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ТЕМЕННА, захранваща главния мозък; способства развитието на духовността, религиозността и връзката с висшите сили.

КРЪСТОВА, снабдяваща с енергия правото черво и опорно двигателния апарат; способства волята за живот, физическата енергия, потенцията; предизвиква чувство на увереност и устойчивост.

Обладава проективната енергия Ян.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Подходящи са за хората, родени под знаците Овен и Рак.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Австралит – тектити от Австралия

Агни-Маин – старо име на някои тектити

Бедиазит – тексаски тектити от района Бедиас

Бутилков камък – старо име на тектитите

Дарвиново стъкло – название на тасманийските и австралийските тектити, описани от Ч. Дарвин

Импактит – старо название на тектитите (от англ. удар, бутане)

Индомалаизинит – малоазиатски тектити

Индочинит – тектити от Индокитай

Молдавит – тектити, намерени на територията на днешна Молдавия

Стъкло на пустинята – старинно име на тектитите

Фалшив хризолит – старо име на тектитите

Тектитите са разтопени и застинали стъкловидни образования, възникнали в резултат на удар на метеорити в твърдата повърхност на нашата планета. Най-често, тектитите не са осколки на самите метеорити, а късчета планински породи със земен произход, разтопили се в резултат на „метеоритния удар”. Тектитите основно се състоят от двуокиси на кремния (68-82%) и техния среден размер рядко бива повече от 5 см. По външен вид и свойства, те малко напомнят на обсидана, но се отличават от него по своя химичен състав. За възможното наличие на тектити показват „млади” кратери, възникнали в резултат на падането на метеорити. Названието им е производно от древногръцката дума tektos – „разтопен” и намеква на ролята на метеоритите за произхода на тектита. За автор на термина „тектит” се счита австрийския геолог Франц Едуард Зюс (1831-1914).

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

В Тайланд, тектитите често се използват от местните знахари с лечебни цели. Счита се, че тези „небесни” камъни помагат да се снемат последствията на емоционалните сривове. Те усилват енергетиката и обменните процеси в организма на човека.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Особена ценност а тектитите им придава техния „извънземен” произход. За необикновения генезис на тектитите са се досещали още австралийските аборигени, които са нарекли тези камъни небесни талисмани. Счита се, че тектитите помагат за осъществяване на връзка с миналото, полезни за мислени пътешествия във времето и за преминаването в астрала. Те способстват за натрупването и съхранението на енергията. Тектитите могат да съхранят човека от грешки в умствената и емоционалната сфера, помагат да се преодолеят кармичните проблеми.

МЕСТОРОЖДЕНИЯ

Най-известни са тектитите от Австралия, Тайланд, Виетнам, Филипините. Срещат се тектити на територията на САЩ чТексас). Световна известност имат молдавитите – тектити, намерени на територията на днешна Молдавия.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ТЕМЕННА, захранваща главния мозък; способства развитието на духовността, религиозността и връзката с висшите сили.

КРЪСТОВА, снабдяваща с енергия правото черво и опорно двигателния апарат; способства волята за живот, физическата енергия, потенцията; предизвиква чувство на увереност и устойчивост.

Обладава проективната енергия Ян.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Подходящи са за хората, родени под знаците Овен и Рак.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Австралит – тектити от Австралия

Агни-Маин – старо име на някои тектити

Бедиазит – тексаски тектити от района Бедиас

Бутилков камък – старо име на тектитите

Дарвиново стъкло – название на тасманийските и австралийските тектити, описани от Ч. Дарвин

Импактит – старо название на тектитите (от англ. удар, бутане)

Индомалаизинит – малоазиатски тектити

Индочинит – тектити от Индокитай

Молдавит – тектити, намерени на територията на днешна Молдавия

Стъкло на пустинята – старинно име на тектитите

Фалшив хризолит – старо име на тектитите

През 1967 г., в Танзания (Африка) е бил намерен нов благораден минерал, който се е оказал разновидност на цоизита. Със своят син цвят, той напомнял на сапфир. Неговите достатъчно големи прозрачни кристали със преливащи сини и виолетови цветове, които са обусловени от примеси на хромни иони и иони на ванадия. При това, танзанитите си сменяли оттенъците от сини до почти пурпурни при разглеждане от различни ъгли. Изкуствената светлина придавала на минерала необикновен червеникаво-виолетов оттенък. Не е удивително, че находката на този нов африкански самоцвет е привлякла вниманието на професионалните гемолози.

Експерти на знаменитата ювелирна фирма „Тифани” са нарекли новия минерал танзанит. В края на ХХ в., неговата популярност в ювелирното дело неотменно нараствала и скоро украшения с танзанит са започнали да се продават по-добре от украшенията с изумруди и рубини. В днешно време само синия сапфир побеждава танзанита на международния пазар за скъпоценни камъни.

Срещат се достатъчно големи кристали танзанит. Тяхната маса може да се колебае от 10 до 50 карата. При това, камъни с приемливо качество се оценят на 300 – 400 долара за един карат, а най-добрите до 700 и даже 1000 долара за карат. Украшения с танзанит не е трудно да бъдат намерени на международните пазари за скъпоценни камъни в Европа и САЩ. На територията на Русия този относително нов камък все още си остава достатъчно рядък  скъпоценен минерал.

Названието на този древен минерал произхожда от персийската дума „фируз”, което означава „камък на щастието”. Според друга версия, наименованието на камъка произлиза от персийската дума piroza – победа. Английското наименование е turquoise, е дошло от френското словосъчетание  Pierre turquoise, което означава „турски камък”.

Персите са вярвали, че в тюркоаз се превръщат костите на хора, умряли от любов. Затова, тюркоази са подарявали в знак на чувствено влечение, той е бил символ на вярната любов и съгласно поверията е притежавал способността да утешава сърцата, разбити от нещастна любов. При народите от Азия и Кавказ, тюркоазът е бил елемент от свадбените украшения на невестата. В средновековието жените, които са искали да привлекат към себе си някой мъж, са зашивали в дрехите му късче тюркоаз. Купците на Изтока са смятали, че ръка, украсена с пръстен от тюркоаз никога няма да обеднее.

Ацтеките са наричали тюркоаза „калчихюитъл” и са го считали за вкаменили се сълзи на богинята на небето. Тюркоаза е символизирал за тях здравето, процъфтяването и е бил символ на любовта. Неслучайно, тюркоаза често е бил наричан „ацтекски камък”. Заедно с това, за мексиканските индианци тюркоаза е бил и „камък на войната”.  С късчета тюркоаз са инкрустирали черепи. В днешно време, такива експонати могат да се видят в музея на американските индианци (Ню Йорк). За някои индиански племена, късчета тюркоаз са изпълнявали също роля на пари.

Небесно гълъбовият тюркоаз се счита за „млад” , а цвета е предизвикан от медни иони. Заради яркия гълъбов цвят, тюркоаза е наричан „небесен камък”. Зеленикавият тюркоаз се счита за „стар”. На практика, зеленикавия оттенък на камъка се придават от съединения на желязото. Понякога те окрасяват минерала в жълто-зелени или даже ябълково-зелени оттенъци.

Местарождения на тюркоази съществуват в Таджикистан, Узбекистан и Казахстан. Находища има в Кавказ, Иран, на територията на САЩ (щатите Невада, Колорадо, Калифорния и Ню Мексико), Чили, Етиопия, Австралия и Китай. Тюркоаз с произход Синайския полуостров, в миналото е бил наричан „египетски”.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Древните египтяни са ваяли от тюркоаз фигурки на скарабеи, които са били символи на мира.

Ацтеките са инкрустирали с тюркоаз ритуалните си маски. Американските индианци са изрязвали от тюркоаз фигурки на животни – амулети, които са били длъжни да донесат късмет по време на лова.

Битува мнение, че най-красивият гълъбов тюркоаз се добива в рудниците на провинция Хорасан в Иран.

Цветът на минерала може да помътнее след дълго носене, тъй като тюркоаза се разваля от въздействие на сапун, спиртове, парфюми и мазнини. Може би и поради тази причина се е родило поверието, че цвета на тюркоаза помътнява, когато любовта си отива.

Още в средата на ХVІ в. Агрикол е писал, че да се фалшифицира тюркоаз е изключително лесно. В наши дни фалшификати на тюркоаза се получават при пресоване на синьо оцветен фосфат на алуминия.

Получените при това фалшификати имат почти същия външен вид, твърдост и плътност също като истинския тюркоаз, но за разлика от природния камък се разтапят от пламъка на поялник. Така наречения „виенски” тюркоаз се получава по пътя на съвместното надробяване, нагряване и пресоване на смеси от малахит, хидроокис на алуминия и фосфорна киселина.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

По думите на руския академик Ферсман, „няма нито един друг камък, който би могъл да играе по-голяма роля в човешките суеверия от персийския тюркоаз”. В Персия тюркоаза е бил символ на късмета и победата.

 В Средновековието, тюркоаза е считан за мощен пазител, способен да предпази своя стопанин от отрови и отравяния. В съвременната митология тюркоаза се счита за камък на смелите хора, способни да възглавят борбата със злото. Украшения от тюркоаз се препоръчва да се носят от хора, които не се страхуват от риска и стремящи се към победа. Смятало се е, че късче тюркоаз, предпазва ездачите от съдбовно падане. Съгласно старите поверия, тюркоаза помага на ловеца или стрелеца да порази целта, затова лъковете и оръжията са били инкрустирани с тюркоази. Украшения с тюркоази съпътстват успеха във финансовите дела и привличат парите. Има мнение, че тюркоаза подпомага мира в семейството, прекратявайки споровете между съпрузите. Затова в Русия и Германия сватбените халки са били изработвани от тюркоази.

В съвременната митология, тюркоаза се счита за камък на смелите хора, способни да оглавят борбата със злото. Украшения от тюркоаз се препоръчва да се носят от храбри хора, които не се боят от риска, стремящи се към победа. Не случайно в стари времена с тюркоази са ... Читать дальше »

Красиви тъмни камъни с белезникави включения, които на територията на САЩ са получили образното име „сълзите на апахите” са разновидност на вулканичното стъкло – обсидиан. От минералологична гледна точка, те представляват разтопена смес на полевия шпат, роговата бленда, биотита и кварца. „Сълзите на апахите” се срещат на територията на Аризона и накои други щати. Легендата разказва, че индианците от племето апахи, не веднъж са нападали селищата на американските колонисти. Веднъж, отряд състоящ се от военни и доброволци, нападнал на разсъмване лагера на апахите и заварил индианците неподготвени. Още с първите пушечни изстрели са били убити около 50 индианци. Останалите 25 се скрили на върха на величествена канара. Когато стрелите на индианците свършили, те се хвърлили долу върху камъните, защото не желаели да приемат смърт от куршуми на бледоликите врагове. Жените и сестрите на загиналите воини са изплакали очите си от мъка по своите мъже и братя. Сълзите на индианските жени са се превърнали в красиви камъни, които сега понякога могат да бъдат намерени в каменистата пустош.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Литотерапевтите считат, че „сълзите на апахите” притежават същите целебни свойства, както и обикновените обсидианти. Това са добри „очистители”, които са способни да разпръснат „енергетичните задръствания” и „емоционалните блокировки”. Счита се, че амулети, гердани и висулки от „сълзи на апахи”, влияят благотворно на стомаха и червата, стимулират работата на отделителната система, стабилизират кръвното налягане и укрепват имунитета.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

В съвременната митология, „сълзите на апахите” са амулети, които подаряват на близки и приятели с пожелания за късмет. Счита се, че тези камъни не само носят благо, но и стимулират лидерството, добавят смелост в живота. Жителите на Северо Американския континент вярват, че човек, притежаващ амулет, направен от „сълзите на апахите”, никога повече в живота си няма да плаче от обида и мъка.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

КРЪСТОВА, снабдяваща с енергия правото черво и опорно-двигателния апарат; способства волята за живот, физическата енергия, потенцията; предизвиква чувство на увереност и устойчивост.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Подходящ е за хора, родени под знака Козирог.

Стилбитът е нискотемпературен хидротермален тектосиликат, който често се формира в базалтовите газови плоскости и различни метаморфни породи. Названието на минерала е образувано от древно гръцките думи stilbe – «блясък», «гланц»;  stilbein „блестя”, „сияя” и намеква на характерната повърхност на стилбита. Съществуват две форми на този минерал: по-богата на калций (обозначават я като стилбит-Са) и по-богата на натрий (стилбит-Na). Стилбитът се отнася към така наречените цеолити, които заслужено се считат за природни филтри. Нещо повече, стилбита е един от най-разпространените цеолити, който се използва в промишлеността за пречистване на водата, в това число и канални води. Отделните кристали на стилбита образуват структура, напомняща на сноп слама. В резултат на това, възниква нещо от рода на канали, пропускащи само водните молекули и нискомолекулярните иони. Именно тази особеност прави тозе минерал толкова добър филтър.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

 Стилбитът е способен да абсорбира иони на калция и магния. Затова филтри с този минерал са способни да смегчават водата. Стилбитът прекрасно „поглъща” и органичните съединения, тяхната маса, задържана от стилбита достига до 90” от масата на самия минерал. Счита се, че стилбита е също така „очистител” и „детоксикатор” по отношение на човешкия организъм. Отчитайки физическите характеристики на този минерал, такова заявление на съвременните литотерапевти може да имат напълно надеждно основание.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Познавачите на мистичните свойства на камъните считат, че белите и жълтеникавите образци на стилбита са способни да развиват интуицията и помагат на своя притежател в самореализацията. Те също така способстват на креативното мислене и на творчеството. Розовите образци на стилбита са полезни за развитие на любовните отношения.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ТЕМЕННА, захранваща главния мозък; способства развитието на духовността, религиозността и връзката с висшите сили.

ГЪРЛОВА, контролираща органите на дишането и слуховия апарат, а също и на кожата; активността на тази чакра способства самоутвърждението в обществения и професионалния живот, носи чувство на удовлетворение.

СЪРДЕЧНАТА, оказваща влияние на сърдечно-съдовата система, гръдния кош, гръбначния стълб и ръцете; тази чакра предизвиква любов към хората, способства откритостта, чувствителността; укрепва волята за преобразуване на света.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Десмин – синоним на стиблита

Епидесмин – синоним на стиблита

Ставролитът е силикат на алуминия и желязото. Необикновен минерал, образуващ сраснали се кристали, напомнящи по форма на кръст. Тази особеност е отразена в названието на камъка (гръцки stauros – «кръст», lithos – „камък”), което му е дал през 1792 г., френския учен Ж. К. Деламетри. Ставролитите се наричат още кръстови камъни. Ставролитите са широко разпространени в Русия на територията на Колския полуостров и южен Урал. Месторождения на ставролити съществуват във Франция, Германия, Австрия и някои други страни. Не е удивително, че благодарение на своята форма, ставролита отдавна се е смятал за силен християнски пазител, способен да защити човека (особено детето) от въздействия на черна магия. В ювелирното дело, ставролитите практически не се използват, но в продажба могат да се намерят кръстчета, направени от кристали на този минерал.

Ставролитът е силикат на алуминия и желязото. Необикновен минерал, образуващ сраснали се кристали, напомнящи по форма на кръст. Тази особеност е отразена в названието на камъка (гръцки stauros – «кръст», lithos – „камък”), което му е дал през 1792 г., френския учен Ж. К. Деламетри. Ставролитите се наричат още кръстови камъни. Ставролитите са широко разпространени в Русия на територията на Колския полуостров и южен Урал. Месторождения на ставролити съществуват във Франция, Германия, Австрия и някои други страни. Не е удивително, че благодарение на своята форма, ставролита отдавна се е смятал за силен християнски пазител, способен да защити човека (особено детето) от въздействия на черна магия. В ювелирното дело, ставролитите практически не се използват, но в продажба могат да се намерят кръстчета, направени от кристали на този минерал.

Кристалите на сфена поразяват със своята необикновена красота. Ако минералът би бил по-твърд, той без съмнение би влязъл в десятката на най-добрите ювелирни камъни. Кристалите на сфена притежават висока диспресия и по играта на светлината минерала превъзхожда дори елмаза.

Минералът може да образува както прозрачни, така и непрозрачни кристали. Първоначално с името сфен са били наричани камъни със светъл цвят, а под термина „титанит” са се подразбирали минерали с тъмно-кафява и черна окраска. Сега разлика между тези разновидности на сфена не се установяват.

За ювелирни камъни се считат прозрачните кристали с жълт, зеленикаво-жълт и кафяв цвят. Срещат се и минерали с тревисто-зелен цвят, задължени за своята окраска на примесите на хром. Ребрестият титанит лесно може да бъде намерен сред другите камъни. Удвояването на някои ребра на обработения камък, при поглед по площадката на реброто може да се наблюдава с невъоръжено око. Въпреки това, в качеството си на ювелирен камък, сфена се използва рядко заради своята ниска твърдост. Висулки, обици от титанит трябва да се носят много внимателно, за да не се повреди камъка.

Сфенът се образува от силикатна течна маса, богата на метали при неговото застиване в недрата на Земята. Понякога минералът възниква в процеса на изменение на породите под въздействието на високи температури и налягане. Най-красивите прозрачни кристали се намират като правило в цепнатините и кухините на планинските породи.

Ювелирните разновидности на сфена с красив зелен цвят се добиват в Залцбург (Австрия). Местните кристали достигат понякога 8 см. обем. Камъни с прекрасен зелен оттенък се откриват също и в Калифорния. А, образците на минерала от Бразилия, въпреки че те са доста голями (до 12 см.), не се ползват с голямо търсене от ювелирите. Работата е в това, че тези красиви жълто-зелени камъни почти напълно са покрити с нацепвания, което ги прави малко пригодни за гравиране.

Красивите кристали на сфена украсяват много минералологични колекции. Подобни образци са доста скъпи и често тяхната цена се изравнява със стойността на такива скъпоценни камъни като граната, циркона и шпинела. Сред гранатите от Прибайкалието попадат и кристали на сфена до 20 – 25 см. На север в Карелия често се намират тъмно-кафяви и черни кристали на сфена. Има месторождения в Урал, в Илменската планина.

Названието на минерала е дадено от Р. Ж. Хауи, който е обърнал внимание преди всичко на формата на кристалите му. „Сфен” в превод от гръцки означава „клин”. Този термин и днес остава в употреба, въпреки че често се използва неговия синоним „титанит”, даден на минерала заради съдържащия се в него титан.

В магмените породи на месторождението Хибини (Колски полуостров) има големи залежи на минерала. Местният сфен почти напълно отива за извличане на титан, въпреки че някои образци на камъка са включени в състава на известни колекции.

Сфена има високо светопречупване. Блясъкът на добре гравираните кристали се приближава до елмазния. Минералът е чуплив в следствие на своята висока хомогенност. Твърдостта на сфена е 5 – 5,5 и може да се надраска със стоманен нож.

Камък, пригоден за гравиране се добива в Австрия (Залцбург), Швейцария, Канада, САЩ (Калифорния), Италия, Мексико, Бразилия, Мадагаскар. В магмените породи сфенът понякога образува плътни участъци. Тук кристалите на минерала се добиват в качеството си на титанова руда.

Минералът се среща в лавинните кухини и вулканичните шлаки, а също и в алпийските жили.

Съпътстващи минерали са: диопсид, гранат, епидот, калцит, циркон, кварц и други.

Някои минерали, които много трудно се използват в качеството им на ювелирни камъни притежават както и сфена силна диспресия.

Титанитът лесно се определя дори по формата на кристалите му, напомнящи на клин. Такива са, например, кристалите на хром-титанита, добивани в Урал.

Титанитът е титанова руда, а също и източник на рядко срещани на Земята елементи (итрий, церий), присъстващи в него като примеси. Ювелирните камъни се използват за имитация на брилянтите. Минералите се обработват с брилянтова, стъпалковидна, фантазийна, комбинирана  гравюра, а също и във вид на кабошони.

Стеатитът е наричан още „сапунен”, „леден”, „восъчен камък” или „жировик”, тъй като минерала на пипане изглежда мазен, толкова е гладка повърхността му! Минералолозите и геолозите го именуват стеатит талкохлорит, 40 – 50 % от неговия обем е талк. Всъщност, стеатита е плътен тип талк, необработена талкова руда. Цвета на минерала може да бъде бял, сив или кафеникав със зеленикав или жълтеникав оттенък. По-рядко се среща червен или тъмно-вишнев стеатит.

„Маслеността” не е единствената отличителна черта на стеатита. Минерала, макар и плътен е толкова мек, че оставя черта върху тъмен плат. Всъщност, със стеатит може да се пише както с тебешир. От стеатит отдавна ваят най-различни изделия: миниатюри, фигурки на животни и даже украшения за фасадите на домовете. Минералът, който ние наричаме стеатит е бил добре известен на древните египтяни. Археолозите постоянно намират изделия от стеатит в гробниците от времената на Древното Царство.

Любопитно е, че след нагряване до 1000 градуса по Целзий, стеатита придобива толкова голяма твърдост, че с него може да се драска по стъкло.

Стеатит се среща на всички континети  на нашата планета. Най-големи местонаходища има във Финландия. В Русия, залежи на стеатит са намерени в Карелия.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Жителите на Финландия считат стеатита за свой национален минерал и го наричат туликиви – „горещ камък”. Такова наименование фините са дали на стеатита не случайно. Минералът притежава висока топлоустойчивост. Това е идеален огнеупорен материал, който бързо се нагрява и бавно се охлажда. Късче стеатит, пуснато в гореща вода само за 5 минути, изстива цял час. Благодарение на това му свойство, стеатита се явява природна грейка. Във финската и карелската медицина, стеатита се използва за лечение на радикулит, ишиас, остеохондроза, травматични повреждения на ставите и други подобни заболявания, за лечението на които е полезено продължително и равномерно нагряване.

От стеатит се правят минерални грейки, удобни за използване в домашни условия. Установено е, че стеатита обладава също силна Ян енергетика с честота на вибрации близка до вибрациите на главния мозък. Това свойство на стеатита лежи в основата на работата на биостимулаторите, които се правят от този уникален минерал.

Смитсонитът е безводен карбонат на цинка. Названието на минерала ни напомня за историята на създаването на Смитсъновия институт, който се намира във Вашингтон. Тя води началото си от 1829 г., когато в Генуа умира английския химик и автор на много книги по минералология Джейм Смитсън. Той е бил почетен член на Лондонското Кралско общество на естествоизпитателите и никога не е посещавал Съединените щати. Въпреки това, в своето завещание Смитсън е помолил да се предаде цялото му, немалко състояние именно на тази страна за организирането на научен институт, целта на който е била разпространението на знания. Единственото условие – неговият единствен племеник Хенри Джеймс Хангерфорд не трябва да остави наследник. На провидението е било угодно точно така да се случи и през 1836 г., Конгреса на САЩ е приел официално наследството на британския учен. След още 10 години е бил подписан акт за създаване на Смитсъновия институт. В днешно време, това учреждение включва в себе си осем музея и художествени галерии, а също така и няколко изследователски института. Минералът смитсонит е наречен в чест на Д. Смитсън. Неговите кристали се срещат на територията на Гърция, Италия (о. Сардиния), Испания, Мексико, Намибия и САЩ (щата Аризона, Колорадо, Ню Мексико, Юта).

