Минералът кианит е силикат на алуминия. Той е получил своето име благодарение на на своя интензивен тъмно-син цвят (гръцки kyanos – син). Впрочем има гълъбови, зелени, жълти, виолетови, безцветни или почти черни кианити. Техният цвят е предизвикан от примесите на съединения на желязото, хрома, титана и манган. При това, окраската но кианитите може да се променя от виолетово-гълъбова до кобалтова-синя и от жълтеникаво-зелена до зелена, в зависимост от ъгъла, от който се гледа. Съществуват камъни с ефекта на „котешкото око”, с които обикновено форма на кабошон. В природата най-често се срещат непрозрачните заплетено-влакнести кианити, а прозрачните камъни с ювелирно качество са редки.
Месторождения на ювелирни кианити съществуват на много места по света: Бирма, Бразилия, Кения, Сащ, Швейцария. Най-известни са индийските кианити от щатовете Кашмир и Пенджаб. В Русия такива камъни са добивани в Урал, където тяхните вретеноподобни кристали са били наричани „овесени” и са били използвани като евтин ювелирен материал за работа. Индийските кианити в Русия са били наричани баус.
Да се различат кианитите от приличащите на тях сапфири може по твърдостта на камъните – у кианитите тя е по-малка. Освен това, твърдостта на кианитите е различна по различните направления на кристала. От тук е и другото наименование на камъка – дистен (в превод от гръцки – двоякосъпротивляващ се).