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Познавачите на лечебните свойства на минералите считат, че ровеещите кристали на смитсонита благотворно действат на сърцето и гърлото. Те подобряват работата на лимфната система и с това оказват и стимулиращо влияние на имунитета. Говорят, че смитсонита способства за по-бързото зарастване на раните.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Смитсонитът помага да се впускаме в нови знания, да претендираме за лидерство и да бъдем по-проницателни. Този камък позволява на своя притежател да усети любовта на обкръжаващия свят и да се започне духовен ръст. На страхливите хора смитсонита дава увереност, помага да се избавим от страха за запознаване с неизвестни хора.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ЧЕЛНА, оказваща влияние върху органите на главата; тази чакра също е свързана с меридианите на пикочния мехур и червата, тя помага да се реализират идеи, стимулира активността във физическия свят.

ГЪРЛОВАТА, контролираща дихателните органи и слуховия апарат, а също и на кожата; активността на тази чакра способства самоутвърждаването в обществения и професионален живот, носи чувство на удовлетворение.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Цинков шпат – синоним на смитсонита

Скаполитите са група алуминосиликати на натрия и калция с непостоянен състав. Не е удивително, че цвета на минерала е така променлив. Кристалите със сламено-жълт оттенък се наричат строгановити. Гълъбовите скаполити се наричат строгановити. Гълъбовите скаполити се наричат главколити (глауколити). Срещат се също розови, жълти, оранжеви, червени, виолетови и кафяви камъни. Биват и безцветни кристали. Скаполитите имат дихромизъм – тяхната окраска се променя, в зависимост от ъгъла, от който се гледа. Съществуват и камъни с ефект „котешко око”. Названието на минерала е производно от древногръцкото skapos – „център”, които намекват за стълбовия вид на кристалите скаполити.

Скаполити с ювелирно качество са намерени през 1913 г. на територията на Бирма. Масата на най-големите прозрачни красиво оцветени камъни достига да 60 – 70 карата. Понякога се срещат и големи кристали, достигащи да 1,5 м. в дължина, но техните достойнства не са големи. Освен в Бирма, скаполити се срещат и в Кения, Танзания, Бразилия, Мадагаскар, източен Памир, Таджикистан и канадската провинция Квебек.

Сфалеритът е главен източник за получаването на цинк. Той е известен на човечеството от древни времена. Още древните гърци са го използвали за добиване на цинк. По-точно, полезните свойства на камъка са били открити съвършено случайно, когато веднъж мед е била разтопена от руда с примеси на цинков материал. Тази слав се оказала много по-твърда и здрава от обикновената мед. Освен това, със своя сияещ цвят тя приличала на злато. От този момент сфалерита целенасочено са започнали да добавят в рудата, използвана за отделяне на мед. Изделия от месинг (така се нарича сплав от мед и цинк), намерени от археолозите, се отнасят към 1500 година преди нашата ера.

Сфарелита представлява много интересен минерал. Със своя многолик външен вид, той често е вкарвал планинците в заблуждение, което и обуславя неговото наименование. Камъкът има сивкаво-кафяв, син, виолетов, жълт, зелен цвят. Той бива кафяв, черен, червен, оранжев, безцветен. Най-ценни са прозрачните кристали с жълт или кехлибарен цвят, наричани „медена бленда”. Черната, непрозрачна разновидност на минерала е получила названието „марматит” (по името на първото месторождение Мармато в Перу). Черният или тъмно-кафяв цвят на кристалите се обуславя от наличието на железни включения.

Окраската на сфалеритите, в които няма желязо „клейофани” може да варира от медена, зеленикава или червеникава до кафява и безцветна.

Ювелирите са се опитвали да подложат ефектните кристали на минерала на гравиране. Обработените камъни са много красиви – те блестят по-силно от брилянти. Въпреки това, ниската твърдост и съвършенната хомогенност на структурата, превръщат работата със сфалерита в истинско изкуство. Освен това, изделията с този минерал трябва да се носят много внимателно, тъй като даже от незначителен удар, камъка може да се разцепи.

Сфалеритът, както и другите сулфиди, може да се срещне в много планински породи. В Русия, близо до Норилск и в Канада, около Садбери гигантски натрупвания от олово и цинк (галенит и сфалерит) са се издигнали нагоре заедно с магмени изригвания. На дъното на океана са били намерени, така наречените „черни пушачи” – горещи извори, около които са се образували голямо количество сулфидни минерали.

Названието на минерала произхожда от гръцката дума „сфарелос” – вероломен. Това име му е дадено от Глокер през 1847 година. Камъкът има и друго име – „цинкова бленда”, свързано с това, че той често се среща с галенит (сулфид на оловото), за който сфалерита се приема погрешно. Минералът се нарича още псевдогаленит и серист цинк.

Обикновено марматита (разновидност на сфалерита) изглежда абсолютно черен, но може да се забележи, че той леко проблясква с жълтиникаво-кафяв цват близо до цепнатенките или тънките си краища.

Минералът се среща в прозрачен и в непрозрачен вид (неговите тъмни разновидности не пропускат светлина). Кристалите на сфалерита имат елмазен или смолист блясък. Камъкът е чуплив и има високо светопречупване, но ниска твърдост – само 3 – 4 по скалата на Моос.

Минералът се среща практически във всички части на планетата, често заедно с галенит. Месторождения на свалерит са известни в Канада, САЩ, Русия, Великобритания, Австралия, Франция, Намибия, Швеция, Мексико. Най-красивият камък, пригоден за гравиране се добива в Испания.

Сфалеритът често се среща в хидротермални среднотемпературни месторождения, понякога го откриват и в различни утаечни породи.

Великолепни жълти, червеникави и зелени клейофани се срещат в Казахстан (Джезказган). Най-красивите кристали на сфалерита често се гравират, използвайки ги не за създаването на ювелирни украшения, а за попълване на минералологични колекции.

Заради чупливостта му, ювелирите рядко използват сфалерита. Въпреки това, те гравират прозрачните и светло-окрасените кристали. Безцветните кристали се използват в качеството им на високосветопречупващо стъкло в рефрактометрите.

Седеф – вътрешният слой на раковините на мекотели. Не случайно, в превод от немски перламутр – „майка на бисера”. На английски език (mother of pearl) и на френски (mareperle). Иначе казано на френски език седефа е наричан la nacre. Този термин произлиза от арабската дума nakar – раковина.

Бисерът и седефа имат почти еднакъв състав. Те са построени от много тънички пластинки на калциев карбонат (арагонит), потопени в органично вещество – конхиолин. В сферичните бисерни пластинки арагонита е разположен перпендикулярно на повърхността, докато в седефа, те са хоризонтално разположени. Пластинките пречупват светлинните лъчи. Благодарение на този си оптически ефект, седефа има различни цветови оттенъци – от бял до почти черен.

Раковини с качествен седеф обитават топлите тропически морета: в Персийския залив, Червено море, до островите на Цейлон и Тихия океан. На международния пазар, седеф се доставя от Япония и Филипините. Красив тъмен седеф дават раковините на морското ухо – халиотис (Haliotis). Бял седеф дават раковините на морската жемчужница (Meleagrina margaritifera), достигаща в диаметър 10 см.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Още от древността седефа се е използвал за инкрустации и изработка на евтини украшения. В Китай най-много се е ценил белия седеф, въпреки че той бива в разни цветове. Историята свидетелства, че стените на двореца на Нерон в Древен Рим са били украсени със седеф. В Европа до ХVІІ в. седефа е бил използван предимно за инкрустации. От монолитни раковини, от които е бил отнет външния слой, са правели инкрустирани в сребро кубчета. Цяла редица от прекрасни кубчета от раковини, инкрустирани в сребро отдавна се съхраняват в Оръжейната Палата в Москва. Европейските ювелири са създавали тънка гравировка на повърхността на раковини на главоноги мекотели – наутилуси, отнемайки нейния тънък външен слой. Такива раковини са слагали в ажурна основа, превръщайки ги в чудни кубчета. Работи от подобен род са били много популярни сред нюрнбергските майстори от края на ХVІІ – началото на ХVІІІ в. В декора на кубчетата – наутилуси, обикновено са се използвали изображения на митични персонажи, свързани по някакъв начин с морските стихии. Изделия от преливащи се седефи са били особено популярни в Европа през ХVІІІ в., която по това време се е увличала от стиловете рококо и рокайл. Такива раковини могат да се намерят на пазара и в наши дни.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Стрит на прах седеф и бисер е можело да бъде купен във всяка средновековна аптека чак до ХVІІІ в. На това средство се е приписвала целителна сила, способна да помогне срещу всевъзможни болести.

АСТРОЛОГИЯ

Счита се, че украшения от седеф действат добре на Риби, Водолеи и се отразяват негативно на Близнаци.

Първоначално сподумена не се е считал за скъпоценен камък. Славата се е обърнала към него в момента, в който са били открити неговите гълъбово-розови разновидности, наречени по-късно кунцит. Тези камъни са били открити от златотърсачите (баща и син) Сиклер в Калифорния. Камъните били много красиви и златотърсачите ги помислили за турмалин. Кристалите били изпратени за експертиза, която показала, че това е нова разновидност на сподумена. Минералът е бил наречен в чест на Дж.Ф. Кунц – американски учен и колекционер на минерали. Хиденитът – зелен или гълъбово – зелен сподумен е намерен от селяни през 1879 г. по време на оран в Северна Каролина (САЩ). Кристалите били приети за изумруд, но разположението на жилките показало, че това е разновидност на сподумена. Още един вариант на този минерал с жълтеникав или зеленикав цвят е тифана (наречен е така заради способността си да променя своя блясък и оттенък, когато се разглежда от различни страни).

Кристалите на сподумена се срещат доста рядко, но някои от тях имат големи размери. В един от рудниците в щата Южна Дакота е бил открит камък с маса 90 тона и дължина 15,7 м. За съжаление, той не бил прозрачен и съответно не бил скъпоценен.

Прозрачните кристали на сподумена се използват в качеството на ювелирни камъни, а непрозрачните служат за главна руда при добива на литий.

Този минерал е бил намерен на границата между ХVІІІ – ХІХ векове. Названието му е дадено от минералолога Б. д`Андрада. В превод от гръцки „сподумен” означава „превръщащ се в пепел”. Името на камъка е обусловено от неговото свойство да се превръща при счупване в маса с пепелно-сив цвят.

Кристалите на сподумена не се отличават с природна изящност и често имат частична щриховка, а резките им – изпъкналости и ямички.

Минералът може да образува както прозрачни (ювелирни камъни), така и непрозрачни кристали. Твърдостта на сподумена е 6,5 – 7 по скалата на Моос. Плътността му е 3 – 3,2 г/ куб. см. Камъкът притежава добра хомогенност на кристалите, като плоскостите и образуват ъгъл приблизително 90 градуса. На сподумена е присъщ отчетлив дихроизъм.

Серафинитът е относително нов камък, който едва неотдавна е получил признанието на любителите на скъпоценни минерали. По външен вид той малко напомня на чароита. От геологическа гледна точка, серафинита се отнася към силикатите със сложен състав. Тези минерали от групата на хлоритите присъстват в много типове метаморфни и утаечни породи. Тяхното название произхожда от древно гръцката дума chloros – „зелен” и указва на характерния цвят на хлоритите.

 Друго име на серафинита е клинохором. Този минерал със сложен състав включва съединения на мангана, желязото и алуминия. Въпреки, че хлоритите се смятат за доста разпространени минерали, серафинит се добива само на територията на Русия, в района на езерото Байкал.

Непрозрачният серафинит има красива зелено-гълъбова окраска. Особена прелест придават на камъка влакнестите включения, създаващи на повърхността на минерала своеобразна сребриста мрежичка, преливаща с различни оттенъци, в зависимот от ъгъла на падане на светлината.

Серафинит е достатъчно мек минерал. Поради тази причина го полират, придавайки му форма на кабошони, които после инкрустират във висулки и медальони.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Въпреки относително скорошното появяване на серафинита на световната арена, този минерал вече е успял да си спечели славата на мощен целител. Смята се, че серафинита оказва особено силно въздействие на сърдечната чакра, въпреки че със своя цвят и тънки вибрации е способен да влияе и на други чакри от тялото на човека. Серафинитът оказва стабилизиращо въздействие върху емоционалната сфера. Едновременно с това се утвърждава, че този минерал стимулира регенерационните процеси в организма на човек на клетъчно ниво, привличайки към себе си целителната енергия на космическите сили. Литотерапевтите съветват пациентите, разгреждайки преливащите цветове на повърхността на минерала, мислено да си представят разпръскването на негативните енергийни натрупвания, распадането на всякакви нежелани образования в тялото си. Препоръчва се, сребристите преливания на серафинита да се асоциират с небесната изцеляваща светлина, способна да донесе на човека здраве и сила.

Слюдите са известни от древни времена, но никога не са се ползвали с голяма популярност. Планинците са ги считали за ненужна порода, защото от тях не са можели да извлекат метали. Те са им прикрепили и прозвището „кокоше злато”, защото люспиците на слюдата блестяли, но никога не са имали никаква ценност.

Обикновено слюдите се срещат в най-разнообразни планински породи и във вид на малки люспици. Могат да се видя на повърхността на всеки гранитен камък. Породите, обвити с цели пластове слюда се наричат слюдени. Към слюдите е прието да се отнасят следните разновидности: биотит (тъмно-кафяв или зеленикаво-черен); флогопит (зеленикаво-кафяв или червено-кафяв); мусковит (безцветен, сив, кафеникав, бледо-жълт). В Индия тези камъни са били добивани от незапомнени времена. Знаменитата бенгалска рубинова слюда се добивала на територията на съвременния щат Бихар, а зелената в щата Андхра Прадеш. Древните майстори много са ценяли този минерал като великолепен материал за декоративни работи и за направа на украшения.

Флогопит, в превод от гръцки означава „огнеподобен” и е получил името си заради своеобразната си окраска. Лепидолит е гръцки превод на старинното планинско прозвище „люспест камък”. Мусковита е наречен по името на местонаходището си – Московии.

В днешно време слюдите се използват като електроизолаторен материал, тъй като притежават ценни диелектрически свойства.

През Х – ХІІ в. слюдата е била толкова скъпа, че са можели да си я позволят като покупка само много богатите хора. Големи листове мусковит са обрамчвали прозорците в храмовете, а не голями четириъгълни късчета са се инкрустирали в прозорците на болярските имения.

Всички слюди образуват пластинообразни или бъчвоподобни кристали. Плътността и твърдостта им не е висока. Минералите имат стъклен блясък със седефен отлив. На слюдите е присъща пълна хомогенност, а тъничките с огледална гладкост пластинки, на които се разделя минерала, могат свободно да се огъват на 30 – 45 градуса, без да се чупят и деформират.

Среброто е трети по значение благороден метал. То е бяло на цвят и в природата се среща във вид на самороден минерал, а също така и в съединения със сярата и в сплав със златото, наричана „електрум”.

През 1661 година, физикът Робърт Бойл, описвайки среброто е казал, че то е „израстнало от минералите подобно на трева с дължина на пръст”. Самородъци на този метал биват много красиви – причудливо огънати кристални образования, които изглеждат като клонки, нишки, коси, треви, мъх. Рядко се срещат кристали с вид на кубчета, октеядри и техните сраствания. Някои самородни късове имат колосални размери. Ал Бируни е писал за чистото сребро с размери на „коленичила камила”. Голям екземпляр с тегло 1420 кг. е намерен в Чили (Ханарсильо). Има писмени доказателства за това, че в средните векове немските планинци са намерили 20 тонен къс самородно сребро в Саксония, недалеч от Шнеберг. Въпреки това, този метал се среща най-често в мините и във вид на дребни самородни късчета с неправилна форма или налепи. При реакция със солна киселина, среброто прави утайка във вид на извара.

Среброто е най-звънкият метал. Не напразно, звънче от този метал се счита за символ на чистия мелодичен звън. Необикновеният звън на църковните камбани се постига с добавка на сребро в камбанната мед. „Бялото злато” притежава също и бактерицидни свойства. Разтворено във вода, то убива там намиращите се болестотворни бактерии. Такъв раствор се нарича „светена вода”.

Благодарение на среброто се е появила на бял свят думата „рубла”. По-рано, така са наричали не голям удължен къс от този метал с тегло 200 гр., който са отсичали от продълговато кюлче.

В природата среброто се отлага от подземните води на термалните извори, но големите самородни късове най-вероятно имат друг произход и се образуват в непосредствена близост с повърхността на Земята при разлагането на сулфидни минерали, в чиито състав влиза „бялото злато”. Съпътстващи среброто минерали са: галенит, флуорит, барит, пирит, кварц и други.

Среброто е дало названията на други минерали, например „живак” в превод от латински означава „течно сребро”.

Латинският термин за обозначаване на среброто е „аргентум” и е заимстван от санскрит („аргента”), а в превод означава „светъл”. Предполага се, че руското название на метала произхожда от асирийската дума „сарпу” (така са наричали сърпа на Луната, на който среброто много прилича със своя цвят и сияние). Съгласно още една теория, в основата на термина лежи готската дума „силубър” – „блестящ”.

Среброто е много пластичен метал. От 1 кг. може да се изтегли жица с дължина 2 км. То обладава висока степен на отражение на светлината, което обуславя неговият бял цвят и ярък блясък, на който можем да се насладим само при пресен срез или драскотина по метала. Среброто само след няколсо минути се покрива с черна сулфидна ципа, мътнее и бледнее. Металът притежава много висока топло и електро проводимост. Неговата твърдост е 2,5 по скалата на Моос.

Месторождения на този метал има в Норвегия, Германия, Чехия, Мексико, Канада, Русия, Чили.

Среброто отдавна е било използвано като материал за изработването на ювелирни украшения, посуда, цигарета, пудриери, табакери. Използва се при производството на огледала, а от края на 30-те години на ХVІІІ век и във фотографията. Среброто се използва и в техниката.

Топази със светъл цвят се инкрустират в сребро. Светлият метал отчетливо изявява играта на светлината при скъпоценните камъни и е превъзходна рамка за тях.

Ювелирите въплъщават в своите изделия определена идея която свързват с художествената мисъл и с предназначението на предмета.

В Асирия и Вавилон среброто е символизирало Луната и богинята Ищар – повелителка на плодородието и покровителка на любовта. Среброто винаги се е считало за символ на любовта, благополучието, чистотата и верността.

Както се вижда и от названието на камъка, сардоникса е разновидност на оникса – ахат с ивици с различна окраска. Уместно е да се напомни, че ониксите могат да имат най-различни цветови оттенъци. За халцедон-ониксите са характерни черни и бели ивици; карнеол-ониксите са украсени с червени и бели ивици. На този фон, сардоникса се отличава с кафяви, розовеещи и бели ивици. Известно е, че в древността са различавали „мъжки” и „женски” сардоникси. Последните са се отличавали с по-меки оттенъци на цвета.

Ониксите, в частност сардоникса, широко са се използвали в древността за изсичане на камеи и геми. Камеи е прието да се наричат резбовани камъни с изпъкнали изображения. С други думи, камея е своеобразен миниатюрен барелеф върху камък. Сардониксите със своите редуващи се слоеве с различна окраска са били най-подходящи за изпълнение на работи от подобен род.

При това, обикновено изображенията са се изсичали така, че най-долния слой да служи за фон на профила или миниатюрата, която е била правена от средния и горния слой на камъка. Изкуството на тази резба е разцъфнало в Гърция, в края на ІV в. преди н.е. Център за изготвяне на камеи е била Александрия.

Една от най-знаменитите камеи, изсечена от многослоен сардоникс, изобразява портрет на владетелите на Египет Птоломей ІІ и неговата жена Арсинои. Техните профили са идеализирани образи, напомнящи на Олимпийските богове. За пръв път този шедьовър на древната глиптика се споменава през 1542 г. при описанието на съкровищата на Людовико Гонзаг – владетеля на италианския град Мантуи. Тя е сменила много собственици: била е собственост на шведската кралица Христина, съхранявала се е във Ватикана в библиотеката на папа Пий VІ. После камеята на Гонзаг попаднала във Франция, където е станала притежание на първата жена на Наполеон Жозефина Богарне. След разгрома на наполеоновите воиски, Жосефина я подарила на руския император Александър І, който е съхранил семейство Богарне, неговото положение и доходи. През 1814 г., той предал камеята на Гонзаг в Ермитажа, където тя се съхранява и до днес. Питер Паул Рубенс я е считал за най-прекрасната гема в Европа, изобразяваща портрет на двойка.

Сардониксите, т.е., „камъни от Сарда”, са били известни в Европа от стари времена. Тези камъни са се считали за символи на жизнената сила и щастието в брака. Вярвали са, че камеи от сардоникс предпазват своите притежатели от болести, измени, коварството на неприятели. В старинен лечебник за сардоникса е било казано: ”който го разтвори във вода, изпие тази вода, у този ще спадне тумора на стомаха и ще получи той облекчение”. В Индия, сардониксите са били символи на късмет и успехи. В христианската еврейска култура, сардоникса е бил посветен на апостол Филип.

Карнеол – разновидност на халцедона, скротокристалическа разновидност на двуокиса на кремния. Названието на камъка произхожда от гръцката дума sardoith, което означава „камък от Сарда” (столица на древна Лидия). Сардери обикновено наричат кафяво-червения, кестенов карнеол. Наименованието на оранжево-червения карнеол – карнеол – се отнася към латинското carnis – „плът” и показва топлият, „телесен” цвят на камъка, който му се придава от съединения на желязото. Оранжево-жълтите и жълтите карнеоли се наричат линкурии (гръцки lynx – рис). Образно, карнеола бива наричан „камък на слънцето”. Известни са били и като „кървави ахати”. В Древен Египет карнеола се е сравнявал със „застинал в камъка залез на слънцето”.

Най-добрите карнеоли с червено-оранжев цвят се добиват на територията на монголската пустиня Гоби. В Русия се добиват в Якутия и Приморие. В Крим, в подножието на вулкана Карадаг, съществува карнеолова бухта, макар че нейното име носи по-скоро рекламен характер.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Карнеолите са били известни на хората още по време на палеолита (800 – 60 хил. г. преди н.е.). В далечни времена, карнеолите са били използвани не само за направата на гердани, амулети и висулки. В античните времена от карнеол са ваяли статуетки, кубчета, печати и красиви геми. В наше време, украшенията от този камък са сравнително евтини, въпреки че в древността карнеола е заемал почетно място заедно с елмаза и изумруда.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Древните египтяни са считали карнеола за камък на богинята Изида (майката на всички богове). Те са вярвали, че карнеола може да предпази от зли магии и опасности както на този, така и на онзи свят. Не случайно, много изделия украсени със карнеол са били намерени в гробницата на фараон Тутанкамон (ХІV в. преди н.е.). Арабите и персите през ХVІІ – ХVІІІ в. са носели карнеоли във вид на амулети и изсечени в тях молитви от Корана и са вярвали, че такива защити ги предпазват от завист и уроки. Пръстен със карнеол, на който е било гравирано името на притежателя му се е считал за личен талисман.

Карнеолите отдавна са служели като символи на вярна любов. Не случайно, в Древна Гърция от тях са правели сватбени геми. Съгласно древните представи, карнеолите охраняват от хорската недоброжелателност, клопките на враговете и зли магии. В качеството си на талисман, украшение със карнеол може да се носи за смекчаване на гнева и за подобряване на настроението. Карнеолът помага да се предотврати скандал и съхранява от напразно губене на сили. Отдавна се смята, че карнеола способства богатството, придава на притежателя си сили, в това число и творчески. Не случайно, голям златен пръстен с резбован карнеол е бил любимия талисман на руския поет А. С. Пушкин. Според биографите на поета, това украшение му е било подарено в Одеса от графиня Воронцова през 1824 г. Поета е писал за пръстена следното: „Мили друже! От престъпления, / от сърдечни нови рани, / от измяна, от забвение / ще ме съхрани моят талисман!” Пушкин искрено е вярвал в чудодейната сила на този талисман и не се е разделял с него до своята трагична гибел през 1837 г.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

За лечебни цели карнеола се е използвал още от целителите на Древен Египет, които са считали този камък за един от най-магическите и оздравителни. Разтрит на прах карнеол те са добавяли в прахчета и микстури, които са оказвали успокоително действие и са помагали за възстановяване на силите. За лечебни цели са го използвали и древните народи на Централна Азия: китайци, хуни, монголи. Този камък е бил на особена почит в Индия. В „Аюрведа” се казва, че оранжевия цвят на карнеола е способен да възстанови нервната тъкан, помага при заболявания на пикочо-половата и белодробна системи, стимулира работата на ендокринните жлези, подобрява кръвообръщението и цвета на кожата. В стари времена се е считало, че украшение със карнеол способства за лесното разрешаване на проблеми.

Съвременните литотерапевти вярват, че карнеола обладава проективната енергия Ян. Те подобряват кръвообръщението в мозъка, укрепват имунната система, отнемат главоболието, помагат при заболявания на кожата и щитовидната жлеза. Жълтите карнеоли са полезни при проблеми с червата, в частност, при запек, помагат и при заболявания на бъбреците. Дори съществува отделно направление за лечение с тези камъни – карнеолотерапия. Възможно е, лечебното свойство на карнеолите, което е невъзможно да се отрече, да се дължи на тяхната слаба радиоактивност (при някои образци на тези камъни). В биологията и в медицината е добре известен стимулиращият ефект на малки дози радиация.

АСТРОЛОГИЯ

Карнеолът е амулет за хора, родени ... Читать дальше »

Самородният минерал сяра образува толкова ефектни кристали и сраствания, че без тях не минава нито една колекция от минерали. Кристалите със сложна форма имат ярко-жълт цвят, а техните резби имат елмазен блясък. Ако минералът не беше толкова мек, той може да бъде гравиран. Но, това се възпрепятства освен от неговата ниска твърдост, но и от способността му да се напуква дори при незначителни температурни разлики.

Пътищата за образуване на сярата са доста разнообразни. Тя възниква там, където на повърхността изригват горещи вулканични газове. Режима на работа на вулкана се обуславя от многообразието на кристалите на сярата. В някои случаи, минерала е задължен за своето образуване на живи същества – бактерии. Те използват сулфатна (окислена) сяра и я отделят в самороден вид. Такива месторождения са известни в Поволжието, недалеч от Самара. Най-красивите кристали, намерени тук имат височина 20 см.

Минералът е известен на човечеството от стари времена. Практически винаги, мирисът на горяща сяра се е свързвал с преизподнята (сигурно затова, че минералът се образува при изригването на вулканите). Древните римляни също така са свързвали сярата с отвъдните сили. Впрочем, това не им е пречило да я използват за борба с паразитите. Сярата се е оказала твърде важна за човека. Използвали са я за защита на лозята и плодовите дръвчета от вредители, а по-късно сярата е станала един от компонентите на барута. След като от нея е получена сярната киселина, търсенето на този минерал рязко е нарастнало.

По своите химични свойства, сярата се оличава от другите минерали. Ако се нагрее до температура 444,6 градуса по Целзий, тя започва да кипи и се съединява с другите елементи: кислород (образува се серист газ) и водорода (образува сероводород).

Своето название минерала е получил от латинската дума „сулфур”  - светло-жълт. Някои етимолози предполагат, че термина е произлязъл от санскритската дума „сира”, което също означава светло-жълт цвят. Съгласно още едно предположение, терминът води началото си от немското „свебал”. Тази дума също отразява външния вид на минерала.

Синоним на името и е алфа-сяра.

В средните векове, сярата е била задължителен атрибут за опитите на алхимиците. Те са използвали този минерал, опитвайки се да получат прословутия „философски камък”.

Сярата е много мек минерал (само 1-2 по скалата на Моос). Блясъкът на кристалите е елмазен. Сярата представлява лесно запалим минерал, тя се запалва от кибрит и гори образувайки сернист газ. При температура 114 – 119,8 градуса по Целзий, минералът се разтапя и се превръща в течност. При повишаване още на температурата, той кипи, става летлив, а после отново се превръща в течност. Сярата е лош топло и електро проводник.

Месторождения на сяра са известни в много страни по света. Основните запаси на този минерал са разположени в Полша, Китай, Ирак, САЩ, Чили. Залежи на сяра има и в Русия, на Курилските острови, Камчатка. Колекционни образци се добиват на остров Сицилия.

Сярата е рядък пример за нездрава структура. Някои от кристалите и могат да се напукат дори от топлината на ръката.

Сяра се използва в химичната, целулозно-хартиената, гумената, стъкларската, медицинската промишленост. От нея се правят торове, бенгалски огньове, използва се за вулканизация на каучука, а също и в животновъдството като дезинфекциращо средство.

Необикновенната чупливост на сярата създава определени проблеми на колекционерите. За да се добие образец, на тях им се налага да изрежат от породата яма със серни кристали с неголям запас.

В средните векове, минералът е считан за вещество, което се ражда в ада, а неговият мирис за зловещ атрибут на Сатаната. Древните славяни са наричали горящата сяра „жупел”. Постепенно този термин е започнал да се употребява за назоваване на неуправляемите, ужасни сили на злото. За алхимиците, сярата е била задължителен компонент при провеждане на опитите им, като се е считало, че без нейното участие в реакцията, е невъзможно да се получи „философския камък”.

Сапфир – разновидност на корунда. Синята окраска на сапфирите е обусловена от примеси на титан и желязо. Руският писател А. И. Куприн в своята повест „Суламиф” е писал за цвета на сапфирите: „Едни от тях, приличат по цвят на синчец в пшеница, други на есенно небе, трети на море в ясно време”. Срещат се обаче и жълти, зелени, виолетови и даже розови сапфири.

Съвременният термин „сапфир” произлиза от гръцката дума sapfeiros, която възможно произхожда от древноеврейски sappir и древноиндийската canipriya – т.е., „любим на Сатурн”. Съгласно друга версия, думата „сапфир”, произхожда от вавилонската дума „сипру” – „драскащ”, което е напълно вероятно, отчитайки твърдостта на този камък. При това, следва да се помни, че в древността сапфири са се наричали всички скъпоценни камъни със син цвят. В Древна Русия сапфирите са наричани „лазореви яхонти”.

Месторождения на сапфири отдавна съществуват на територията на Австралия, Бразилия, Бирма, Камбоджа, Тайланд, Мадагаскар, САЩ, Франция, Шри Ланка. Традиционно се добиват сапфири в Индия. В Африка – в Зимбабве, Кения и Танзания. На територията на Русия тези скъпоценни камъни се добиват в басейна на река Кедровка (Приморие).

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Най-голямо количество сапфири с ювелирно качество се доставят на международния пазар от Индия и Австралия. При това, следва да се отчита, че природните прозрачни кристали са достатъчно редки. Не е удивително, че при случаите на големи безупречни камъни, стойността на един карат може да достига до повече от 4000 долара.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Сапфирите с дълбок син цвят отдавна са били „кралски камъни” – символ на мъдрост, власт, победа и справедливост. Смята се, че сапфира прави човека спокоен, утолява страстите и е способен да влияе в течение на времето. За особенно „силни” се смятат камъните, на чиято повърхност, благодарение на включения от рутил, при гравирането възникват три пресичащи се лъча. Те се свързват с великите сили – Вяра, Надежда, Любов. Смята се също, че пръстен със сапфир помага да се усеща лъжата. Той е способен също да помогне на човек да намери цел в живота, да преодолее страха, мързела и бездействието, да събуди жажда за познание.

Известно е, че върховните жреци на Древен Египет са носели на гърдите си украшения със сапфири, на които е бил нарисуван символа Истина. Индусите са вярвали, че сапфирите изливат енергията на живота – прана. Съгласно библейските легенди, печата на цар Соломон е бил направен именно от сапфир. В Древна Гърция и в Древен Рим сапфира са посвещавали на висшето божество Зевс или съответно на Юпитер. Шлифовани във вид на кабошони сапфири, напомнящи на небесния свод, са можели да носят в пръстените си само представители на висшето общество. В „Откровения” на Йоан Богослов, със сапфир е отбелязано предпоследното стъпало на пирамидата, водеща към небесния град Йерусалим. В Индия сапфира се е считал за камък, тясно свързан с Космоса. Камъкът сякаш е погълнал в себе си неговия студен астрален цвят. По мнение на известния руски богослов Павел Флоренски, в сапфира може да се види символа на душата, устремяващ се във вечността. Любопитно е, че и в Древен Китай небесно синия цвят символизира душата след смъртта.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

За да се проявят целебните свойства на камъка, неговия притежател трябва да бъде целомъдрен и добър. Не случайно сапфира е наричан „камък на монахините”, който им е помагал да опазят девствеността си. Счита се, че сапфирите обладават възприимчивата енергия Ин. Тези камъни оказват влияние на чакрата Аджна; те понижават кръвното, помагат при безсъние, болки в гърба, простуди и даже при рак. Пръстен или гердан със сапфир е способен да излекува проказа и „всякакви зли израстъци”. Вода, в която са били потопени сапфири помага при очни болести.

АСТРОЛОГИЯ

Украшения със сапфири се препоръчва да се носят от хора, родени под знака Стрелец.

Противопоказано е да се носят украшения с този камък от Козирози. За планета на сапфира се счита Юпитер.

Сагилит – нов минерал за ценителите на скъпоценните камъни. От множество други минерали го отличават богатите виолетови оттенъци, които варират от нежно-розови до тъмно-лилави. Впрочем, срещат се и жълтеникави сагилити.

За пръв път, този камък е бил намерен през 1944 г. от японския професор по минералология Кеничи Суджи на остров Ивага, разположен в района на южния край на Японския архипелаг. Втори екземпляр от минерала е бил намерен в централната част на Индия почти 10 години по-късно – през 1955 г. Впрочем, широка известност минерала е получил едва през 1975 г., след откриването на негово месторождение в пустинята Калахари (Южна Африка). Южноафриканските шахти са станали източник на повече от пет хиляди килограма от минерала, годен за ювелирна обработка. В днешно време тези шахти са почти изчерпани, което увеличава пазарната цена на добитите вече камъни.

Сагилитите често се полират във вид на кабошони. От тези камъни правят висулки, гердани и накити. В продажба могат да се намерят пръстени и обици с инкрустирани сагилити.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Смята се, че сагилита обладава определени метафизични свойства. Украшения със сагилит помагат да се разширят границите на съзнанието. Този камък е способен да стабилизира взаимодействието на духа и тялото. Сагилитите могат да смегчат физическата и душевната болка, да погълнат негативните емоции и гнева. Сагилитът помага на човека да усети единство с Вселената и да прояви своите скрити таланти и способности. Този камък вселява увереност в собствените сили и увеличава чувството за вътрешна свобода.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Сагилитът може да оказва въздействие върху сърдечната чакра. Украшения със сагилит способстват укрепването на защитните сили на организма.

Литотерапевтите смятат, че сагилита е превъзходно средство срещу главоболие и мигрена.

Заедно с биотита, лепидолита и флогопита, мусковита е флуоросъдържащ алумосиликат – една от най-разпространените разновидности на слюдата. Терминът „мусковит” е бил въведен в минералологичната практика през 1850 г. Произлязъл е от Московии (Мусковии) – така на Запад в миналото са наричали московските земи. Мусковитът не рядко се образува в резултат на изменение на минералите на алуминия. Геолозите отбелязват, че така наречените мусковитови листа са най-широко разпространения тип метаморфни породи. Най-често, мусковита се среща във вид на листовидни и люспести агрегати. Въпреки това се срещат и отделни, враснали в породата кристали на мусковита. Понякога те се срещат в двойки с кристалите на турмалина, топаза, берила. Не рядко, дребните кристали на мусковита се оказват съединени в друзи. Цветът на мусковита варира от бял и жълт до розовеещ и зеленикав. Мусковитът е трудно разтопяем, той се използва например, вместо стъкло в отверстията на пещи за разтопяване на метали. Месторождения на висококачествен мусковит съществуват на територията на Пакистан, Бразилия, САЩ (щатите Мей, Масачузец и др.) и Финландия. В Русия мусковит се добива в Урал, Иркутска област и Карелия.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Мусковитът оказва благотворно въздействие върху работата на ендокринната система. Известно е, че заедно с лепидолита, мусковита влиза в състава на много сортове глина. Глинолечението е модно направление в съвременната нетрадиционна медицина.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Счита се, че амулет от мусковит защитава воя притежател от външни негативни въздействия и помага да се подобрят връзките с астралните сфери.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Точно влияние не е установено.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Препоръчва се за хората родени под знака Везни.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Антонит – синоним на мусковита

Бяла слюда – синоним на мусковита

Калиева слюда – синоним на мусковита

Левкофилит – име на мусковита, сочещо светлата окраска на минерала

Московска звезда – срастнали се кристали на бразилския мусковит, образуващи петконечна структура

Серицит – тънколюспест мусковит

Със своя външен вид, мосита изключително много напомня на малахита, но това са различни минерали. У мосита никога няма концентрични кръгове, толкова характерни за малахита. От химична гледна точка, мосита е смес от шест различни компонента. В различните образци на камъка тяхното съотношение е непостоянно, затова плътността на минерала варира в достатъчно големи предели. Това следва да се отчита, защото някои камъни могат да се окажат чупливи. Единствен източник на мосит е Бирма, което го прави достатъчно рядък камък. Изделия с мосит се срещат рядко на витрините на ювелирните магазини по света. В англоезичната минералологична литература, този минерал е известен под името maw-sit-sit – по името на местността на територията на Бирма, между Канси и Намшава, където е бил намерен. Друго остаряло име на минерала е хлормеланит – намеква на зеления му цвят (гръцки chlor – «зелено-жълт») и характерните тъмни петна на неговата повърхност  (гръцки melanos – „черен”).

Морионът се нарича тъмно-кафявия и черен кварц. Той е почти непрозрачен, просвятват само тънките пластинки на мориона. Произхода на името на камъка не е съвсем ясно. Според една от версиите то произхожда от гръцката дума morrosys – «намусен» или от morysso – „чернеещ”, по друга – от латинската дума mormorion – „тъмен кристал”. Каменорезите от Урал, Русия са нарекли мориона заради неговия тъмен цвят черен кристал, а също „смолист” и „циганин”.

 Освен в Урал, месторождения на мориони съществуват в Алпите, на територията на Франция, САЩ (щата Мейн), Украйна и Казахстан, Бразилия и Мадагаскар. В ювелирното производство за гравиране се използват обгорени мариони с димчата, винено-жълта или жълта окраска. Не е удивително, че благодарение на своя траурен цвят, мариона е придобил слава на камък, свързан с отвъдното. Често се е поставял в изделия, в памет на хора, напуснали този свят. Счита се, че морионите помагат да се извикат душите на мъртвите по време на спиретически сеанси.

На познавачите на камъните е известно, че изумрудите и аквамарините са вид берили. Съществуват и други цветни разновидности на тези скъпоценни камъни. Берили с розов, прасковен или виолетово-червен цвят през 1911 г. са били наречени морганити в чест на Дж. Морган (1837-1913) – американски банкер и филантроп, подарил своята колекция от скъпоценни камъни и минерали на Музея за Естествена История в Ню Йорк. В руската култура с аналогична чест през 1909 г. е бил удостоен и известния минералолог В. И. Воробьов, затова берилите с такъв цвят понякога са наричани воробевити.

За пръв път морганити са били намерени в Калифорния, после в Мадагаскар, Бразилия, Африка, Афганистан и Русия. Големи кристали се срещат относително рядко, което ги прави особено ценни разновидности на берила. Уместно е да се напомни, че всички берили се считат за камъни, обострящи ума, предпазващи от умора и съхраняващи бодростта на духа на своя притежател. Счита се, че те помагат в борбата против враговете и при съдебни процеси, а също събуждат угасналата съпружеска любов. Морганитите са особено ценени от мистиците  за способността им да отстраняват последствия от емоционални травми.

Минералите микроклин и ортоклаз имат еднакъв химичен състав, но те се отличават по своята кристалическа структура. Най-яркото отличие е ъгълът, който се образува от двете плоскости на спойката (при ортоклаза той е прав, а при микроклина е остър). Микроклинът се среща във вид на монолити и кристали със сив, бял, жълт, розов, червен цвят, а зелената или зеленикаво синята му разновидност е известна под името амазонит.

Микроклинът представлява твърд разтвор и въпреки това, ако се разгледа под микроскоп се виждат отчетливо „решетки” и „червейчета”, състоящи се от натриев полеви шпат на албита. Това означава, че в микроклина се наблюдава разпадане на твърдия разтвор. Причината за този разпад се крие в това, че кристалната решетка на микроклина не може добре да контактува с натрия. Когато в магмените породи се ражда полевия шпат, следователно температурата на магмата е много висока, кристалната решетка позволява на натрия да се разтвори в нея. Но, веднага щом температурата се понижи, излишния натрий е пинуден да напусне своето място в тази кристална решетка и да строи своя собствена. В този момент, в микроклина се появяват враствания от албит.

Наименованието на минерала е обусловено от неговата способност да се разчупва, образувайки остър ъгъл. „Микроклин”, може да се преведе като „малък ъгъл”. Той има и други имена: графичен пегматит, писмен гранит, еврейски камък. Всички тези наименования са му дадени за това, че той образува сраствания с кварца, които по външен вид напомнят на източно писмо. По времето на пътешествието на Хумболд в Южна Америка, индианците са му подарили зелен микроклин, който изследователят е нарекъл амазонит.

Понякога микроклинът образува в магмените породи и пегматитните жили релефни кристали, които могат да достигнат гигантски размери и да тежат няколко тона.

Микроклинът е твърд разтвор, но за разлика от другите разтвори, албита в него не превишава няколко процента. Твърдостта на минерала е равна на 6 – 6,5 по скалата на Моос, а плътността му – 2,5 – 2,7 г/куб.см. Блясъкът на минерала е стъклен, на моменти може да бъде и перлен.

Молдавита е уникален стъклообразен кремнист минерал с метеоритен произход (такива небесни минерали се наричат тектити). Преди около 15 милиона години, огромен метеорит е паднал на територията, където сега е разположена днешна Молдавия. Неговите разтопени, а след това застинали късчета са били разпръснати на огромно разстояние в радиус в няколко стотин километра. Сега, остатъци от „небесния пришълец” се наричат молдавити. Това са много редки зеленикави прозрачни камъни, чиято цена е доста висока.

Обикновено, молдавитите се шлифоват и се използват като висулки и медальони. Счита се, че такива камъни способстват за откриването на всяка една чакра, и особено чакрата на „третото око”. Не е удивително, че на любителите на мистиката, молдавитите помагат да осъществят връзка с висшите сили, та нали те са гости от Космоса на нашата планета.

За своето образуване мраморът е „задължен” на високите температури. Когато варовиците се „потапят” в дълбините на земята започват под въздействието на високите температури и налягане да прекристализират, образувайки плътна и едрозърнеста порода – мрамор. Понякога той се бърка с кварцита, но те са лесно различими, ако се надраскат с нож. Мраморът е доста по-мек и лесно се надрасква. Този камък е не само много красив, но и лесно се поддава на обработка и идеално се полира. Мраморът е доста здрав и затова не се разцепва при удар. Този минерал е истинска находка за скулптурите. От него са изсечени огромно количество скулптури и паметници във всички епохи, доста повече, отколкото от други планински породи.

Този камък поразява с огромното си множество сортове. Египетският мрамор се характеризира с наличие на черни петна от битум и жълти жилки от доломит; раковинният мрамор се състои предимно от раковини; огненият, известен още като „люмачелла”, има необикновеното свойство под определен ъгъл на слънчевите лъчи да ги отразяват като отблясъци, приличащи на огън. Последният камък понякога прилича на опал. Руинният мрамор има жълта окраска и при разрез се виждат малки включения образувани от окиси на желязото. В древните каменоломни на Фив и Египет са добивали ивичен мрамор, известен като египетски алебастър и мраморен оникс.

За най-знаменит се счита карарския мрамор от Италия. Изделия от този мрамор са разпространени по целия свят и могат да се срещнат дори в Южна и Северна Америка. В Русия от този мрамор също са създадени стотици скулптури, по-голямата част от които украсяват дворците в Санкт Петербург и Петергоф, Павловск, родовите усадби на Подмосковието.

Мраморният оникс е порода с кафеникаво-жълт цвят с ивичести рисунъци и е красив, но доста чуплив. Въпреки това, от него са направенни множество произведения на изкуството, като съдове, намиращи се в гробницата на египетския фараон Тутанкамон.

Названието на този камък произхожда от латинската дума „калка”, което означава „варовик”. Мраморът има голямо количество разновидности, които са именувани съответно на своя външен вид или по мястото на находката им. Например, наименованието на знаменития карарски мрамор е свързано с каменоломните в Италия.

Белият или леко жълтеникав мрамор, проблясващ в срастванията, често се използва от скулптурите. Именно от такъв мрамор е направена скулптурната група „Лаокоон”, която днес се съхранява в един от музеите на Ватикана.

Мраморът се отличава със съвършенна хомогенност, паралелна на плоскостите на ромбоедъра. Има стъклен блясък и твърдост 3 по скалата на Моос. Средната плътност е 2,71, но тя може да се колебае в зависимост от наличието на примеси. Мраморът лесно се поддава на обработка и лесно се шлифова.

Месторожденията на мрамора са толкова много, че е невъзможно да се изброят всички, като във всяко едно от тях се добива съвършенно различен от другите сортове.

Ивичестият гръцки мрамор се добива на остров Евбея, аналогичен на него се добива в Швейцария, на остров Елба, в щата Върмонт (САЩ). Изискани сортове мрамор отдавна се добиват в Италия. Чисто бял „захарен” сорт мрамор се добива в каменоломните в Испания. Мрамор с великолепна виеща се украска се среща в ЮАР. Кърваво-червен и ярко-зелен мрамор се добива в Алжир.

Мраморът притежава такова богатство от оттенъци, които поразяват въображението. Разноцветните мраморни пластини, със своята своеобразна структура се използват за декоративни цели.

Мраморът намира много широко приложение. Още древните римляни и гърци са го използвали в строителството и за скулптури. Особено много са се ценили белите, леко пробляскващи сортове мрамор, способни да имитират цвета на човешкото тяло. Мраморът се използва и като материал в строителството, като суровина за производството на цимент, в производството на различни изделия.

Магнетитът е железен оксид. След хематита, това е вторият най-важен руден минерал на желязото. Плиний Старши е писал в своите съчинения, че този минерал е бил наречен по името на гръцкия пастир Магнес, намерил камъни с необикновени свойства. Действително, много образци на магнетита са природни магнити. За това си качество магнетита е длъжен на строежа на своите кристали, които имат октаедрическа форма. При това, в една позиция са разположени два пъти повече катиони на желязото, отколкото в други. Именно такава особеност и лежи в основата на феномена магнетизъм. Най-важни месторождения на магнетит съществуват в САЩ (щатите Ню Йорк, Ню Джърси и Юта), Норвегия и Украйна. В Русия за световно местонаходище се счита Курската магнитна аномалия. Магнетити се срещат и в Урал и Сибир. Любопитно е да се отбележи, че освен магнетита, сформирал се за сметка на геологичните процеси, съществуват негови кристали с биогенен произход. Те се синтезират от някои видове бактерии, мекотели и възможно от клетки на по-високоорганизирани животни.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

 В края на ХХ в., биолозите убедително са доказали съществуването на организми, способни да възприемат магнитни полета. Тази особеност е свързана в частност, с биогенните кристали на магнетита. Техните размери често не превишават една десета от микрона. По своята същност, тези дребнички магнитни вътреклетъчни „стрелки”, поведението на които в магнитното поле лежи в основата на шестото чувство – магниточувствителност. Въпреки, че науката магнитобиология е съвсем млада, изкуството да се отчитат магнитните полета, влияещи върху самочувствието на човека, се корени дълбоко във вековете. Още древните китайци са използвали прийоми на на геомантията при избора на място за строителства на домове и храмове. Доказано е, че собствени слаби магнитни полета обладават и отделните органи на човека, например сърцето и мозъка. Всичко това прави употребата на магнетита доста перспективна за литотерапията. Трябва да отбележим само, че подобно лечение трябва да се провежда под контрол на специалисти.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

За разлика от много други минерали, магичните свойства на които често могат да бъдат приемани само на основание на вяра, магнетита явно демонстрира своята наистина вълшебна способност да привличат железни предмети. През вековете, магнетита е пораждал най-фантастични предположения за природата на своята чудодейна сила. Например, още в Древен Китай, способността на магнетита да привлича желязото се е обяснявало с наличието в него на особената енергия Ци – „майчината любов”. Не съвсем коректно от съвременна гледна точка, обяснение на феномена не е попречило на китайците да изобретят компаса „синан” – в превод „показващ юга”. Той е имал вид на черпалка с тънка дръжка. Със своята форма, този древен навигационен уред е намеквал на съзвездието Голяма Мечка, което в Китай наричат Тян Доу – „Небесен черпак”. Няма да е преувеличено да кажем, че магнитните свойства на магнетита са най-удивителната магия на този минерал.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Магнетитът оказва стимулиращо въздействие върху всички чакри.

Обладава проективната енергия Ян.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Хераклион – название на магнетита, намекващо за неговата необикновена сила

Магнитна желязна руда – синоним на магнетита

Наждак – природна смес на магнетит с корунд

Фероферит – старо название на магнетита

Характерният зелен цвят на малахита се придава от съединения на медта. Възможно е неговото име да намеква за лекотата с която се обработва. На древногръцки език malakos означава „мек”. Оттенъците на окраската на малахита варират от тюркоазено, изумрудено-зелен и гълъбово-зелен до черно-зелен.

В природата, малахита най-често се среща във вид на бъбрекоподобни маси, които имат концентрично строение. Именно поради това на спилите и срезовете на малахита са видни характерните концентрични украски. Благодарение на тази особеност на малахита, в древността е бил наричан „паунов камък”.

След откриването през 1635 година в Урал на знаменитите малахитови рудници, този минерал справедливо  е започнал да бъде считан за „руски камък”. В днешно време, уралските залежи на малахит са практически изчерпани. Месторождения на малахит има в Казахстан, Германия, Румъния, Китай, Австралия. Малахит се добива във Франция, близо до Лион. Много малахит постъпва на международния пазар от Африка (Заир, Намибия).

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Още в Древен Египет от малахит са правели амулети и различни украшения. През ХVІІІ в. от руския уралски малахит са правели малки декоративни предмети, а от началото на ХІХ в. са започнали да правят големи кутии и вази. С дребни пластинки от малахит в техниката „руска мозайка” са облицовани Малахитовата и Георгиевската зали в Зимния дворец в Санкт Петербург.

След изтощаването на главните малахитови залежи, той все повече се използва предимно като инкрустации в не големи ювелирни изделия. Особено добре изглежда малахит инкрустиран в бял метал, например в сребро.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

С малахита са свързани множество легенди, някои от които утвърждават, че той може да направи човек невидим, а пиещия от малахитова чаша разбира езика на животните. В Индия се смята, че малахит, положен върху чакрата „трето око”, помага да пречистим съзнанието си от обиди и тревоги. В Русия се е смятало, че малахита е символ на изпълнение на желанията.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

За много народи, малахита е бил „камък на здравето”, пазител от различни напасти. Камъни със светли оттенъци са добри за лечение  на сърцето и белите дробове. Текстове в индийската „Аюрведа” съветват да се полага малахит на сърдечната чакра и на „заблокираните” части на тялото за това, че да се „разтопят енергетичните задръствания” и да се открият каналите за преминаване на потоците от биоенергия. За най-полезни са се смятали малахитите със светли оттенъци. Положени върху областта на слънчевия сплит, малахита отнема емоционалното напрежение, създава баланс между енергиите на сърдечната и пъпната чакра. Обладавайки „инска” същност, малахита е способен да поглъща негативната енергия и да създава в организма на човека физическа и емоционална хармония.

В съвременната литотерапия малахита се използва при сърдечни заболявания, болести на задстомашната жлеза и далака. Той активизира регенерацията, положително влияе на хипофизата и епифизата. По мнението на някои американски целители, малахита е добро противорадиационно средство. Специалисти по литотерапия препоръчват използването му при болести на задстомашната жлеза и далака. Украшения от малахит способстват регенерацията на тъканите и влияят благотворно на нервната система.

АСТРОЛОГИЯ

Украшения с малахит се препоръчва да се носят от хора, родени под знака на Телеца. Малахитът е добър и за зодиите Везни и Лъв. Не се препоръчва да се носят от Скорпиони, Деви и Рак. За пла ... Читать дальше »

 Лунният камък, споменат в едноимения роман на Уилк Коллинз, е бил елмаз с жълтеникав отлив. Обикновено, лунни камъни се наричат полу прозрачните гълъбово-сребристи полеви шпати. Своето име те са получили заради гълъбовите или сребристо-белите преливания, които са предизвикани от тънкопластинковия строеж на този минерал. Иначе, лунен камък се наричат адулярите или селенитите. В Индия, лунния камък се нарича джандараканд, което в превод означава „лунно сияние”. Той се смята за най-почитан камък сред поклониците на Луната. Лунните камъни могат да бъдат млечно-бяли, лилави или сякаш озарени с вътрешно златно мерцание. Срещат се (макар и много рядко) и лунни камъни със звездообразен рисунък или с ефект „котешко око”.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

В магията традиционно се смята, че този камък е здраво свързан с Луната, като силата на неговото въздействие се увеличава при пълнолуние. Смята се, че рунният камък може да донесе облекчение на човек, изпитващ негативно вияние на пълнолунието, поглъщайки възбуждащата енергия на Луната. Лунният камък възприема и привлича любов, той се носи, за да възникнат чувства в живота на човека. Индусите смятат, че той поглъща лунната охлаждаща енергия, успокоява ума, пробуждайки у хората мечтателност и нежност. Лунният камък е способен да отстрани гнева и да снеме вътрешното напрежение. Не случайно в тибетската медицина е бил използван за изцеление на епилепсия и душевни заболявания.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Счита се, че украшения с лунен камък благотворно въздействат на бъбреците, пикочния мехур и пикочните пътища, те помагат при отоци и водянка. Литотерапевтите пишат, че лунния камък предпазва от епилепсия и други нервни припадъци.

АСТРОЛОГИЯ

Украшения с лунен камък се препоръчва да носят хората, родени под знаците Риби и Рак. Небесното тяло, което съответства на този камък, естествено е Луната.

Заедно с мусковита, биотита и флогопита, лепидолитът е флуоросъдържащ алумосиликат – една от четирите най-разпространени разновидности на слюдата. Названието на минерала намеква на люспестите натрупвания във вид на каквито лепидолита се среща често (гръцки lepis – «люспа»,  lithos – „камък”). Любопитно е, че тънките люспици на лепидолита могат леко да се превиват. При това, те възстановяват предишната си форма. За разлика от други видове слюда, лепидолита може да образува красиви огънати розетки. Понякога в гранитните пегматити могат да се срещнат необикновени кристали лепидолит, които със своята форма напомнят на сферичен конус. Най-често лепидолитът е оцветен в розови и люлякови цветове, въпреки че се срещат бели, жълтеникави и сиви образци на този минерал. При това, лепидолита не винаги на пръв поглед може да бъде различен от белия мусковит и жълтия флогопит. Не рядко в съседство с лепидолита се срещат и други литий съдържащи минерали: турмалин, амбигонит и сподумен. Най-забележими залежи на лепидолит има на територията на Бразилия, Калифорния, Африка (Зимбабве) и Русия (Урал).

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Литотерапевтите съветват да се поставят късчета лепидолит на болните места на тялото. Битува мнение, че лепидолита е полезен при невралгии, ишиас и сходни нервни разстройства. Пишат, че притежаването на амулет с вставка от лепидолит облекчава страданията на хората с маниакално-депресивна психоза.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Лепидолитът е камък на вътрешното спокойствие. Амулет от лепидолит защитава своя притежател от външни негативни въздействия. Счита се, че виолетовите и люляковите лепидолити помагат да се преживеят душевните травми.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ЧЕЛНА, оказваща влияние върху органите на главата; тази чакра също е свързана с меридианите на пикочния мехур и червата, тя помага да се реализират идеи, стимулира активността във физическия свят.

СЪРДЕЧНАТА, оказваща влияние на сърдечно-съдовата система, гръдния кош, гръбначния стълб и ръцете; тази чакра предизвиква любов към хората, способства откритостта, чувствителността; укрепва волята за преобразуване на света.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Подходящ е за хора, родени под знака на Везни.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Лавендрин – название на лепидолита, намекващо на разпространения цвят на минерала

Лилалит – първото име на лепидолита

Лилиантит – старо име на лепидолита

Лазурита е алумосиликат на натрия и калция с ярко-син, виолетово-син или зеленикаво-гълъбов цвят. Тези оттенъци са обусловени от присъствието на иони на сярата. Отделни кристали лазурит се срещат много рядко и техният размер не е по-голям от грахово зърно.

В Асирия, Вавилон и Древен Египет, лазурита се е смятал за един от най-скъпите камъни. Фигурки от лазурит са намерени в египетските пирамиди. В Древен Китай този камък е бил символ на властта. Съгласно легендата, законите на Моисей са били изсечени с корунди върху плочки от лазурит. В Древна Русия от вносен лазурит, иконописците са правели скъпата синя боя – „голубец”.

Названието на камъка, появил се през средновековието, се отнася към арабската дума azul – «небе», «синева» и към персийското  lazurite – „син”. Не случайно на Изток, лазурита образно е наричан „камък на небето”. В Древна Русия този камък ласкаво е бил наричан „лазурик”. В Близкия Изток лазурита понякога е бил именуван сапфир.

Планинската порода, състояща се почти от 40% лазурит се нарича ляпис на лазура. Най-богатите нейни залежи се срещат в Афганистан, където сред лазуритите се срещат следните сортове: ценен нийли (индигово-син), по-малко ценен асмани (небесно-син) и евтин суфси (зеленикаво-син).

Добре известни месторождения на лазурит съществуват в Китай, Тибет, Памир, Индия, Бирма, Африка, Канада и САЩ. Най-богати месторождения на този минерал има в Таджикистан и Афганистан. Лазуритовите копи в Бадахшан се смятат за най-древните от действащите рудници.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Лазуритът е ювелирен и инкрустационен камък, чиято стойност зависи от интензивността на окраската му. Най-ценен е ярко-синия или виолетовия лазурит. През ХІХ в., бадахшанския лазурит с най-високо качество се е оценял по тегло, както среброто. В Росия, в Ермитажа се експонират облицовани с лазурит плотове (столешници) и ваза, направена от монолитен камък.

Придобивайки изделие с лазурит помнете, че при изкуствено осветление този минерал изглежда не толкова привлекателно, както на слънчева светлина.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

В древността лазурита се е считал за камък на искреността и истинското дружелюбие. Той помага за осъществяване на планове и проекти, укрепява дружбата. Йогите отдавна използват лазурити за очистване на аурата от негативни влияния. Този камък помага да се борим с тревожните мисли. С негова помощ можем да се избавим от старите, ненужни спомени, миналите огорчения и тем подобни неща, които не си струва да бъдат помнени. За това, практиката на йогите препоръчва да се приложи лазурит в района на „третото око”, да се концентрира човек и да медитира в течение на няколко минути. В Европа лазурита символизира успеха, късмета и благополучието.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Още в Древна Индия лазурита е бил използван не само за направата на свещени атрибути, но и за лечебни цели. В „Аюрведа” е казано, че този „небесен” камък укрепва физическото тяло, ума и съзнанието. Лазуритът се препоръчва както за стимулация на целия организъм, така и за лечение на очни заболявания, в частност. В последния случай се използва вода, в която е бил потопен този камък за определено време. Жителите на Памир са използвали лазурита за зарастване на рани и за борба с минната болест. В стари времена са вярвали, че гривна от лазурит е способен да защити детето от най-различни болести.

Съвременните литотерапевти смятат, че лазурита обладава проективната енергия Ян. Украшения с лазурит помагат при мигрена, нервни заболявания, астма и радикулит. Те са способни да понижават артериалното налягане и да отнемат високата температура, съпътстваща различни заболявания. Лазурити се използват при лечение на възпаления и за укрепване на съня. Счита се, че лазурита подобрява протичането на бременността и препятства спонтанните аборти.

АСТРОЛОГИЯ

Традиционно астролозите смятат лазурита за камък на Венера и Уран. Украшения от лазурит се препоръчва да се носят от хора, родени под знака на Стрелеца. На Козерозите този камък не носи никаква полза.

Както и в случая на лазурита, названието на камъка намеква на неговия син цвят (арабски azul – синева). Действително, окраската на двата минерала е много подобна. Обикновено лазулита се среща във вид на зърнисти маси в състава на други минерали, например в кварцитите или в кварцовите и пегматитови жили. В този случай той се използва като суровинен камък.

Известни са находки на прозрачни пирамидални кристали на лазулита, които стават за ювелирно гравиране. Големи скопления на лазулит не са известни.

През ХVІІІ в., на полуостров Лабрадор в Северна Америка е била намерена необикновена разновидност на непрозрачния тъмно-син полеви шпат. Неговата шлифована повърхност преливала с гълъбови, сини, зелени и златисти „огньове”. Този оптически ефект е свързан с еднотипно ориентираните кристалчета, които могат на един квадратен сантиметър да са разположени по няколко хиляди. Минералът е бил наречен лабрадор.

Най-ценни лабрадори, преливащи във всички цветове на спектъра намират във Финландия. Такива камъни се наричат спектролити. Понякога тъмните преливащи лабрадори биват наричани черни лунни камъни. По-малко ярки лабрадори намират в Германия, Гренландия, Индия, Тибет, Украйна. В Австралия се срещат прозрачни лабрадори, които  могат да се поддават на гравиране. Понякога се срещат лабрадори с големи петна с пробляскващи тъмно-сини цветове. Такива камъни се наричат „очите на бика”.

Планински породи, състоящи се предимно от лабрадор се наричат лабрадорит. Тя нерядко се използва като декоративно-облицовъчен материал. Любопитно е, че той се е използвал като декоративен камък още при строителството на Киевска Русия. С Съветска Русия, украинските лабрадори са се използвали при облицовката на Мавзолея на Ленин и станциите на московското метро.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Вещите за мистическите свойства на камъните считат, че лабрадорите усилват у притежателя си склонност към видения и откровения. Затова, да носят украшения с лабрадор се съветва да носят само зрели хора, способни да не извършват непредсказуеми и ексцентрични постъпки. Смята се, че в новолуние камъка става по-студен и сияе по-ярко, придобивайки магическа сила. В Британия астролозите го смятат за символ на чистотата и целомъдрието. Съществува поверие, че лабрадора предпазва дома от неканени гости и развива издръжливостта на притежателя си.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Някои литотерапевти смятат, че лабрадорите обладават възприимчивата енергия Ин и могат да бъдат полезни при лечение на безплодие, болести на ставите и простатата жлеза.

През 1902 г., американският гемолог Дж. А. Кунц е описал скъпоценната разновидност на сподумена, която по-късно, в негова чест е наречена кунцит. От химична гледна точка, този минерал представлява прозрачен литиево-алуминиев силикат. Именно поради тази причина кунцита се нарича още и литиев аметист. Той лесно може да бъде сбъркан с други минерали, окрасени в розово-люлякови тонове, например с аметиста, берила или топаза. Срещат се кафеникави или зеленикави кунцити. Заради характерния цвят, кунцита е наречен калифорнийски ирис или сподумен-аметист. Неговата окраска е предизвикана от примеса на манган. От продължително стоене на слънчева светлина минерала бледнее. Кунцитът често образува големи кристали, обаче е трудно да бъдат гравирани заради високата му плътност.

Месторождения на кунцити са открити в Калифорния, Мадагаскар, Бразилия и Афганистан.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Смята се, че кунцита е способен да снеме нервно напрежение. Той може да помогне в борбата със стреса, способства умиротворението, емоционалното равновесие и душевния покой. Има мнение, че кунцита добре работи със сърдечната чакра ако камък се положи върху тази област по време на лечебните сеанси със скъпоценни минерали.

Камъкът е способен да предизвика искри. От тук е и названието му (лат. cremare – изгарям). Често той има органогенен произход, тъй като кремъка влиза в състава на скелетите на някои морски едноклетъчни организми. При уплътнение на такива скелетчета на дъното на океана се образуват утаечни породи, в които кремъка постепенно се превръща в опал, а след това в халцедон.

Много народи считат кремъка за камък-пазител. Съхранявал се е в домовете за укрепване на семейното благополучие, от него са правели защитни амулети. В монголската целителна практика кремъци със свещения шафраново-жълт цвят (цвета на ламаизма) се прилагали за лечение на стомашно-чревни заболявания. За това, амулети с кремък са прилагали в областта на слънчевия сплит.

В целителската практика, опалово-халцедоновия кремък понякога се използва за обеззаразяване и активизация на вода. Такава вода притежава болкоуспокояващо, антисептично и кръвоспиращо свойства.

Заедно с нефрита, кехлибара е един от най-древните скъпоценни камъни, известни на човека. Той се споменава в съчиненията на Платон и Аристотел. В стари времена, произхода на кехлибара е бил забулен в тайна, което е пораждало множество легенди за него. Например, древните гърци, назовали този камък еклектрон и са го считали за застинала сълза, изплакана по загиналия Фаетон.

Благодарение на способността му да се наелектризира, древните араби са нарекли кехлибара „кахраба” – т.е., „похитител на сламата”. Способността на кехлибара да гори в огъня е отразена в немското название „бернщейн” – буквално „огнен камък”.

Сега ние знаем, че заедно с бисера, ахата и корала, кехлибара се отнася към органогенните камъни (имащи органичен произход). Кехлибара е вкаменена изкопаема смола. Например, балтийският кехлибар се сътои от 98% смола на бор от вида Pinus sussinifera. „Въдрастта” на балтийския кехлибар не превишава 35 милиона години. Но в света има и по-древни кехлибари, образуването на които е започнало преди повече от 100 милиона години.

Цветът на кехлибара варира от почти бял и светло-жълт до червено-кафяв и почти черен. Със своите оттенъци кехлибара напомня на жълт топаз. Специалистите различават до 350 оттенъка на кехлибара. Още древните римляни са умеели да променят цвета на кехлибара, изварявайки го в мед. При това, „камъка на слънцето” придобивал червен цвят. Съществували са и други способи за предаването на друга окраска на кехлибара.

Степента на прозрачност на кехлибара е силно променлива. Кехлибар, с включения на въздушни и водни мехурчета не се цени високо. Такива негови образци се наричат бастардами.

Най-известен в света е балтийския кехлибар. Съществуват обаче и други разновидности на кехлибара. Например, кехлибара, добиван в Бирма, обикновено е непрозрачен. Той има жълт, кафеникав, червен или светло-бял цвят и се нарича бирмит или бурмит. Обикновено, той е по-твърд от балтийския. Понякога късчетата на бирмита достигат внушителни размери. Книгата „Рекордите на Гинес” разказва за къс бирмит с маса 15,25 кг. Този уникален екземпляр се съхранява в Лондон, в Музея за естествена история.

На територията на Русия, късчета жълто-червен кехлибар може да се намери по крайбрежията на Ледовития океан. Такъв кехлибар, обикновено се нарича „морски тамян”. На крайбрежията на Сахалин се среща кехлибар с цвят на гъст чай с вишнев оттенък.

Съществува технология за изработване на малки късчета кехлибар, по метода на пресоване или разтапяне. Камъни, получени по този начин се наричат амброиди (от гръцки eidos – „подобие” и англ. amber „кехлибар”). Те се отличават със своята мътност и по-малка твърдост от природния кехлибар.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Най-често, на витрините на съвременните ювелирни магазини ще намерите кехлибарени гердани, обици или колиета. По-рано, кехлибара се е използвал в ювелирното дело по-широко, отколкото в наши дни. Сравнителната твърдост на кехлибара в съчетание с неговата полируемост, правят този материал уникален за тънка резба. Достатъчно е да си спомним легендарната Кехлибарена стая, загубена по време на Втората световна война и не отдавна възстановена от руски реставратори, за да се убедим в колосалните възможности на кехлибар като природен материал, лесно поддаващ се на обработка. Прозрачността и богатата гама от цветови оттенъци на кехлибара отдавна привличат погледа на резбовчиците. Те не само са резбовали, изпилявали полирали кехлибара, но са го и гравирали. Не толкова отдавна на мода са били мундщуци, кутийки и даже чаши от кехлибар. Сега, такива нещица, уникални изделия са способни да изработят съвсем малко майстори, посветили десетилетия от своя живот на работата с кехлибара.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Кехлибарът е наричан вълшебна смола на древна гора. Той се асоциира с мириса на гора и слънце. Счита се, че със своя топъл златист цвят, кехлибара прояснява мисълта и помага на плановете да се осъществят. В много страни, кехлибара дълго е оставал зад морско чудо и затова е бил обкръжен с ореол на тайнственост.

Украшенията от кехлибар даряват радост и покой. Не случайно древните гърци са го посвещавали на живителното Слънце. Омир е писал в своята „Одисея” за кехлибара: „В дома на моя баща, той донесе накит: голям електрон, обкован със злато с чудно изкуство. На този накит моята благородна майка и робините, всички се любуваха...”.

Кехлибар – източник на творчески сили, вяра и оптимизъм. Той дарява притежателя си с физически сили, бодрост на духа, донася късмет и съхранява здравето. Преди около две столетия, с гердан от кехлибар са окичвали кърмачките, за да бъдат кърмачетата весели и здрави.

... Читать дальше »

Със словосъчетанието „котешко око”, обикновено наричат вариантите на минерали със златисто-зелени или сиво-зелени преливания, които напомнят ирисите на котешките очи. В такива камъни, отшлифовани във вид кабошон, се вижда линия светлина, разположена паралелно на дължината на неговата ос. Тя удивително прилича на черната издължена котешка зеница. Такъв удивителен оптически ефект възниква благодарение на многобройните микроскопични тънковлакнести включения в състава на минерала. Роля на подобни включения могат да играят например, частички актинолит или азбест. Ако те са разположени паралелно едно на друго, възниква огледален ефект, отразяващ светлината в определено направление. Най-ярко такава особеност може да бъде изразена при берилите, рубините, сапфирите, турмалините и хризоберилите. Изброените камъни с ефект „котешко око” са редки и се ценят особено високо.

Ефекта „котешко око”, могат да имат и по-евтини минерали, например, обикновения кварц. Месторождения на такива камъни съществуват в Африка, Южна Индия, САЩ и Мексико. Обикновено се среща кварцово „котешко око” със сиво-зелени нюанси. По-рядко може да бъде срещнат апатитов, диопсидов, обсиданов, опалов или нефритов камък с ефект „котешко око”. Калифорнийско „котешко око” наричат красивия влакнест серпентит с ясно изразени ивици.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

От камъни от типа „котешко око”, обикновено се правят кабошони, закопчалки, гривни, по-рядко от тях изготвят  камеи и интальо. Придобивайки камъни с ефект „котешко око”, трябва да се помни, че имитация на такива минерали лесно се получават от влакнестото боросиликатно стъкло.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Болшинството камъни с ефект „котешко око”, традиционно са били считани за пазители. Украшения с тях са носели, за да защитят себе си от зли сили, от уроки. В частност се е смятало, че „котешкото око”, помага да се съхрани любовта и защитава от измени. Мистиците считат, че камък с ефект „котешко око” е способен меко да привлече вниманието на околните към притежателя си. Украшения с „котешко око” спомагат подобряване на отношенията между хората, подпомагайки тяхното взаиморазбиране.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Смята се, че камъните с ефект „котешко око”, обладава проективната енергия Ян. Те помагат при бронхиална астма, анемия и пристъпи на ревматизъм, способни са да намалят болките в ставите. Говорят, че гердани от „котешко око”, способстват борбата със заболяванията на гърлото: ларингит, трахеит и бронхит. Специалистите съветват да се носят украшения с „котешко око” след счупвания за скорошно заздравяване на костта.

АСТРОЛОГИЯ

Украшения с камъни, притежаващи ефекта „котешко око”, горещо се препоръчва да се носят от хора, родени под знака Дева или Близнаци.

След елмаза, корунда се явява най-твърдия скъпоценен камък. От химическа гледна точка корунда е обикновен окис на алуминия. Различни цветове получава от примесите на хром, желязо, ванадий и други съединения. В ювелирния свят, прозрачните корунди с интензивна окраска по традиция си имат свои названия. Самият термин „корунд” произхожда (по всяка вероятност) от санскрит  kurivinda или от индийската дума kauruntaka. Червените корунди са известни като рубини, сините – сапфири. Съществуват зелени (хлоросапфири) и безцветни корунди (лейкосапфири), а също така камъни с ефекта астеризъм. В древността корундите с пурпурен цвят са наричани бенгалски аметисти, а червено-виолетовите камъни – алмандинови сапфири. Виолетовите прозрачни корунди са били известни като виолети (от итал. viola – теменужка). Прозрачните корунди с оранжев оттенък се наричали падпараджа, а жълто-розовите – падпарадшах.

Не рядко в названията на различните варианти на корунда, търговци и ювелири са използвали думата „източен”, което е трябвало да подчертае качеството на камъка. Източен елмаз, източен аквамарин, източен изумруд, източен топаз или източен хризолит – старинни названия на корундите със съответстващи оттенъци.

Благодарение на своята твърдост, неювелирните корунди отдавна са известни като абразивни материали. Не случайно думата „шмиргел” е странен синоним на корунда. По една от версиите, Библейският Моисей е изрязал своите Десет Заповеди върху пластина от лазурит именно с дребнозърнест корунд. В днешно време, производството на синтетичните корунди е развито до промишлена основа. Нерядко, техните цветни варианти си имат собствени наименования. По-голямата част от синтезираните корунди се използват в техниката, само някои такива камъни отиват за изготвяне на инкрунстанти в ювелирните изделия.

Традиционно, корундите с ювелирно качество се добиват на територията на Бирма, Тайланд, Индия (щата Кашмир), Мадагаскар и Шри Ланка. Известни са камъни от местонаходища в Казахстан, Канада, Норвегия, САЩ. В Русия, месторождения на корунди съществуват в Приморие, Урал, в Красноярския край и в Челябинска област.

Коралите са органогенни минерали. Те представляват скелети от колонии на някои морски организми – полипи. Скелетите на кораловите полипи се състои от калцит и аргонит. Съществуват много различни видове полипи, образуващи кораловите постройки. Белите мадрепорови корали се използват рядко в ювелирното дело. Тяхното старинно търговско название е „бианко” (итал. blanco – бял). Ценни са две разновидности на коралите – червен (най-разпространения) и черния корал с високо съдържание на органически вещества – акабар.

Още древните индуси са различавали няколко разновидности на коралите. Червеният корал са наричали „огнен”; нежно-розовият корал е бил известен като „ангелска кожа”. Заедно с черният корал се е ценил изключително редкия гълъбов корал „акори”. Коралите са били добре известни на древните гърци и римляни. Думата „корал” съществува в езиците на тези народи.

Благодарение на звуковата близост на думите „корал” и „крал”  (король – рус.), в стари времена в Русия, обработения червен корал е бил наричан „корольок”.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Украшения от червени корали са били известни още на древните шумери, египтяни и гърци. Червените корали отдавна са били използвани за направата на различни украшения: гривни, пръстени, колиета, халки и печати.

МАГИЧЕСКИ СВОЙСТВА

С коралите са свързани много легенди и поверия. В много страни, в това число и у древните гърци, розовите корали са били символ на безсмъртие и щастие. Смята се, че коралите благотворно въздействат върху психиката на човек, способстват развитието на логиката и интуицията. В средновековна Европа, корала е бил символ на скромност. Съгласно гръцките и римските легенди корали са намирани в мозъците на драконите (големи змии). Възможно е и поради това в Русия корала се е считал за вещарски камък драконит (от гръцки drakonites).

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Литотерапевтите утвърждават, че коралите обладават възприимчивата енергия Ин. Те активизират обмяната на веществата, благотворно влияят на кръвообръщението и на сърдечно-съдовата система, подобряват паметта. Съществува поверие, че коралите лекуват абцеси и язви, в това число и вътрешни. Смятало се е, че корал върху показалеца на дясната ръка пречиства кръвта, а коралов гердан на шията предпазва от ангина, скарлатина и да избави от нервен тик.

Съгласно „Аюрведа”, червения корал включва в себе си елементите вода, земя и огън. Неговото действие се разпространява върху енергията, управляваща обмяната на веществата, температурата на тялото, състоянието на кожата и храносмилането. Коралът неутрализира негативните състояния гняв и завист. Той е полезен при заболявания на щитовидната жлеза, помага при астма и притежава противозачатъчни свойства.

В Япония, прах от бели кристали се използва за ускоряване на зарастването на счупени кости, в зъбното протезиране. В Португалия, кораловите гривни се смятат за вярно средство срещу главоболие, в Англия – от заболяване на гърлото. В руската литотерапия коралите също така се използват за лечение на заболявания на гърлото и сърдечно-съдовата система, те помагат при депресии и психични неврози.

АСТРОЛОГИЯ

Коралите понякога са наричани скъпоценните камъни на морето. Не е удивително, че зодиакален знак на коралите се счита знака Риби, а съответстваща планета Нептун.

Ювелирният клиногумит е рядък скъпоценен камък, воден силикат на магния. Неговият цвят варира от бледно-жълт, кехлибарен и златисто-жълт до червено-жълт или червено кафяв. Названието на камъка е въведено през 1876 г. То намеква на сходството на клиногумита с друг минерал – гумит (от гръцки klino – „навеждам”). Кристали на клиногумит се срещат в Юго-Западен Памир (Кухилал), в Таджикистан, Италия, САЩ (Калифорния) и в Испания. Размерът на кристалите не е голям, обикновено в пределите на 0,5 – 15 мм., рядко повече. Прозрачни клиногумити с винено-жълт или жълтеникаво-кафяв цвят се гравират и използват за вставки в ювелирни украшения.

Киноварът е сулфид на живака с ярко-червен цвят, единствен руден минерал на този „течен метал”. Отделни кристали на киновара се срещат рядко, обикновено тя се среща във вид на разсеяни враствания с червен цвят. На основата на този минерал се произвежда едноименната ярко червена боя – цинобър, която е била известна на човечеството още преди много десетки векове. Например, на територията на съвременна Турция, цинобъра се е използвал още през осмото хилядолетие преди нашата ера. Тя е била известна на финикийците, етруските и древните египтяни. През ІV в. преди н.е., в Ефес са работели майстори за производството на цинобърна боя. За киновара споменава Плиний (І в. преди н.е.), във времената на Древна Русия тя се използвала в иконописта. Освен това, на протежение на ХІ – ХІV в. в славянските ръкописи заглавните букви са се писали с киноварна боя. Най-големите в света месторождения на живак и киновар се намират в Испания и то е било разработвано още по времето на Римската империя. Второ по големина има на територията на съвременна Италия. В САЩ, водещ доставчик на киновар е Калифорния.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Данните за лечебните свойства на киновара са противоречиви. Още през 4-3 хилядолетие преди н.е. в Китай, съединения на живака са се използвали за лечение на проказа. В арабските медицински трактати от ІХ – ХІ в., киновара също се споменава като правилно средство за лечение на кожни заболявания. Тази традиция се е съхранила и до наши дни. Достатъчно е да си спомним, че в началото на ХХ в. с мехлеми на основата на живака са лекували сифилис. От друга страна, даоските монаси, търсещи елексира на дълголетието и безсмъртието, не рядко са използвали киновар в микроскопични дози за приготвяне на своите билкови лекарства. При това, леките симптоми на отравяния с такива „лекарства” – мравки по тялото, треска – са се приемали за показатели за ефиктивността на елексира. Не е далеч от ума, че такива билкови лекарства често са довеждали до смърт. Например, през ІХ в. техни жертви са станали няколко китайски императори, които са се увличали по даосизма. Решението на това противоречие се състои в това, че и съединенията на живака и самия живак са отрови. Това е било добре известно още на Авицена. При външно използване такива вещества са способни да убиват различни микроорганизми, много от които предизвикват разранявания по кожата. Ако те се приемат вътрешно, те водят до тежки отравяния.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Киновара е била известна още в Древен Египет още през 3 хилядолетие преди н.е. Направената на нейната основа боя често са използвали за ритуални цели. Не рядко малки съдчета, напълнени с живак или киновар са служели за амулети. В други култури по света, киновара е играла същата роля.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Точно влияние не е установено.

Обладава проективната енергия Ян.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Цинобарит – старо име на киновара

Минералът кианит е силикат на алуминия. Той е получил своето име благодарение на на своя интензивен тъмно-син цвят (гръцки kyanos – син). Впрочем има гълъбови, зелени, жълти, виолетови, безцветни или почти черни кианити. Техният цвят е предизвикан от примесите на съединения на желязото, хрома, титана и манган. При това, окраската но кианитите може да се променя от виолетово-гълъбова до кобалтова-синя и от жълтеникаво-зелена до зелена, в зависимост от ъгъла, от който се гледа. Съществуват камъни с ефекта на „котешкото око”, с които обикновено форма на кабошон. В природата най-често се срещат непрозрачните заплетено-влакнести кианити, а прозрачните камъни с ювелирно качество са редки.

Месторождения на ювелирни кианити съществуват на много места по света: Бирма, Бразилия, Кения, Сащ, Швейцария. Най-известни са индийските кианити от щатовете Кашмир и Пенджаб. В Русия такива камъни са добивани в Урал, където тяхните вретеноподобни кристали са били наричани „овесени” и са били използвани като евтин ювелирен материал за работа. Индийските кианити в Русия са били наричани баус.

Да се различат кианитите от приличащите на тях сапфири може по твърдостта на камъните – у кианитите тя е по-малка. Освен това, твърдостта на кианитите е различна по различните направления на кристала. От тук е и другото наименование на камъка – дистен (в превод от гръцки – двоякосъпротивляващ се).

Кварц – един от най-разпространените минерали на нашата планета. От химична гледна точка, той е двуокис на кремнезема. С други думи, обикновените полу прозрачни песъчинки и стъклото за бутилки смело могат да се нарекат кварц. Най-характерни примеси на кварца са съединения на желязото и алуминия. Понякога, кварца образува сраствания с полеви шпатове – така наречените графически пегматити.

Въпреки привидната простота на строежа си, кварца приема най-различни облици, образувайки голяма група минерали, разнообразни както по форма, така и по цвят. В ювелирното дело се ценят различните негови кристални разновидности. Не е излишно да напомним, че прозрачните кристали на кварца, обикновено се наричат планински кристал. За него вече писахме по-горе в книгата. Виолетовият аметист също е разновидност на кварца. Жълтите кристали на кварца се наричат цитрин (от лат. citreus – лимонов). Среща се млечен кварц, розов кварц и гълъбов кварц. Различава се и замъглената разновидност на кварца. Има кварц и с почти черен цвят, наречен марион. Зеленият кварц си има собствено име – празем.

Скритокристалните варианти на кварца са основа на халцедоните. Интересни варианти на кварца са камъните с характерни преливащи нюанси на повърхността – „котешко, соколово и тигрово око”. Доста любопитни са прозрачните разновидности на кварца с игловидни тънки включения на кристалите рутил или гетит. Такива камъни се наричат различно: „коси на Венера”, „стрели на Амур” и дори „таралежови камъни”.

Произходът на съвременният термин „кварц” не е съвмен ясен. Според една от версиите, немската дума quarz се отнася през querertz към саксонската querkluftertz, което означава „напречни жили”. Съгласно друга версия, термина quarz, е възникнал от старокорнуелското название на кристалния кремнезем cross-course-spar. И най-накрая, не е изключено думата кварц да произхожда от древнославянската дума twardy – „твърд”.

От всички разновидности на окиситите на кремния, особено се отличава аметистовия кварц. Както се разбира от името му, той има характерен виолетов цвят. В този план такъв кварц прилича на виолетов флуорит. За разлика от класическите аметисти, аметистовия кварц е непрозрачен. Втората негова характерна черта са белите концентрични кръгове, така наречените кръгове на ръста. Когато се използва за направата на кабошон, тези бели линии остават забележими като правило. Залежи от аметистов кварц съществуват в Бразилия, Мадагаскар и в южната част на Африка. Уникално месторождение на аметистов кварц има в Таджикистан. Добитите там непрозрачни късчета кварц са известни сред местното население като „камъни на Тамерлан”. Аметистовият кварц отдавна се използва за изготвяне на украшения и различни каменоделни изделия (сфери, яйца, изделия на приложното изкуство). В Санкт Петербург, в Ермитажа се съхранява плот, направен от аметистов кварц. Най-често, този минерал се използва във вид на дребни камъни за направата на обеци и скулптурки.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

От кварц и особено от неговите цветни разновидности традиционно правят различни медальони, колиета и украшения. Особено често за тези цели се използва розовия кварц и зеления празем. Доста изящни украшения се получават и от влакнестия кварц. Изделията от кварц не са скъпи и понякога могат да бъдат не по-малко красиви от вещите, украсени с по-благородни камъни. Обърнете внимание на кварца, ако природната красота на минерала означава за вас повече, отколкото желанието да покажете на окръжаващите ви своята голяма платежоспособност.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Смята се, че кристалите на кварца обладават възприимчивата енергия Ин. Те са способни да оказват влияние на чакрата Сахасрара и на чакрата Аджна. Вещите в камъните утвърждават, че аметистовия кварц може да прогони тъгата и да надари своя притежател с дара на предвиждането. Съвременните литотерапевти препоръчват да се пуска водата за пиене през минерален филтър – специална смес от кристалчета на кварца. Също така може да се прави настойка. Смята се, че такава вода оказва върху организма на човек целително и стимулиращо въздействие. Не е удивително, че това е така, та нали в природата животворната вода на изворите също не рядко преминава през пластове от кварц.

Минералолозите са преброили до 167 срещащи се в природата съединения на медта. Сред тях, за главни минерали на медта заслужено се счита халкопирита (така наречения меден пирит), борнит, халкозин (меден блясък) и куприта. Последният минерал дава най-голямо количество мед за нейното промишлено използване. Своето наименование той е получил през 1845 г. Не е трудно да се досети човек, че термина е образуван от латинската дума cuprum – „мед”. Обикновено куприта се среща във вид на зърнисти и кристални корички на повърхността на подходяща порода, но се срещат и отделни техни кристали. Най-често те имат червеникаво-малинова окраска. По-рядко се срещат тъмни, почти черни кристали на куприта. В състава на планинските породи куприта постепенно се заменя от други съдържащи мед минерали: малахит, азурит и хризокола. Големи месторождения на куприт съществуват на територията на Чили, Африка, Австралия, Япония, САЩ (Аризона) и в някои страни на Европа. Най-големи и красиви кристали на куприта се намират в Намибия. В Русия куприт отдавна се добива в Урал.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Счита се, че куприта влияе благотворно на бъбреците, кръвоносната система и тимуса. Този минерал стабилизира менструалния цикъл, положително влияе на мускулните тъкани, в частност способства на нейното обогатяване с кислород. Има мнение, че куприта помага да се избегнат пагубни зависимости, по-точно алкохолната.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Познавачите на мистичните свойства на камъните считат, че куприта помага на човек да престане да се безпокои за неща, които не е в състояние да измени. Този минерал способства да си спомним за предишни инкарнации. Той влияе благотворно на отношенията на децата с бащите им.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

КРЪСТОВА, снабдяваща с енергия правото черво и опорно-двигателния апарат; способства волята за живот, физическата енергия, потенцията; предизвиква чувство на увереност и устойчивост.

ЧАКРА НА СЛЪНЧЕВИЯ СПЛИТ, която влияе на черния дроб, далака и останалите органи на храносмилателната система; тази чакра е свързана с волята, с управлението на емоциите и въображението.

СЪРДЕЧНАТА, оказваща влияние на сърдечно-съдовата система, гръдния кош, гръбначния стълб и ръцете; тази чакра предизвиква любов към хората, способства откритостта, чувствителността; укрепва волята за преобразуване на света.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

През ХVІІІ в. в Урал, недалеч от Екатеринбург, в Преображенския рудник е бил намерен нов минерал. Цветът на неговите необикновени полупрозрачни и тежки кристали с ярко оранжевите си и жълто-червени багри, напомнял цвета на киновара. През 1766 г. петербургския професор по химия И. Г. Леман е доказал, че в състава на минерала влиза оловото. В края на ХVІІІ в., академик П. Палас е донесал в Париж образци на този минерал, който е продължавал да интригува изследователите. През 1797 г. френският химик Луи Никола Воклен го е подложил на щателен анализ, в резултат на който е отделил от „сибирското червено олово” сивкави кристалчета на ново вещество. Приятелите на Воклен са го убедили да го нарече хром (от гръцки chroma – цвят), което намеквало на ярката окраска на изходната руда. Самият минерал, от 1832 г. е започнал да бъде наричан крокоит. Неговото име е било образувано от гръцката дума crocos – „шафран”. Отделни, ярко оцветени и блестящи кристали на крокоита, обикновено се включват в породи. Крокоитът е ценен минерал, който освен в Урал се среща и на територията на Тасмания (Австралия) и Калифорния, в района на Ривърсайд.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Счита се, че крокоита благотворно влияе върху репродуктивните органи. На жените той помага да се борят с безплодието и ги стимулира напълно да реализират своите майчински функции. Освен на размножителните органи, крокоита въздейства положително на пикочния мехур и на долните отдели на червата.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Познавачите на магичните свойства на минералите приписват на червено-жълтите кристали на крокоита са способни да освобождават хората от тревоги и необосновани страхове. Счита се, че крокоита помага да се направи бърза оценка и анализ на ситуациите, не позволява емоциите да вземат връх над разума на човек. Крокоитът се счита за „женски” минерал, оказващ голямо влияние върху представителките на прекрасния пол, и по-малко върху мъжете. Той помага да си намерим спътник в живота.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ПЪПНАТА, контролираща червата, бъбреците и пикочо-половата система; тази чакра е отговорна за любовта към противоположния пол и чувствените удоволствия, сексуалността; в нея се концентрират запасите от полова енергия.

Обладава проективната енергия Ян.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Калохром – стар синоним на крокоита

Крокоизит – синоним на крокоита

Леманит – название на крокоита, дадено на минерала в чест на И. Г. Леман

Сибирска червена оловна руда – старинно руско название на минерала

Сибирско червено олово – старо име на рудата на крокоита

Кахолонг – камък с млечно-бял цвят, който е непрозрачна разновидност на порцеланния опал. Не случайно този минерал се нарича понякога бисерен опал. Съществува версия, че неговото название е образувано от калмицките думи кахе – „река” и холонг – „камък”. Не случайно, кахолонга се нарича още и калмицки ахат. Според друга версия, името на камъка произхожда от тюркската дума канлон – „прекрасен камък”.

В Монголия кахолонга се отъждествява с лотоса – свещено цвете в будизма, символ на душевната чистота и непорочността.

В Индия този камък се почита заради неговата белота и се нарича „вкаменено мляко на свещената крава”. Освен в Русия, месторождения на кахолонг съществуват в Казахстан, Средна Азия, Исландия и Армения.

Карнеол – разновидност на халцедона, скротокристалическа разновидност на двуокиса на кремния. Названието на камъка произхожда от гръцката дума sardoith, което означава „камък от Сарда” (столица на древна Лидия). Сардери обикновено наричат кафяво-червения, кестенов карнеол. Наименованието на оранжево-червения карнеол – карнеол – се отнася към латинското carnis – „плът” и показва топлият, „телесен” цвят на камъка, който му се придава от съединения на желязото. Оранжево-жълтите и жълтите карнеоли се наричат линкурии (гръцки lynx – рис). Образно, карнеола бива наричан „камък на слънцето”. Известни са били и като „кървави ахати”. В Древен Египет карнеола се е сравнявал със „застинал в камъка залез на слънцето”.

Най-добрите карнеоли с червено-оранжев цвят се добиват на територията на монголската пустиня Гоби. В Русия се добиват в Якутия и Приморие. В Крим, в подножието на вулкана Карадаг, съществува карнеолова бухта, макар че нейното име носи по-скоро рекламен характер.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Карнеолите са били известни на хората още по време на палеолита (800 – 60 хил. г. преди н.е.). В далечни времена, карнеолите са били използвани не само за направата на гердани, амулети и висулки. В античните времена от карнеол са ваяли статуетки, кубчета, печати и красиви геми. В наше време, украшенията от този камък са сравнително евтини, въпреки че в древността карнеола е заемал почетно място заедно с елмаза и изумруда.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Древните египтяни са считали карнеола за камък на богинята Изида (майката на всички богове). Те са вярвали, че карнеола може да предпази от зли магии и опасности както на този, така и на онзи свят. Не случайно, много изделия украсени със карнеол са били намерени в гробницата на фараон Тутанкамон (ХІV в. преди н.е.). Арабите и персите през ХVІІ – ХVІІІ в. са носели карнеоли във вид на амулети и изсечени в тях молитви от Корана и са вярвали, че такива защити ги предпазват от завист и уроки. Пръстен със карнеол, на който е било гравирано името на притежателя му се е считал за личен талисман.

Карнеолите отдавна са служели като символи на вярна любов. Не случайно, в Древна Гърция от тях са правели сватбени геми. Съгласно древните представи, карнеолите охраняват от хорската недоброжелателност, клопките на враговете и зли магии. В качеството си на талисман, украшение със карнеол може да се носи за смекчаване на гнева и за подобряване на настроението. Карнеолът помага да се предотврати скандал и съхранява от напразно губене на сили. Отдавна се смята, че карнеола способства богатството, придава на притежателя си сили, в това число и творчески. Не случайно, голям златен пръстен с резбован карнеол е бил любимия талисман на руския поет А. С. Пушкин. Според биографите на поета, това украшение му е било подарено в Одеса от графиня Воронцова през 1824 г. Поета е писал за пръстена следното: „Мили друже! От престъпления, / от сърдечни нови рани, / от измяна, от забвение / ще ме съхрани моят талисман!” Пушкин искрено е вярвал в чудодейната сила на този талисман и не се е разделял с него до своята трагична гибел през 1837 г.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

За лечебни цели карнеола се е използвал още от целителите на Древен Египет, които са считали този камък за един от най-магическите и оздравителни. Разтрит на прах карнеол те са добавяли в прахчета и микстури, които са оказвали успокоително действие и са помагали за възстановяване на силите. За лечебни цели са го използвали и древните народи на Централна Азия: китайци, хуни, монголи. Този камък е бил на особена почит в Индия. В „Аюрведа” се казва, че оранжевия цвят на карнеола е способен да възстанови нервната тъкан, помага при заболявания на пикочо-половата и белодробна системи, стимулира работата на ендокринните жлези, подобрява кръвообръщението и цвета на кожата. В стари времена се е считало, че украшение със карнеол способства за лесното разрешаване на проблеми.

Съвременните литотерапевти вярват, че карнеола обладава проективната енергия Ян. Те подобряват кръвообръщението в мозъка, укрепват имунната система, отнемат главоболието, помагат при заболявания на кожата и щитовидната жлеза. Жълтите карнеоли са полезни при проблеми с червата, в частност, при запек, помагат и при заболявания на бъбреците. Дори съществува отделно направление за лечение с тези камъни – карнеолотерапия. Възможно е, лечебното свойство на карнеолите, което е невъзможно да се отрече, да се дължи на тяхната слаба радиоактивност (при някои образци на тези камъни). В биологията и в медицината е добре известен стимулиращият ефект на малки дози радиация.

АСТРОЛОГИЯ

Карнеолът е амулет за хора, родени ... Читать дальше »

Калцит – не скъп природен камък, един от най-разпространените минерали на нашата планета, чието име произлила от гръцката дума kals – „вар”. Калцитът е карбонат на калция – основа на варовика, тебешира и мрамора. Понякога изгражда цели планински системи. Калцитът образува кристали, чиято форма бива доста разнообразна. Някои от тях приличат на игли или паралелепипеди. Пластинообразният калцит е наричан книжен шпат – папиршпат. Прозрачната разновидност на калцита – така наречения оптически калцит – се нарича исландски шпат, който „раздвоява” изображенията вследствие на високото двойно пречупване на лъчите.

          Най-големите в света месторождения на исландски шпат са разположени в Русия, Нижен Тунгуск. Някои наричат исландския шпат „небесен камък”.

          Цветът на калцита варира от медно-жълт до лилав и гълъбов. Дребнозърнестият киновар прави калцита кърваво-червен. Зелена, гълъбова и синя окраска на калцита се предава от примеси на медни карбонати. Съществува черен калцит – антраконит, оцветен от включения на битума. Срещат се прозрачни кристали на калцита, които се изполват в ювелирното дело. Обикновено от калцит се ваят различни фигурки.

          МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Кристалите на калцита с пирамидална форма (така наречените скаленоедри) се използват за медитация.За хармонизация на целия организъм се препоръчва да се използва скаленоедър в двойка с кристал от планински кристал. Прозрачната разновидност на калцита – исландския шпат – се използва за отваряне на 8-та чакра (така наречената „Звезди на душата”).

          ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

          В древната китайска медицина са използвали прах от калцит като превързочно и температуропонижаващо средство. Съвременните литотерапевти утвърждават, че калцита обладава възприимчивата енергия Ин. Жълтият калцит благотворно влияе на бъбреците. Именно него и трябва да използваме за стимулация на чакрата Манипура. Безцветният калцит е по-подходящ за чакрата Сахасрара.

Коникалцитът се отнася към арсенатите – съединения, съдържащи арсен. Своето название минерала е получил през 1849 г. То е произлязло от древногръцките думи konis – «прах» и chalx – „вар”, „варовик”. Обикновено коникалцита се среща във вид на гроздовидни образования. Отделните кристали на коникалцита се формират в зоните на окисление на медните руди и и не рядко се срещат в състава на кафявата желязна руда. Техните размери не са големи, обикновено такива кристалчета имат ярко-зелен цвят, който е обусловен от присъствието на мед. Впрочем, срещат се и жълтеникави кристали на коникалцита. И едните, и другите притежават достатъчно ярък блясък. Любопитно е да се отбележи, че сред другите минерали, формиращи се в така наречените зони на окисление и поради тази причина се явяват „роднини” на коникалцита, стоят такива знаменити камъни като малахит и азурит. Добиват се образци на коникалцит на територията на САЩ (Юта, Невада, Аризона), Мексико, Чили, Испания (Кордова) и Полша. В Африка коникалцити са намерени на територията на Заир.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Познавачите на лечебните свойства на камъните считат, че коникалцита „се специализира” за кожни заболявания. Този минерал положително въздейства на различни екземи, зачервявания и обриви на кожата. Има мнение, че коникалцита може да оказва позитивно въздействие и при лечението на псориазис, когато болестта не се намира в запуснат стадий.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Коникалцитът увеличава комуникативните способности на своя притежател, помага лесно да се запознава с непознати хора. Съществува също мнение, че коникалцита позитивно влияе на развитието на въображението.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ГЪРЛОВА, контролираща органите на дишането и слуховия апарат, а също и на кожата; активността на тази чакра способства самоутвърждението в обществения и професионалния живот, носи чувство на удовлетворение.

Обладава проективната енергия Ян.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Препоръчва се на хората родени под знака Везни.

От химична гледна точка, кридита е сложен калциево-алуминиев флуорит.За пръв път, този минерал е бил намерен от планинските инженери Ларсен и Уелс през 1916 г. на територията на щата Колорадо )САЩ).Това е станало в местността Крид – Квадрангъл, чието наименование е и подсказало как да се нарече новия минерал. Кридитът обикновено образува множество дребни кристали, които често са събрани в друзи, а също така и в радиално-лъчисти и паралелни срастъци. Любопитен вид имат така наречените сферолити на кридита (гръцки lithos – камък). Със своят външен вид и игловидни кристали, те напомнят на събрани на кълбо „каменни таралежи”. Обикновено, кристалите на кридита са безцветни или имат бледо лилав и рядко розовеещ оттенък. Със своят цвят, кристалите на кридита понякога напомнят на адамита с повишено съдържание на кобалт. Примеси на окиси на желязото, придават на кридита кафеникаво-жълт или червеникав оттенък. Следи на нонтронита, добавят в тази палитра зеленикав отлив. Любопитно е да се отбележи, че при ултравиолетови лъчи, кристалите на кридита излъчват бледо гълъбово-бяло сияние. Освен в Колорадо, месторождения на кридит има на територията на Мексико, Боливия, Казахстан и Русия (Забайкалието).

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Литотерапевтите отнасят кридита към минералите, които са способни да оказват пречистващо действие върху състава на кръвта. Счита се, че кридита може да способства детоксикацията и извеждането от организма на така наречените шлаки, под които в медицинската литература се има предвид крайни продукти на клетъчния обмен и неразлагаемите ксенобиотици. Счита се също, че кридита влияе позитивно върху инервацията на органите и самия процес на протичане на нервните сигнали.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Познавачите на магичните свойства на минералите особено ценят кристалите на кридита с виолетова окраска. Именно те, оказват най-силно влияние върху информационното и енергетично полета, свързани с личността на човека. В частност се счита, че кристалите на кридита помагат да се занимаваме със самопознание. Също така съществува мнение, че кридита помага да се установи тясна връзка между теменната и гърловата чакри. Счита се, че кридита способства подобряването на взаиморазбирането между хората, които го притежават.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ТЕМЕННА, захранваща главния мозък; способства развитието на духовността, религиозността и връзката с висшите сили.

ГЪРЛОВА, контролираща органите на дишането и слуховия апарат, а също и на кожата; активността на тази чакра способства самоутвърждението в обществения и професионалния живот, носи чувство на удовлетворение.

Обладава проективната енергия Ян.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

Гросуляри се наричат гранати със светло-зелен, жълтеникав, медно-кафяв или кафеникав цвят. Наситеността на окраската се определя от концентрацията в тези минерали на иони на желязо. Ако те са съвсем малко (по-малко от 2%), гросулярите са почти безцветни. Такива камъни са наричани още лейкогранати (гръцки leikos – бял). Примеси на хрома придават на гросуляра ярко-зелена окраска. Камъните с кафяв цвят се наричат „хиацинт – гранати”. Понякога се срещат гросуляри с кехлибарено-жълт цвят – така наречените сукцинити.

Наименованието на камъка е възникнало от латинското име на цариградското грозде (ribes grossularia), тъй като кристалите със своите оттенъци напомнят на неговите плодове. В недалечно минало, гросуляра е бил наричан пакистански изумруд, гранатов, южноафрикански или трансваалски жад. Последните две имена произтичат от наименованията на местодобива им в южната част на Африка. В Русия местонаходища на гросуляри има в Сибир, река Вилюй. Добиват гросуляри в Австрийските и Швейцарските Алпи.

Както и много разновидности на гранатите, гросулярите обикновено не са големи по размери. Прозрачните камъни с ювелирно качество се наричат „благородни гросуляри”. Непрозрачните зелени камъни си имат собствено название. Тях ги наричат хидрогросуляри.

Галенитът е сулфид на оловото, главна руда, която се използва за добиването на този тежък метал. Това обстоятелство е подчертано в името на минерала, произлязло от древно гръцката дума galena, с която гърците са наричали оловната руда. Галенитът образува непрозрачни оловно-сиви кристали, приличащи на сраснали се кубчета, октаедри и ромбододекаедри. Често галенита образува плътни зърнисти агрегати, срещат се и друзи на галенита. Не рядко галенита се среща в залежи заедно с така наречените полиметалически руди – сулфиди на среброто и медта. Самите кристали на галенита понякога съдържат сребро като примеси. В този случай, при промишлена преработка на галенита, се получава също и не голямо количество сребро. Галенитът е минерал не особено устойчив. При дълго окисляване той се разрушава и образува церусит , англезит , пироморфит  и други минерали, съдържащи олово. Залежи на галенит са намерени на територията на Мексико, Чили, Канада (месторождение Съливан), САЩ (щатите Мисури, Канзас, Оклахома), Австралия, Полша и Русия.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

В старинните манускрипти, посветени на целебната сила на минералите, кристалите на галенита се споменават понякога като средство, способно да предаде на жената сила и да облекчи износването на плода. За съжаление, тези сведения противоречат на съвременните представи за ролята, която оловото и неговите съединения играят в живота на човек. Добре е известно, че оловото е много отровно и освен това има коварното свойство да се натрупва в костите, черния дроб и бъбреците. Отровно е не само оловото, но и всички негови съединения, разтворими във вода. При това, във вода може да се разтвори даже чисто олово, ако водата е наситена с кислород. Концентрацията на оловото в киселинните води, протичащи през подземните пластове, съдържащи оловна руда, може в десетки пъти да превишава пределно допустимата концентрация на оловото, която за питейната вода е не повече от 0,03 мгр/л. Едва ли „общуването” с такъв потенциално опасен за здравето минерал, като галенита, е способно да ни донесе някакво благо. Затова е по-добре да си нямаме никаква работа с галенита или да му направим скромно място в колекцията от минерали.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Точно влияние и енергия не са установени.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Няма изучено съответствие.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Джонстонит – устаряло име на галенита

Паракобелит – старо име на галенита

Гърнена руда – название на галенита, което указва на използването на соли на оловото в грънчарското дело (бои, емайли)

Оловен блясък – алтернативно название на галенита

Тъмно-червените кристали на граната по своята порода напомнят на зърната на плода „финикийска ябълка” – нар. От тук е и наименованието на камъка (лат. granum - зърно). Плиний Старши е нарекъл гранатите с ярко-червен цвят карбункули (лат. carbon – въглен), тъй като тези камъни са му приличали на блещукащи въгленчета. Този термин е бил известен и в Русия. Не случайно, текст в старинна книга гласи: „Каркунфулусът е камък, господин на всички камъни, приличащ на въглен, който нощем свети...”.

Счита се, че приетия в днешно време термин „гранат” е бил въведен в употреба през 1270 г. от средновековния алхимик Алберт Магнус. В стари времена, за претегляне на различни видове предмети, са се използвали малки зрънца от някои плодове. От тук е и старинната мярка за тегло – гран, представляваща малко повече от половината процент на съвременния грам.

В миналото, всички камъни с червен цвят, включително рубините, турмалините и шпинелите, доста често са били наричани анфракси. Жителите на Древна Рус са наричали граната различно: червец, вениса, бечета... Последният термин е калка от древно арабското „биджази”, с което на изток от VІІ в. са именували алмандините.

Сега в класификацията на минералите е наведен порядък. От 1803 г. термина „гранат” е започнал да бъде използван за цяла група минерали. В нея се включват алмандин, гросуляр, демантоид, пироп, спесартин, уваровит. За гранати се считат и червено-кафявите андраити, наречени по името на португалския минералолог д`Андрада (1763 – 1838), от който е бил описан през 1800 г.

Обикновено, в тесния смисъл на думата, за гранати се подразбират само прозрачните червени камъни – алмандини и пиропи. Затова, обсъждайки достойнствата на граната, е нужно по-точно да се определи за какъв точно камък става въпрос. Цветът на пиропа се определя от иони на хрома и желязото, алмандина – от иони на желязо и манган, спесаритина – от иони на мангана.

Гранатите могат да бъдат не само с червен цвят. Срещат се и прозрачни камъни – така наречените левкогранати (гръцки leikos – бял). Тъмните, почти черни камъни, се наричат шорломити или меланити (гръцки melanos – черен). Не се срещат само гълъбови и сини гранати.

На територията на Русия, гранати се добиват в Якутия и Чукотка. Зелени гранати намират в Урал. Заради необикновения си цвят, те са отделени от дългата редица на гранатите и ги наричат „уралски”. В света, месторождения на гранати са известни в Австралия, Австрия, Аржентина, Бразилия, Замбия, Индия, Мадагаскар, Мексико, Норвегия, САЩ, Шри Ланка и ЮАР.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Изделия с гранати са станали модерни в Европа във времената на романтизма. Ювелири от тези времена, често са правели медальони във форма на съединени сърца, украсени с дребни гранати. С тези камъни са украсявали пръстени и брошки, кръстчета и медальони във вид на четирилистни детелини. Един от най-красивите гердани, украсен с големи тъмно-червени гранати се съхранява в Прага, в музея на знаменития чешки композитор Б. Сметана. Това забележително украшение той е подарил на своята жена.

Уникален гранатов набор, състоящ се от гердани, две гривни, катарами, обици и пръстен, влюбеният Гьоте, в края на своя живот е подарил на 18 годишната Улрике фон Леветцов. Неговият подарък е съдържал 460 уникални по своята красота и величие гранати. Диаметърът на най-големия от тях е бил 12,3 мм.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Гранат – камък на любовта, който е способен да възбужда любовни страсти и да весели душата. Не случайно персийският поет Хафиз е писал, че: „както слънчевият лъч възпламенява граната в твоя пръстен, така моето сърце разпалва любов към теб”. Възможно е, че именно поради тази причина, са считали гранатите за подходящи камъни за млади девойки и неомъжени жени. Той също така е и камък на гнева и страстта. Той прогонва печала и донася радост у притежателя си. Смята се, че червените гранати възбуждат сексуалност, извикват чувство на доблест, стимулират волята и издръжливостта, а също така са способни да развият чувство на собствено достойнство.

В Древен Рим се е смятало, че гранатите осигуряват на бременните жени благополучно раждане. По време на кръстоносните походи, отправящите се към Йерусалим рицари, са си слагали пръстен с гранат, за да се защитят от рани и ядове. Хората вярват, че пръстен с гранат дава на своя притежател власт над хората. Гранатите се смятат също за символ на верността, вярата, предаността и силата. Гранатите с черен цвят могат да подпомогнат общуването със света на починалите. Те също са полезни за тези, които искат да погледнат в бъдещето.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Гранатите влияят положителн ... Читать дальше »

От химична гледна точка планинския кристал е кварц – обикновен двуокис на кремния. Кристалите на този минерал са прозрачни и напомнят на причудливи висулки. Не случайно термина „кристал” е произлязал от гръцката дума krystallos – „лед”. Любопитно е, че думата „кристал” е започнало да се използва към формата на минералите едва в първата половина на ХVІІІ в. – от 1747 г. В Япония планинският кристал се е считал за замръзнал дъх на Дракона. Не толкова отдавна в Европа планинския кристал е бил наричан „арабски” или „бохемски елмаз”.

В природата планинския кристал се среща във вид на кристали. Техните размери варират от милиметри до метри. Понякога теглото на друза на планинския кристал достига тонове. Понякога в кристалите на този минерал се срещат игловидни включения на кристали на рутил. Те напомнят на коса и затова такива камъни са наричани „косъмовидни”, „игловидни” или „ежикови” камъни.

Месторождения на планински кристал има в Урал, Източен Сибир, в швейцарските и френските Алпи, в Унгария, Бразилия, на островите Мадагаскар и Цейлон.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Планинският кристал е бил известен още на древните хора. Те са правели от него наконечници за стрели. Преди десетки хиляди години ацтеките и маите са изрязвали ритуални черепи от цели кристали на минерала. Такива уникални изделия сега могат да се видят в музеите в Европа и Америка. Женски череп от кристал, с тегло 5 кг. е експониран в Британския музей. Благодарение на своята прозрачност, планинския кристал отдавна е бил използван за производство на лещи. Например, в Монголия и Китай често са обгаряли рани с кристални кълба, през които са преминавали слънчевите лъчи. Също така, олимпийският огън в Древна Гърция е бил запалван с помощта на кристални лещи. Любопитно е, че тази традиция е възродена в наши дни. В Древен Рим от планински кристал са правели вази и са ги украсявали с орнаменти. В оръжейната палата на Московския Кремъл се съхраняват изделия, направени от планински кристал: самовар, мивка и чаша, принадлежащи на Петър І.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Кристална сфера – чест атрибут на маговете и ясновидците. Не случайно, планинския кристал е наричан „камък на ясновидците”. Такива сфери във всички времена са били използвани за предсказване на бъдещето и викане на духове. Смята се, че планинския кристал концентрира вниманието, подобрява речта и обостря мисловните процеси. Такава сфера от планински кристал са използвали тибетските лами и предсказателката Ванга. Подобно кълбо се споменава в романа „Евгений Онегин” на А. Пушкин: „И далечината на свободния роман /аз през магически кристал /все още ясно не различавам”. Най-голямо „магическо” кълбо от планински кристал се съхранява в Националния музей на Вашингтон. Неговият диаметър е 32,7 см.

В индийската и тибетската медицина планинският кристал има водеща роля. Смята се, че неговата енергетика лесно се настройва на честотата на вибрациите на човек, като ги регулира и стабилизира. Тибетските лами са използвали кристалните сфери за отваряне на „третото око”. Те наричат кристалите на този минерал „живи”, тъй като техните шест резки символизират шесте чакри на човека, устремени към върха - седмата чакра, която е устремена нагоре, към Космоса. Украшения от планински кристал подхождат особено много на хората от зодиите Овен, Лъв и Дева.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Още в Древен Тибет, Монголия и Китай лекарите са можели да обгарят рани с помощта на слънчевите лъчи, пропускани чрез сфери от планински кристал. Съвременните литотерапевти смятат, че природния кристал стабилизира духовните и физическите сили на човека. Кристалите на този минерал способстват добрата работа на гръбначния и главния мозък, помагат при исхемична болест, варикозни разширения на вените и респираторни заболявания. С помощта на планински кристал може да се отнеме главоболието и да се справим със стреса. Смята се, че той помага за понижаване на температурата. Любопитно е, че още в Древен Рим, патрицианките са носели в горещината (за охлаждане) в ръцете си малки сфери от планински кристал. В съвременен Китай, кристалните сфери се използват за масаж, а дребните остри кристалчета (така наречените „банши”) – за стимулация на биологично активните точки на човешкото тяло.

Своето название минерала е получил в чест на великия немски поет, министър на образованието и културата Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832), който не само се е интересувал от проблемите на минералологията, но и е бил притежател на голяма колекция от минерали. Гетитът обикновено образува агрегати и аморфни срастъци. Техният цвят се променя от тъмно-червено-кафяв до черен. При това, гетита блести, копринената повърхност на неговите кристали напомня на мрачен тъмен метал, понякога на нея са забележими преливания на цветовете. Често гетита се образува като утаечна порода, при това за неговото формиране е необходимо присъствието на вода. В началото на ХХІ в. марсохода „Спирит” е намерил гетит на повърхността на червената планета. Учените считат това за доказателство за наличието на вода на Марс в миналото. Впрочем, на Земята гетита може също да е продукт на изветряване и окисление на такива желязосъдържащи минерали като пирит и магнетит. Забележителни месторождения на гетит са намерени в много страни по света, най-вече в Англия, Мексико, САЩ (Мичиган).

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Украшения с вставки от гетит помагат да се борим с анемията и конвулсиите. Казват, че съзерцаване на гетит е полезно за хора, които се занимават с култоризъм. Гетитът помага при заболявания на слуховите органи и на зретилните органи. Този минерал оказва благотворно въздействие на храносмилателните органи, в частност на хранопровода и червата. Счита се, че гетита активизира движението на енергията кундалини по протежение на гръбначния стълб.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Отделни кристалчета на гетита не се използват в ювелирното дело. Въпреки това, късчета гетит се инкрустират в пръстени, брошки и обеци. Въпреки своя скромен вид, гетита е достатъчно моден, образци на този минерал, често се купуват за офиси. В света на магията гетита се асоциира с разбирането и съчувствието. Това е камък на милосърдието и прошката. Тъмния цвят на гетита способства концентрацията на мислите и помага да се преследват поставените цели.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ЧАКРА НА СЛЪНЧЕВИЯ СПЛИТ, която влияе на черния дроб, далака и останалите храносмилателни органи; тази чакра е свързана с волята, управлението на емоциите и въображението.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Алумогетит – разновидност на гетита с примес на алуминий

Мезабит – едно от старите имена на гетита

Чилеит – название на чилийския гетит

В американския музей за естествена история е изложен огромен изумруд, чиято маса е 1270 карата (254 грама). Но, това не е истински „класически” изумруд, а така наречения гиденит. Своето име този минерал е получил през 1881 г. в чест на американския минералолог В. Е. Гиден (1853-1918). Заедно с кунцита, гиденита се счита за изумрудено-зелена или жълтеникаво-зелена разновидност на сподумена, който от химическа гледна точка е силикат на лития и алуминия. Сподумена е най-често срещаното в природата такова съединение. Не случайно гравираните зеленикави кристали на гиденита се наричат още „литиеви изумруди”. В природни условия кристалите на сподумена могат да достигат гигантски размери – до 10 м. дължина. Такива камъни обикновено почти не се използват в ювелирното дело, заради тяхното не високо качество. Месторождения на сподумена има в Мадагаскар, САЩ (Южна Дакота и Северна Каролина). В Русия този минерал се добива в Забайкалието и в Източни Саяни.

Хиалити се наричат прозрачни опали, напомнящи застинала вода или голяма капка стъкло (гръцки hialos – стъкло). Уместно е да се напомни, че опалите са хидрогелни двуокиси на кремния, съдържащи 6 до 10% вода. Външният вид на хиалитите сякаш обръща внимание на „водността” на тези минерали. Не случайно хиалитите биват наричани „стъклени опали”, а също и „водни” или „стъклени камъни”. В немския език, хиалита е известен като гумищейн (лат. humoris – влажен). Англичаните достатъчно образно наричат такива камъни jelly opal  (англ. jelli – желе). В старата рускоезична минералогична литература, хиалитите също така образно са били наричани глазопали (очни опали). Действително, големият хиалит със своя блясък напомня на влажната обвивка на окото.

Опалите са украсени доста разнообразно – има много цветни техни разновидности. Съществуват пъстри и млечни опали. Има червени и жълти опали, които са наричани огнени. Хиалитите обикновено имат гълъбовати или жълтовати оттенъци. Степента на тяхната прозрачност може да варира.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Както и останалите опали, хиалита влияе благотворно върху работата на нервната система. Тези камъни са способни да пазят своя притежател от проява на бурни емоции и от неконтролирани страсти.

АСТРОЛОГИЯ

Заедно с другите опали, хиалитите се считат за камъни на Луната и съответстват на знака Риби в зодиакалния кръг.

Названието на този твърд и тежък камък произлиза от гръцката дума haimatos – «кръв», на руски не случайно е наричан «кровавик» (кръвен камък). Друго, по-малко употребявано име е сангвин (от лат. sanqua – кръв). Хематитът наистина има цвят на запечена кръв, който му придават оксидите на желязото в него. Понякога кафяво-червения оттенък на хематита става почти черен. Такива камъни са получили названието „черни елмази”. Кафеникаво-червените разновидности на хематита се наричат червен железняк.

Тънките пластинки на хематита са полупрозрачни, а самите камъни преливат в метален, стъклен блясък. Не случайно причудливите образования, които се срещат в хематитните залежи, са били наричани „червена стъклена глава”. В древността плоските късове от хематит са се използвали за огледала и са ги наричали спекуларити (от гръцки specula – съзерцание).

В Русия местонахождения на хематит има в Криви Рог в Украйна, на територията на Куркската магнитна аномалия, в Урал. Също така хематит се добива в Туркистан, Бразилия, Италия, Швейцария и САЩ.

МАГИЧЕСКИ СВОЙСТВА

Хематитът се споменава в съчиненията още на Теофраст (315 г. преди н.е.). В Индия хематита е бил символ на храброст и мъдрост. Този камък способства съхраняването на оптимизма и волята.

В Европа хематита се е смятал за талисман на чернокнижниците, които са изчертавали с тях магически кръгове и символични знаци.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Характерният цвят на хематита логично го е свързал в съзнанието на хората с кръвта. В стари времена се е смятало, че украшения от хематит помагат да се спира кръвта и да зарастват раните. И в наши дни някои хора считат, че хематите обладават възприемчивата енергия Ин, „пречистват” кръвта, погамат при заболявания на кръвта и благотворно въздействат върху бъбреците, черния дроб и далака. Не случайно едно от имената на хематита е „железен бъбрек”.

В източната литотерапия, амулети от хематит са били използвани за лечение на абцеси, за борба със запушването на кръвоносните съдове, за спиране на кръвотечения. Смята се, че хематита влияе благотворно върху кръвообразуването, може да помогне при пикочни и хормонални разстройства, препятства заболяванията на кръвта. Хематита стимулира сексуалната енергия. Литотерапевтите утвърждават, че този камък повишава кръвното налягане, влияе положително на енергетиката на опорната чакра, а също така стимулира прилива на кръв в половата чакра.

АСТРОЛОГИЯ

Хематит – камък на Раците и Скорпионите. На Деви, Риби и Везни не се препоръчва да носят украшения от хематит.

Хелиотропи (гръцки helios – слънце и  trope – обръщане), се наричат камъните, които са непрозрачна разновидност на халцедона с ярко-червени петна или райета на окисления хематит. Камък с такова название е упоменат още в съчиненията на Плиний (І в. от н.е.).

В средните векове, хелиотроп с характерни петна по повърхността е бил отъждествяван с кръвта на Иисус Христос, а самият камък е бил наричан „кървав”. В християнската култура, хелиотропа е бил именуван камък на Свети Стефан или по-просто казано „Стефанов камък”. Още едно име на камъка, което се е закрепило за хелиотропа в историята е „източен яспис”.

Месторождения на гелиотропи има в Урал, Средна Азия (Бухара), Австралия, Китай и Бразилия. Отдавна са добивали хелиотропи в Египет и Калкута. В Европа, учените и мъдреците са считали хелиотропа за „свой камък”.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

На хелиотропа са били приписвани  много магични свойства. Считали са го за най-добрия християнски пазител. Не е удивител факта, че хелиотропите отдавна са се използвали за направата на различни амулети. В Индия, хелиотропите се смятат за символ на храбростта и мъдростта. Също така, в индийската йога хелиотропа се разглежда като камък образуващ силно защитно енергетично поле, което е способно да защити своя притежател от негативни влияния. Смята се, че украшения с хелиотроп могат да смекчат гнева на правителите и владиките.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Литотерапевтите смятат, че хелиотропите обладават проективната енергия Ян. Те действат благотворно на кръвообращението, в частност, увеличава количеството на хемоглобина в кръвта.

Тези камъни пречистват кръвта и помагат да се спрат кръвоизливи. Възможно е такова мнение да е възникнало също на окраската на хелиотропите с техните характерни кърваво-червени включения. Хелиотропите повишават физическата и умствената активност, помагат да се противостои на стресови ситуации.

Заедно с кехлибара и бисера, черният непрозрачен гагат е органогенен камък. Неговият произход е свързан с дейността на живите организми. Гагата е разновидност на кафявите въглища, образуван от хвойновите дървета от семейството Араукариеви в Палеозойската ера. С други думи, гагата е разновидност на каменните въглища. Заради способността му да се наелектризира в резултат на триене, бива наричан също „черен кехлибар”. Месторождения на гагат има в Кавказ, Крим, на територията на Северна Фергана, Англия, Испания, Франция, Германия и на територията на щатите Юта и Колорадо в САЩ. Според Плиний, названието на камъка произлиза от града или реката Гагас в Ликия. В древността гагата е бил известен и като „гишер” (арм. гешири – нощ) или като „черен яспис”.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

От стари времена в будизма, християнството и исляма, гагата се е използват за направата на броеници, гривни и амулети. В Древен Рим от гагати са правели амулети за отблъскване на демоничните сили. На тях често са били изобразявани човешки ръце, главата на медузата Горгона или фигурка на Прозерпина. Под названието „гишер”, гагата отдавна се е добивал в Кавказ (района Кутаиси) и се е използвал от монасите на манастира Гелати за изготвянето на ритуални изделия. Гагата се използва и за направата на пръстени, гривни и гердани, фиби за коса и дръжки на ножове.

Златният век на гагата е в края на ХІХ в., когато в занаята са били заети повече от 1000 човека. В средата на ХІХ в., от лекия гагат са изготвяли големи и обемни украшения. Брошки дълги до 15 см. и дълги обеци от гагат са били носени от дамите без никакъв дискомфорт.

МАГИЧЕСКИ СВОЙСТВА

В Индия, гагата е бил почитан като „камък на Великата Майка на Света”, способен да помогне за достигане на своята карма, за разкриването на тайни за предходни човешки превъплащения. Индийските магове са смятали, че гагата пази човек от тъмни сили, приема в себе си неговата болка и разсейва в своята чернота неговите страхове.

Не е удивително, че благодарение на своя дълбок черен цвят, гагата е станал „камък на нощта” и свързаните с нея тайни. Смята се, че гагата поглъща негативната енергия и това негово качество го прави своеобразен пазител, защитен камък. Всички зли мисли, насочени срещу притежателя на камъка, потъват в дълбините на гагата, правейки го още по-черен. Смята се също така, че гагата пази собственика си от нощни кошмари, особено ако се положи под възглавницата. Той способства разкриването на семейни тайни и постигането на мъдростта на предците.

В средните векове в Европа са изгаряли късче гагат, за да изгонят от дома злите духове и са го привързвали за новородените, за да ги предпазят от уроки.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

 В китайската медицина, гагата се е считал за един от най-силните „ински” камъни. В литотерапията, гагата се използва във вид на сфери за масаж, амулети, гривни, а също така и във вид на пластини за снемане от дланта на отрицателната енергия. В стари времена са вярвали, че гагатите могат да предотвратят конвулсии, да облекчат раждането (въпреки, че на бременните не се препоръчва да носят тези камъни). Счита се, че гагатите помагат при подагра и за облекчение на треска. Казват, че положен върху бъбреците гагат повишава артериалното налягане. Битува мнение, че гагата спасява от отравяния и от болести на стомаха.

АСТРОЛОГИЯ

На Телци и Везни не се препоръчва да носят украшения с гагати, тъй като той може да повлияе отрицателно върху тяхната уравновесеност.

Гагатите добре подхождат на Скорпиони и Риби.

Хиацинта е разновидност на циркона с жълтеникаво-червена или червено-кафява окраска. В средните векове, термина „хиацинт” се е използвал като име на всички камъни с жълт цвят, впоследствие така са започнали да наричат жълтите циркони от Цейлон, където са били откривани най-красивите камъни.

Червените и оранжевите оттенъци на този камък са обусловени от дефекти в кристалическата структура на циркона, а също и на неголямо количество на примес на итрия и други редки земни елементи.

Отдавна се е считало, че хиацинта е камък на любовта и на мъката, който е способен да избави от любовно мъчение. Средновековните врачки са препоръчвали да се носи в период на депресии. А, в щастливи периоди на живота не е желателно да се носи този камък, тъй като предизвиква тъга. Хиацинтът препяства растежа на космите по скритите участъци на тялото, според поверието. Бил е носен от жени, които не са искали да забременяват, тъй като предизвиквал спонтанни аборти. На жените не се препоръчва да го носят всекидневно, тъй като той кара поклониците им да се отвръщат от тях. Понякога камъка се свързва с нещастна любов. Старинен лечебник препоръчвал хиацинт да се използва вместо сапфир за приготвяне на различни отвари. Препоръчва се хиацинта да се гравира в титан, алуминий и техните сплави.

Думата „хиацинт” (или джацинт”), произхожда от латинското „хиацинтус”. Така се е казвал сина на царя от Спарта, който е загинал при мятане на диск, съревновавайки се с Аполон. Капките от неговата кръв се превърнали в скъпоценни камъни. Други названия на минерала са хиацинтов топаз, жаргон, джарджун, ианкиф, лигирий, беджади.

Малки кристали на циркона могат да бъдат намерени почти във всяка магмена порода, но красиви и големи кристали с оранжев или кафяво-червен цвят са голяма рядкост.

Хиацинтът има зърнеста структура. Той притежава ярък елмазен блясък и висока твърдост – 6,5 – 7,5 по скалата на Моос. Кристалите на хиацинта имат форма на четиристенна призма, които от двете страни завършват с четиристенни пирамиди. При закаляване, хиацинта променя своя цвят и се превръща в гълъбов, син или напълно безцветен камък.

Вулфенитът е молибдет на оловото. С други думи, това е оловна руда, която обикновено се образува в зоната на окисление в месторожденията на този тежък метал. Наречен е в чест на австрийския минералолог Франс Хавиер фон Вулфен (1728-1805), който е описал неговото месторождение на територията на Австрия. Въпреки скромните си размери, прозрачните или полу-прозрачни кристали на вулфенита се ползват с популярност сред колекционерите на минерали. Такива кристали са по своему красиви. Те са оцветени в оранжеви, зеленикави или кафяви цветове. Срещат се дори гълъбовати вулфенити. Плоскостите на кристалите на вулфенита добре отразяват светлината. В резултат на това, възниква „игра” и блясъци, напомнящи малко на блясъците на гравираните елмази. Въпреки ниската твърдост, големите кристали на вулфенита се поддават на гравиране. Такива образци се срещат на територията на Мексико (Чихуа-хуа), САЩ (Аризона, Пенсилвания, Юта, Колорадо), Словакия, Намибия и Заир.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Познавачите на лечебните свойства на камъните считат, че кристали вулфенит влияят положително върху стомаха, черния дроб, храносмилането и подобряват апетита. Литотерапевтите приписват на вулфенита способност да помага при лечението на гинекологични заболявания и оказва общо укрепващо въздействие върху репродуктивните органи.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Счита се, че вулфенита може да всели в човека чувство на увереност, дава възможност да се почувстваме господари на ситуацията, способен е да предаде емоционален подем. Вулфенитът позволява по-пълно да се възприема красотата на природата и развива творческите способности. Вярва се също, че вулфенита поддържа невидими връзки между хората, които са се договорили да се срещнат в бъдеще.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ЧАКРА НА СЛЪНЧЕВИЯ СПЛИТ, която влияе върху черния дроб, далака и останалите органи на храносмилателната система; тази чакра е свързана с волята, управлението на емоциите и въображението.

ЧЕЛНА, оказваща влияние върху органите на главата; тази чакра също е свързана с меридианите на пикочния мехур и червата, тя помага да се реализират идеите, стимулира активността във физическия свят.

Енергията не е изучена.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответстие не е установено

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Каринтит – синоним на вулфенита.

Названието на тази разновидност на берилите е дадено от известният руски учен от Урал, В. И. Вернадски, в памет на В. И. Воробьов. Той е нарекъл воробевити безцветните и леко розовеещи кристали на берила. В последствие, Лакруа е нарекъл воробевити розовите берили, намерени в Мадагаскар.

Особеност на прозрачните кристали на воробевита е техният дебело табличен или кратко призматичен облик. Практически всички намерени кристали имат височина по-малка от дължината и ширината си. Воробевитите се образуват при застиването в цепнатините и кухините на планинските породи, горещи разтвори на силикатни маси, в чиито състав влизат флуиди (течно-газови разтвори).

Кристалите на воробевита се срещат в природата достатъчно често. Обикновено се добиват дребни камъни, въпреки че има и изключения. В Санкт Петербург, в Музея на Планинския Институт се съхранява воробевит, добит в рудника „Мокруш” на Урал, с тегло 5 кг.

Воробевитите притежават интересно свойство – на ултравиолетова светлина, де започват да луминисцират с бледно-виолетов блясък. Розовите берили, добити на остров Елба, подложени на ултравиолетови лъчи, светят с призрачна гълъбово – бяла светлина.

Розовият берил е известен с две имена – воробевит и морганит. Воробевит, минералът е наречен в чест на загиналия през 1909 г. минералолог В. И. Воробьов. Синонимът му – морганит – е даден на минерала в чест на банкера Дж. П. Морган, който е известен колекционер, а колекцията му от скъпоценни камъни украсява Американския Музей на естествената история в Ню Йорк в днешно време.

Някои кристали на воробевита са гравирани от самата природа така, че не се нуждаят от допълнително гравиране. Пример за това е красивият кристал от минералологичната колекция на американеца К. Манчестер.

Воробевита се отличава от обикновения берил по това, че в неговата кристалическа решетка присъстват йони на мангана, цезия и лития. Отличава се още от другите берили и с високата си плътност – 2,8-2,9 г/куб.см. Това е доста твърд минерал – 7,5 – 8 по скалата на Моос. Също така, той е с несъвършенна структура, което облекчава неговата обработка. Големи месторождения има в Бразилия, САЩ, Зимбабве, Намибия, Русия, Мадагаскар.

Тежкият минерал волфрамит се явява основен източник за получаване на волфрам – метала, чийто спирали горат във всяка електрическа крушка. За пръв път, волфрамита е бил описан през 1766 г. от химика и геолог Леман Йохан Готлиб (1719-1767), който през 1761 г. е дошъл в Петербург и е възглавил химическата лаборатория на Петербургската Академия на Науките. Волфрамитът образува кристали с различна форма – от таблични до игълни. Волфрамитът често се среща във вид на пластинкови маси. Примеси на цинка, магния, талия, ниобия и други рядкоземни елементи придават на волфрамита различни оттенъци. Те варират от червеникаво-кафяви до почти черни. Най често се срещат тъмни и почти черни волфрамити. Главните местонаходища на волфрамит има в САЩ, Англия, Испания, Португалия, Германия, Боливия, Малайски полуостров, Бирма, Русия.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

За целебните свойства на волфрамита не се знае много. Има мнение, че този минерал може да способства повишаването на неспецифичната устойчивост на организма на човек към различни заболявания. Терапевтите свързват такава устойчивост с активизирането на работата на имунната система.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Запознатите с магичните свойства на камъните и минералите, приписват на волфрамита способността да помага на човек в търсенето на собствената му индивидуалност. По тяхно мнение, волфрамита някак си привлича към своя притежател събития, срещи и обстоятелства, които могат да се окажат полезни за проявяването и разкриването на свойствата на личността му.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Точно съответствие не е установено.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Гюбнерит – разновидност на волфрамита с червеникав цвят и плътност 7,2 грама на кубичен см.

Ферберит – разновидност на волфрамита с черен цвят и плътност 7,6 гр. на кубичен см.

В началото на ХІХ в., английският минералолог Дж. Вивиан е открил и описал нов минерал, който през 1817 г., в негова чест е наречен вивианит. Призматичните кристали на вивианита притежават ярък блясък, но те са съвсем малки по размери, големи екземпляри се срещат изключително рядко. Вивианита интензивна синя или гълъбово – зелена окраска, но са известни и безцветни образци. Кристалите на вивианита притежават любопитното свойство да потъмняват в резултат на дълго облъчване със слънчеви лъчи. Процесът е обусловен от окисляване на влизащото в състава на минерала желязо. Светлината ускорява този процес. Кристалите, които са били подложени на дълго въздействие на светлина, могат да станат почти черни и непрозрачни. Отчитайки тази особеност, колекционерите на минерали, държат образците вивианит на тъмно.  В такива условия, цвета на кристалите си остава непроменен в течение на много години. Вивианити се срещат на територията на САЩ (Колорадо), Англия, Русия и Украйна.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

За разлика от много камъни със зелен цвят, вивианита въздейства най-вече не на зрителните органи, а на сърцето. Литотерапевтите съветват да се използват вивианити за профилактични цели като минерал, способен да предпази човек от различни заболявания. Вивианитът помага за справяне с депресията и бързо да влезем в кондиция след продължително боледуване.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Зеленикавите вивианити успокояват бурните емоции, способни са да внесат в душата на човек мир и спокойствие. Заедно с това, тези камъни укрепват волята и силата на духа. Кристалите на вивианита са способни да усилят осведомеността на човек, да развият неговата проницателност и способност за предсказване. Мистиците считат вивианита за символ на прераждането.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

СЪРДЕЧНА, оказваща влияние върху сърдечно – съдовата система, гръдния кош, гръбначния стълб и ръцете; тази чакра предизвиква любов към хората, способства откритостта, чувствителността; укрепват волята за преобразуване на света.

Обладава проективната енергия Ян.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Глаукосидерит – синоним на вивианита

Мюлицит – синоним на вивианита

Вердитът е твърд суровинен камък, алуминосиликат, хромова слюда със зелен цвят с жълти и червени петна (итал. verde – зелен). Не рядко, блестящите люспици на вердита се срещат в състава на други минерали. Например, именно те придават зеленикавия отлив на авантюрина, който е бил намерен в Индия и е бил продаван на пазара като индийски жад. Както и следва от названието, вердитите имат зелена окраска. Впрочем, понякога се срещат и кафяви камъни. Геолозите утвърждават, че вердитите се отнасят към едни от най-старите минерали на нашата планета. Те са се сформирали преди повече от 3,5 милиарда години. Световните източници и запаси на вердит са доста ограничени. Главен доставчик на този минерал е Африка. В наши дни, в Зимбабве, народните майстори на резбата по камъни, ръчно ваят от вердит оригинални фигурки на животни. Тези стилни работи са известни далеч зад пределите на черния континент.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Счита се, че вердита стимулира всички чакри и способства активизацията на циркулиращите по тях енергии кундалини. Литотерапевтите отнасят вердита към минералите, притежаващи способността да пречистват кръвта, т.е., да я освобождават от нейните крайни продукти на клетъчния метаболизъм и ексотоксините. Вярват също, че зеления вердит е полезен в борбата с гинекологичните заболявания. Вердитът помага за справяне със световъртежа.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Познавачите на мистичните свойства на камъните считат, че зеления вердит помага да се активизира така наречената генетична памет, т.е., да се получи достъп към знания, зафиксирани на генетично ниво. Освен това, вердита укрепва силата на духа и издръжливостта на човек към различните житейски изпитания. Има мнение, че в сложни жизнени ситуации, вердита помага да се намери вярното решение.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

Активизира всички чакри.

Обладава проективната енергия Ян.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Африканско зелено злато – старо название на вердита, добиван в Африка

Фуксит – сеноним на вердита, по името на немския минералолог И. Фукс

Хромист мусковит – синоним на вердита

Везувиан се нарича силикат на калция и алуминия със сложен състав. Кристалите му често имат стълбовидна, призмоподобна и пирамидална форма. При това, когато гледаш достатъчно големи кристали на везувиан се създава впечатление, че те са съставени от съединени заедно прости геометрични фигури – кубчета, които сякаш са запоени, смесени един с друг. От тук е и другото наименование на този минерал, образувано с помощта на корени на думи от гръцкия език – идокраз (гръцки crasys – смес). Под това име везувиана е известен от 1796 г.. Везувианът се среща във вид на плътни и лъчисти агрегати.

Как само не е бил наричан везувиана! Своето първо и главно име този минерал получил през 1795 г. в чест на вулкана, в чиято застинала лава любители на минералите са издирвали неговите кафеникави или зеленикави кристали. За автор на името се смята геолога А. Вернер. Планинската порода, която е в основата на везувия се е наричала калифорнийски или пакистански жад. Обикновено везувиана има зеленикаво-жълт или изумрудено-зелен цвят, който се придава на този минерал от примеси на желязото. Поради тази причина, сред дребните камъни везувиана не рядко е наричан „лъжлив” или „американски” нефрит. Ярко-зелената разновидност на везувия се среща на територията на САЩ под името калифорнит.

На територията на провинция Квебек в Канада се среща везувиан с ювелирно качество с маса 10 – 15 карата. Везувиани са намерени също в Норвегия, Италия, Швейцария, Пакистан и Африка.

За образци на везувиан, на руснаците не се налага да пътуват в Италия или америка. От 1914 г. везувианите на Урал е изучавал руския професор С. М. Курбатов. Резултат от тези му изследвания е станала неговата книга „Везувианите от руските месторождения”. В началото на 80-те г. на ХХ в., този минерал е бил открит и по склоновете на „неполучилия се” вулкан Аюдаг в Крим.

Със своя цвят, полупрозрачния варисцит най-често напомня на зелено-лазурната шир на топлите тропически води. Срещат се ябълково-зелени, жълти и гълъбовати варисцити. Тези оттенъци са обусловени от примеси на съединения на желязото и хлора. Варисцитът е воден фосфат на алуминия. Своето название минерала е получил от един от районите на Саксония – Варисция. „Откриването” на варисцита се е състояло през 1837 г. Ярко оцветените образци на варисцита, неспециалиста може да обърка с хризокол и хризопраз с аналогичен цвят, а също така и с тюркоаза. Варисцитът е дребен камък. В ювелирното дело той понякога се използва в качеството на заместител на тюркоаза. В днешно време, американските месторождения на варисцита са напълно изчерпани. За сега, действащ източник на варисцит има на територията на Австралия. Също така, варисцити са намерени в Германия и Бразилия. Варисцитът се използва обикновено за изработване на различни висулки и медальони. От късчета варисцит се изработват и гердани, а пръстен с варисцит се среща много рядко.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Зеленият цвят на варисцита оказва благотворно влияние на работата на централния и периферния дял на нервната система. Разглеждането на варисцити помага да се справим с различни нервни разстройства: неврози, страхове, безпричинно безпокойство, високо ниво на тревожност. Съвременните литотерапевти утвърждават, че варисцита помага на процеса на репарация на ДНК и увеличава потенцията.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Познавачите на мистичните свойства на камъните считат, че зеления цвят на камъка способства възникването на чувство на умиротворение. Варисцитът помага да се сдобием с баланс между тялото и духа и поддържа емоционалната стабилност. Счита се, че изделия с варисцит носят на своите притежатели богатство и процъфтяване. По време на медитация, те помагат да си спомним за минали инкарнации.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ГЪРЛОВА, контролираща органите на дишане и слуховия апарат, а също така и на кожата; активността на тази чакра способства самоутвърждаването в обществения и професионален живот, носи чувство на удовлетворение.

СЪРДЕЧНА, оказваща влияние върху сърдечно – съдовата система, гръдния кош, гръбначния стълб и ръцете; тази чакра предизвиква любов към хората, способства откритостта, чувствителността; укрепват волята за преобразуване на света.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Аматрикс – зелен варисцит, срастнал се с кварц; през 1894 г., такъв минерал е бил намерен в щата Юта (САЩ)

Боливарит – устарял синоним на варисцита

Калифорнийски тюркоаз – зеленикав варисцит, който е бил добиван в САШ на територията на щатите Невада и Юта

Люцинит – синоним на варисцита (от лат. lux – светлина)

Сферит – синоним на варисцита

Хлороталит – синоним на варисцита, намекващ на неговия зелен цвят (гр. choir – зелен) и щата Юта

От химична гледна точка, ванадинита е хлорованаданат на оловото; главен източник на ванадий за промишлеността. За пръв път този минерал е бил открит на територията на мексиканския щат Идалго (местонаходище Зимапан) и е получил своето название през 1838 г. Тежките, широки и уплътнени кристали на ванадинита напомнят по своята структура на кристалите на апатита и са много красиви. Те блестят ярко, прозрачни или пробляскват окрасени в ярки цветове с преобладаване на оранжевата и червената гама. Срещат се кафяво-червени сивкаво-кремави ванадинити. Често кристалите на ванадинита образуват друзи или зърнести маси. Най-големи кристали на ванадинит с дължина 1-2 см. са намерили в мароканското месторождение Мибладен. В Южна Америка месторождения на ванадинит са открити на територията на Аржентина, Чили и Перу. Ванадинит се среща и в Мексико, САЩ, Испания, Африка (Замбия, Намибия) и Австралия.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Съвременните литотерапевти считат, че интензивно оцветените кристали на ванадинита са особено полезни за намаляване на астматичните пристъпи и за борба с това разпространено заболяване. Те помагат и при заболявания на гърлото. Познавачите на лечебните свойства на минералите утвърждават също така, че ванадинита е способен да се справи с натрупаната умора, а също оказва благотворно и стимулиращо въздействие на сърдечната чакра.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Познавачите на мистичните свойства на камъните считат, че ванадинитите помагат за достигане на набелязаните цели. Те подобряват комуникативнете способности на своя притежател, привнасят оптимистични ноти в емоционалната сфера.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

СЪРДЕЧНА, оказваща влияние върху сърдечно – съдовата система, гръдния кош, гръбначния стълб и ръцете; тази чакра предизвиква любов към хората, способства откритостта, чувствителността; укрепват волята за преобразуване на света.

Обладава проективната енергия Ян.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Няма точно изследвано съответствие.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Джонстонит – синоним на ванадинита

Хлорванадинит – сининим на ванадинита

Своето название вавелита е получил през 1805 г. в чест на английския лекар и изследовател Уилям Вавелла от Девоншир, който за пръв път е описал този минерал по негови образци, събрани в района на Барнстейпл. Вавелитът обикновено има зеленикави оттенъци, въпреки че се срещат бели, безцветни, жълтеникави и кафяви вавелити. По-рядко се срещат почти черни образци на вавелита. Отделни полупрозрачни кристали на този минерал се срещат рядко и в ювелирното дело те не се използват. Обикновено вавелита представлява зърнисти маси или сферични образования, във вътрешността на които е добре заметен техния радиален строеж. Минералолозите утвърждават, че вавелита е образец на минерали с такъв вътрешен радиален строеж. На неговите изпилявания, прорези и цепки радиалните жилки красиво пробляскват и преливат, в зависимост от ъгъла, от който ги гледаме. Освен във Великобритания, вавелит се среща и на територията на САЩ (щатите Арканзас и Пенсилвания), а също и в Боливия. В Арканзас образци на вавелит могат да се видят почти във всяка колекция на начинаещ любител на минерали. Най-красивите образци на минерала се срещат в района на езерото Оуачита.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Литотерапевтите приписват на вавелита напълно конкретно свойство. Те считат, че този минерал оказва позитивно въздействие върху процесите на кръвообразуването. Затова, вавелит се препоръчва на хората, които не отдавна са претърпели операция за пресаждане на костен мозък или страдат от някакво заболяване, засягащо производството на червени и бели кръвни телца.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Счита се, че късче вавелит е способен да успокои вълнението, ако го държим между пръстите си. Вавелитът ще ни помогне да настроим своята душа на по-добро възприятие на действителността, ще разшири границите на съзнанието и заедно с това ще защити своя притежател от негативни външни въздействия.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ЧАКРА НА СЛЪНЧЕВИЯ СПЛИТ, която влияе вълху черния дроб, далака и останалите органи на храносмилателната система; тази чакра е свързана с волята, управлението на емоциите и въображението.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Вавелитът е камък на зодия Риби.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Биалит – синоним на вавилита

Девонит – название на минерала, указващо на местооткритието му – Девоншир от В. Вавел

Капницит – устарял синоним на вавелита

Фишерит – синоним на вавелита

Гранитът се смята за много здрав камък. Въпреки това, не всички гранити са надеждни и дълговечни. Една от разновидностите на тази порода – рапакиви (от фински „гнил камък”), се отличава с трошливост и чупливост. Практически всички останали гранити са здрави и красиви и затова охотно се използват от строители и скулптори.

Гранитът се е използвал за строителен материал още във времената преди нашата ера. Древните египтяни и гърци са го използвали в съоръженията на статуи и гробници. А, благодарение на способността на гранита да се съхранява много дълго време е бил използван за направата на надгробни плочи и паметници.

В днешно време, гранита се счита за достатъчно евтин, но в същото време, достатъчно красив строителен камък. Архитектурните детайли изработени от гранит правят много силно впечатление. Много архитектурни паметници са постигнали своето великолепие именно благодарение на този материал. От гранит, например, са изработени великолепните колони с червен оттенък на Исаакивския събор в Санкт Петербург; пиедесталът на знаменитият „Меден конник” („Медный всадник”); от същия материал са изваяни величествените фигури на атлантите, украсяващи входа на Ермитажа.

Наименованието на тази порода е произлязло от латинското „гранум”, което означава „зърно”. Такова название е било избрано във връзка с това, че ако внимателно се разгледа образец на гранита, ще се забележи, че той се състои от големи зърна на кварца, слюдата и полевия шпат. Всички гранити са еднакво пъстри, но се различават по цвят, който зависи от количественото съотношение на кристалите.

Гранитът е здрава и твърда порода. Плътността му е 2,6 г/куб.см. Кристалите на кварца, влизащи в голямо количество в състава на гранита, притежават едно удивително свойство – при деформация на кристала възникват електрически разряди.

Графитът, който се среща в природата във вид на дребнозърнести натрупвания е една от кристалните разновидности на въглерода. За най-разпространен се счита люспестия графит, чийто кристали имат вид на дребни таблички – люспи. Съществува и друга разновидност на гравита – аморфния графит, чийто кристали са толкова малки, че могат да се видят само под електронен микроскоп.

Графитът се образува във въглищните пластове или в карбонатните породи под въздействието на високи температури, затова минерала, както и въглищата има черен цвят със сивкави оттенки, въпреки че може да бъде и тъмно-син.

Съвършенната хомогенност позволява на минерала лесно да се разпада на пластинки, пълзящи една върху друга, затова и е съвършена смазка. Използва се в праховата металургия, при производството на полупроводници. Въпреки, че има много богати залежи на графит, той често се получава по изкуствен път. Произвеждат го от кокс (пълнеж) и каменновъглен пясък.

Названието на този минерал е произлязло от гръцката дума „графо”, което означава „пиша”. Още в древността, хората са използвали този минерал за изписване на букви и чертежи върху папирус и заместващи го материали.

Този минерал с черен цвят е един от най-меките минерали на Земята – 1 по скалата на Моос. Блясъкът на графита е метален. Той се разтапя при температура по-висока от 3800 градуса по Целзий.

Графитът е разпространен почти навсякъде по Земята. Най-известни са месторожденията в Китай, Корея, Чехия и Словакия, където се срещат графити с най-високо качество. Най-големи залежи на графит има в Бразилия, Мадагаскар, Мексико, Австралия, Норвегия, Пакистан, Южна Корея, Шри Ланка, Индия, Канада, Германия, Украйна. Големи запаси на графит има и в Русия.

Водосъдържащата серноокисна сол на калция е получила названието гипс. Обикновенният за този минерал бял цвят е способствал в древността да бъде поставян в един ред, заедно с тебешира и другите варовикови породи. Но от упоменатите минерали, гипсът се отличава преди всичко със своите оттенъци (той е жълтеникав, розовеещ, сив, кафеникав и т.н.), а също и по това, че образува прозрачни кристали. Полупрозрачният жълто-кафяв гипс се нарича селенит.

Най-често, гипса образува плоски кристали, влакна или иглички. Много често могат да се видят кристали-двойници във формата на кръст. Срещат се също и „лястовичи опашки” – кристали, които са се срастнали под остър ъгъл. В местностите с засушлив климат, могат да се срещнат понякога „рози на пустинята” – кристали на гипса, които са разположени така, че образуват подобие на цвете.

Гипсът се асоциира (образува паралелни месторождения) с готварската сол, тъй като и двата минерала имат общ произход – образували са се в резултат на изпаряването на водата в различни водоеми.

Отдавна гипса се е използвал за строителен материал и изходен продукт за изработка на домашни предмети. В Древен Египет са го използвали за изработката на различни съдове. Подобни гипсови съдове са намерени в гробницата на Тутанкамон. Индианците в Америка са правели от алебастър ритуални маски, които са украсявали с инкрустирани камъни и човешки кости.

Алебастърът, от древни времена, широко се е използвал и в Русия. Например, именно с гипс са били облицовани няколко вътрешни помещения в Зимния Дворец в Петербург. В днешно време, обработката на камъка се извършва с помощта на каменорезни машини. Но и до днес са се съхранили методи на обработката му с помощта на храсти (например хвощ). Набраното през лятото и изсушено растение, богато на кремний и много здраво се накисва в гореща вода преди употреба. С трева, като пемзата пък, отстраняват всички неравности от изделието и го шлифоват.

Названието на този воден сулфат на калция е произлязло от гръцкото „гипсос” – „тебешир”. Известни са две разновидности на гипса: алебастър и селенит. В древността, алебастър са наричали материал, от който са изработвали вази за благовония.

Терминът „селенит” може да се преведе като „лунен камък”. Въпреки това, той не трябва да се бърка с друг минерал, носещ същото название, който се отнася към групата на полевите шпати.

Понякога, кристалите на гипса образуват доста чудни форми, при сраствания на иглички и стълбчета, например.

Кристалите на гипса представляват плосък крив паралелепипед с големи странични резки. Има полу-стъклен блясък и почти съвършена хомогенност. Неговите кристали лесно се разбиват при удар. Гипсът се отнася към редицата на много меките материали. По скалата на Моос заема 2 позиция. Мек камък, който лесно се разбива на трохи.

Месторождения на гипса има навсякъде. В Русия, най-голямото месторождение се намира в Тулска област. Този минерал се добива и в Поволжието, Урал, Германия, Австрия, Латвия.

Гипсовото  „цвете на пустинята”, за разлика от „желязната роза”, представлява не разцепени кристали, а истински сраствания.

В книгата си „Първи основи на минералологията”, В. Севергин през 1789 година е писал за гипса: „Алебастърът се използва гальовен в архитектурата и този вид гипс се полира като мрамор...”. Благодарение на своята мекота, той широко се използва в каменоделната промишленост.

Тънковлакнестият материал на селенита, благодарение на своята мекота, отлично подхожда за изпълнение на резбоване върху камък. От него са направени множество предмети (например, известни Великденски яйца), чиято идеална полировка позволява на минерала да се представи в цялата си красота.

Още древните лечители са използвали гипса. Способността на праха на този минерал да се втвърдява след намокряне и изсъхване е породила множество легенди за магичните му свойства. В старинните лечебници се е споменавало, че „... камъкът ще превърже кървяща утроба и излишната пот ще попие”. С прах от гипс са посипвали раните, с него са лекували (безуспешно, но!) простудни и стомашни заболявания.

Хелиотропи (гръцки helios – слънце и  trope – обръщане), се наричат камъните, които са непрозрачна разновидност на халцедона с ярко-червени петна или райета на окисления хематит. Камък с такова название е упоменат още в съчиненията на Плиний (І в. от н.е.).

В средните векове, хелиотроп с характерни петна по повърхността е бил отъждествяван с кръвта на Иисус Христос, а самият камък е бил наричан „кървав”. В християнската култура, хелиотропа е бил именуван камък на Свети Стефан или по-просто казано „Стефанов камък”. Още едно име на камъка, което се е закрепило за хелиотропа в историята е „източен яспис”.

Месторождения на гелиотропи има в Урал, Средна Азия (Бухара), Австралия, Китай и Бразилия. Отдавна са добивали хелиотропи в Египет и Калкута. В Европа, учените и мъдреците са считали хелиотропа за „свой камък”.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

На хелиотропа са били приписвани  много магични свойства. Считали са го за най-добрия християнски пазител. Не е удивител факта, че хелиотропите отдавна са се използвали за направата на различни амулети. В Индия, хелиотропите се смятат за символ на храбростта и мъдростта. Също така, в индийската йога хелиотропа се разглежда като камък образуващ силно защитно енергетично поле, което е способно да защити своя притежател от негативни влияния. Смята се, че украшения с хелиотроп могат да смекчат гнева на правителите и владиките.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Литотерапевтите смятат, че хелиотропите обладават проективната енергия Ян. Те действат благотворно на кръвообращението, в частност, увеличава количеството на хемоглобина в кръвта.

Тези камъни пречистват кръвта и помагат да се спрат кръвоизливи. Възможно е такова мнение да е възникнало също на окраската на хелиотропите с техните характерни кърваво-червени включения. Хелиотропите повишават физическата и умствената активност, помагат да се противостои на стресови ситуации.

Ако не сте много вещ в минералологията, то едва ли сте чували за содалита. Въпреки това, този минерал, според официалната класификация се отнася към скъпоценните камъни, но към последната трета категория. Най-често се използва като дребен камък за правене на украшения и различни декоративно-художествени изделия.

За пръв път в литературата, содалита е бил описан още в началото на ХІХ в. по-точно през 1811 г. Неговото название намеква на това, че в състава на минерала влизат съединения на натрия (от англ. soda – „натрий”, „натриев карбонат”). Действително, от химична гледна точка, содалита представлява хлоросъдържащ алумосиликат на натрия. Минералолозите понякога наричат содалита – аломит. Цветът на содалита може да бъде различен. Той зависи от примесите и варира от син и зеленикав до червен. Срещат се бели, сиви и безцветни образци. Има и полу-прозрачни содалити. Тяхната окраска варира от белезникава и жълтеникава до зеленикава и синя. Не рядко на повърхността на камъка се виждат бели жилки калцит. Гълъбовите непрозрачни содалити, могат да бъдат объркани с азурит и лазурит. Любопитно е, че под въздействие на въздуха, розовия и червения содалити постепенно променят своята окраска и стават почти черни. Такава особеност има разновидността на содалита, която през 1903 г. е наречена гакманит, в чест на финския изследовател Виктор Гакман.

Содалитите обикновено съществуват във вид на плътни зърнисти маси и отделни прозрачни кристали се срещат рядко. Както вече споменахме, те обикновено имат гълъбови оттенъци. Именно такива кристали се използват в ювелирното дело като гравюрен материал. На безцветните кристали на содалита, може да се предаде син цвят, нагрявайки ги на пара с натрий и облъчвайки ги с рентгенови лъчи.

Содалити се срещат в Гренландия, Норвегия, Индия, САЩ, Бразилия и Канада. В Русия се добиват на Колския полуостров и Урал.

Според мнението на Катрин Рафаел, това е един от камъните на „третото око”, който пречиства ума, настройва го на вътрешно зрение и получаване на интуитивни знания. В практическата магия на Скот Канингъм, содалита се смята за добър лекар при психо-невротични състояния. Полезно е да се носи, за да се придобие вътрешна хармония. Мистиците смятат содалита за добър камък за медитация, защото той помага на човек да се концентрира вътрешно. Счита се, че содалита способства борбата със страха и помага за достигането на вътрешна хармония.

Наименованието на минерала е производно от древногръцката дума enstatas – „противен”, „съпротивляващ се”, което намеква на устойчивостта на камъка на топене. Енстатитът се отнася към типичните силикати. Някои негови разновидности съдържат примеси на хрома, които оцветяват минерала в приятни за окото тонове. Другото име на този минерал е хромдиопсид. В ювелирното дело такива камъни се използват рядко, въпреки че украшения с енстатити съществуват.

Церусит – вторичен минерал на оловото. На минералолозите са известни повече от стотици минерали на този тежък метал. Главният от тях е галенита. Под действието на въздуха и водата на повърхността на земята галенита започва да се разлага. В резултат се образуват други минерали, кото едно от най-важните места сред тях заема церусита – безводния карбонат на оловото. На основата на церусита отдавна правят бяла боя. Това подчертава названието на минерала, образувано от латинската дума cerussa – „белило”. След галенита, церусита е важна оловна руда. Церуситът често се среща във вид на гъсти и зърнисти маси. Дребните кристали на церусита имат форма на иглички и пластинки с бял или сивкав цвят. Както вече споменахме, церусита е вторичен минерал на оловото, образувал се за сметка на разложилия се галенит. Затова, редом с кристалите на церусита често могат да се срещнат и други вторични минерали на оловото. Например англезит, пироморфит, ванадинит и миметезит. Тъй като дребните кристали на церусита са доста чупливи, в ювелирното дело те не се използват. Но пък, колекционерите на минерали ги ценят за техния ярък блясък и способност да образуват кристали двойници.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Добре е известно, че церусита влиза в състава на оловните избелители и е отровен. Въпреки това, в съвременната литотерапевтична литература могат да се срещнат твърдения, че церусита помага да се борим с безсънието, полезен е за укрепване на вътрешните органи. Нещо повече, счита се, че церусита способства лечението на бронхиална астма. Иска ми се дебело да подчертая, че във всички подобни случаи става въпрос за информационно целително въздействие на кристалите, а не използването им като медикаментозно средство.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

Кристалите на церусита са едни от най-тежките сред прозрачните и полупрозрачните кристали на нашата планета. Освен това, те често образуват доста причудливи срастъци; някои от които със своята форма напомнят звезди. Затова не е удивително, че кристалите на церусита нерядко са попадали в полезрението на магове и мистици. В резултат се счита, че церусита развива у хората чувство на увереност в себе си и в същото време признателност. Този минерал прави по-понятно това, че човек може да измени и това, което не е подвластно на неговите сили.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧАКРИТЕ

ТЕМЕННА, захранваща главния мозък; способства развитието на духовността, религиозността и връзката с висшите сили.

НА СЛЪНЧЕВИЯ СПЛИТ, която влияе на черния дроб, далака и останалите храносмилателни органи; тази чакра е свързана с волята, управлението на емоциите и въображението.

КРЪСТОВА, снабдяваща с енергия правото черво и опорно двигателния апарат; способства волята за живот, физическата енергия, потенцията; предизвиква чувство на увереност и устойчивост.

Обладава възприимчивата енергия Ин.

ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ

Точно съответствие не е установено.

ДРУГИ НАЗВАНИЯ, РАЗНОВИДНОСТИ

Акрусит – устарял синоним на церусита

От химична гледна точка, целестита е сулфид на стронция. В много страни на света, този минерал служи само за източник на стронций за промишлеността. Въпреки това се срещат красиви образци с небесно-гълъбов целестит, които могат да се използват в каменоделния отрасъл. Върху шлифованата повърхност на минерала често се срещат красиви разклонения, напомнящи със своя рисунък на „разклоненията” и „пръстените” на малахита.